Офсетов печат



страница1/8
Дата29.02.2024
Размер0.54 Mb.
#120469
  1   2   3   4   5   6   7   8
inbound7271069553369194857
Свързани:
ЧП - 4кл.


КУРСОВА РАБОТА


На тема:

Технологии за печат и тяхното приложение

ВМЕСТО УВОД

Още от най-ранни времена датира желанието на човек да съхрани познанията си за бъдещите поколения.


С течение на времето, се появява нуждата информацията освен да бъде запазена да може и да е достъпна за повече хора. Всички постижения в научната мисъл, културния и обществено-политическия живот стават всеобщо известни благодарение на възможността да бъдат отпечатани. Книгопечатането е претърпявало развитие и усъвършенстване с развитието на научната мисъл и техника. В това развитие са изнамирани и прилагани различни методи на печатане върху най-разнообразни материали с равнинна или обемна форма. Според най-популярните терминологии печатът е процес на пренасяне на печатното изображение върху печатаемия обект, т.е. предаване на тънък пласт мастило от печатната форма чрез натиск върху печатаемата повърхност. Методите за печат се разделят на две групи: печат с използване на печатни форми и печат без печатни форми, които се наричат “безконтактни печатни технологии”. За да се получи отпечатък са необходими печатна форма, намазана с необходимия пласт печатарско мастило, печатен натиск и хартия, върху която да се предаде пластът мастило. В зависимост от начина на приготвяне на печатните форми и техниката на отпечатване се използват различни видове печат, като основни са дълбок, висок, офсетов (повърхнен) и дигитален.

ДЪЛБОК ПЕЧАТ
Дълбокият печат е метод на отпечатване, при който мастилото се задържа във вдлъбнатините на отпечатващото тяло, за да бъде нанесено върху хартията. При дълбокия печат печатащите елементи на печат­ните форми са по-ниски от непечатащите. Той е открит от французина Фокс Талбо през 1850 г. Най-горната линия е хартията, към която прилепва леко издигнат слой от мастило; отдолу е печатната матрица. При сухата игла се използва специфичен инструмент – игла с твърд стоманен или диамантен връх. С помощта на този инструмент се надрасква(гравира) предимно метална, медна или цинкова повърхност. Характерно е, че при това надраскване, за разлика от други графични техники, от повърхността на метала не се отнема, а по-скоро се измества настрани, в зависимост от натиска, който прилага авторът, докато работи с иглата. При тази интервенция по метала се появяват неравности (грапавини) и вдлъбнатини, които са печатаемите елементи. Тази техника се използва и днес от някои художници за постигане на интересни ефекти. Мастилото за дълбокия печат е по-рядко и много по-бързо съхнещо от мастилото за високия печат. То се влива във вдлъбнатините на печатната форма, откъдето при силен натиск се поема (всмуква се) от хартията. Формата на печатната машина представлява гравиран и обработен меден цилиндър, поради което се нарича още и меден печат. При дълбокия печат мастилените валяци вкарват мастилото в съответните вдлъбнатини на печатната форма. Специален механизъм – нож (ракел), избърсва останалото по повърхността мастило. Силно притисната върху печатната форма, хартията попива намиращото се във вдлъбнатините на печатната форма мастило и по този начин се получава отпечатък. Машините за дълбок печат имат два цилиндъра – единият носач на печатната форма и другият натискач.
В производството се използват цилиндроформени и ротативни дълбокопечатни машини. У нас дълбокият печат намира приложение поради известни предимства в сравнение с други видове по отношение на някои изработки. Той може да осигури естествено преливащи се тонове от най-големите дълбочини до последните светлинни ефекти. Подходящ е за изготвяне на луксозни албуми, плакати, пощенски марки, списания, ценни книжа, банкноти и др. Подготовката на цилиндрите за работа е сравнително скъп процес. Възпроизвеждането на дребни текстове с по-голяма острота ще се постигне с високия печат.


Технологията (известна още като ротогравюра) се използва за възпроизвеждане на оригинали (пейзажи, снимки, репродукции и други илюстрации с полутонови елементи) по фотографски способ. За разлика от високия печат, където издадените повърхности (линотипният и мо-нотипният набран текст и клишетата) се отпечатват, тук текстовете и илюстрационните изображения са вдлъбнати. Дълбокият печат позволява да се печатат илюстрации с високо качество и затова се прилага в печатането на луксозни илюстровани издания, на албуми, списания с многоцветен илюстративен материал.


При дълбокия печат съществуват няколко метода за изработка на формата. Най-използан е пигментният. Тук най-важната процедура е да се шлайфа и полира медният цилиндър, върху който след това трябва да се задълбаят изображенията на исканите материали чрез способа на галванопластиката. Процесът е доста труден и продължителен. Първо се монтират върху кристално стъкло диапозитивите, получени чрез фото­графиране на снимковия и друг илюстрационен материал. От монтираните върху стъклото диапозитиви се изкарва копие, нанесено върху светло­чувствителна пигментна хартия, която се притиска силно към покрития с желатинов пласт меден цилиндър. След отстраняването на хартията от жела­тиновия пласт върху цилиндъра остава копието й. То се проявява, изсушава и подсилва с асфалтов лак. Полученото дълбокопечатно растерово из­ображение има схемата на мрежа от непрозрачни малки квадрати и прозрачни линии. Растеровите линии са под ъгъл 45 градуса, алинеатурата достига 120 линии на см. Копирането на растера е по-дълго от копирането на диапозитивите, тъй като линиите трябва да отстоят на по-голяма дъл­бочина от задъбването на растера. Проявяването на цилиндъра с копието става в специален апарат, където медният цилиндър се върти и облива с вода, чиято температура варира между 30-45 градуса, а към края на процедурата намалява до 20 градуса. При този процес водата отмива и разтваря желатиновия слой, който не задъбен. На повърхността на медния цилиндър остава само релефният слой желатин, чиято дебелина при най-светлите участъци може да достигне до 14 мм, а в тъмните - над милиме­тър. Задъбени са и растеровите линии. Белите пространства върху ци­линдъра, където няма изображения, се покриват с устойчив на киселина слой от асфалтов лак и черни мастила за дълбок печат.
Разяждането на така приготвения и изсушен цилиндър става на няколко етапа в водни разтвори на железен трихлорид. Процедурата е продължителна, като се използва отначало по-силно концентриран разтвор, а сетне няколко разтвора с по-ниска концентрация, при което железният трихлорид постепенно прониква през всички по-тънки и сетне по-дебели места на желатиновия слой до дълбочина 3-3,5 см, без да засяга по-дълбоко задълбаните и равномерни растерови линии. Докато при ръч­ното разяждане могат да се допуснат грешки и се налага допълнително да бъдат коригирани с цел открояване на най-фините подробности, при разяждането с автоматични апарати вече има електронно управление и регулиране на процесите. Готовата за печат форма може да се пробва на печатната машина.
Схеми на дълбокопечатни машини - горната е с с омастиляваш валяк, а долната - с мастилена вана.


В полиграфическата практика са познати още няколко способа на дълбокия печат за изработване на формата. При безпигментния метод медният цилиндър се покрива с помощта на центрофуга със светлочувст­вителен слой, върху който се нанасят фотоформите (предварително растрирани диапозитиви). Диапозитивите се закрепят вакуумно, а експонирането става при постоянно въртене на формения цилиндър, при което светлината минава през прозрачните места на диапозитивите и извършва полимеризация на копирния слой върху цилиндъра. При проявяването се използва апарат, в който цилиндърът се върти и върху него се впръсква разтворът за проявяване и така копирният слой се отделя и пада, а остават само експонираните места. Белите пространства се намазват с лакове, устойчиви на киселина, а сетне формата се подлага на разяждане с железен трихлорид, като обаче разтворът не променя своята концентрацията. Разядените печатащи места имат една и съща дълбочина и различна широчина. Процесът е известен като дълбока аутотипия. Усъвършенстването на метода с цел да се получат различни по дълбочина печатащи елементи, което пък вярно и точно да отразява различните по сила тонове в оригиналната илюстрация, се постига с помощта на електролитно или емулсионно разяждане на медния цилиндър с формата, както и с растери, притежаващи по-сложна структура и различна линеатура на своите елементи. Методът повишава производителността, съкращава разходи и време, но при едно по-ниско качество, така че се използва за цветна продукция с не много високи изисквания.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница