Олемите заблуди петър Велев София, 2009 г
Морално и духовно падение докарват национално робство
Изтегляне 5.56 Mb. Pdf просмотр
|
| Морално и духовно падение докарват национално робство 78 w любците или антибългарите? Богомилската ерес е заимствала много неща от манихейската ереси от павликянството, които са съществували още през ІІ век, или както казва Петър Константинов Богомилството е местна трансформация на ереси от Предна Азия - манихейството и павликянството“. Много е интересно къде поп Богомил е изучавал манихейството и павликянството? 10 Вавилонският езически лъжеучител Мани (Манес, Манихей – живял около 215-277 г) учел, че властта във вселената е поделена между две начала - Светлината (доброто) и Тъмнината (злото, които били в непрестанна борба. Творец и владетел на Светлината е Бога Злото сее сътворило от само себе си. Той също учел, че на земята добрите сили са пленени от злите сили и само чрез много усилия и просвета човек може да се освободи от силите на мрака. Той проповядвал пет закона и три печата, които се покриват с моисеевите заповеди. Според него душата била затворена в греховна плът и обречена настрадания и мъчения. Човечеството не трябвало да очаква нищо добро. Манихейството е религия на песимизма. В богомилството има и плевели от персийския учител Заратустра за двете начала. Той учел, че добрият бог на светлината, правдата и доброто, и злият бог, предводител на мрака, лъжата и неправдата, са в постоянна борба. Сдобри мисли, думи идела хората можели да увеличат силата на добрия бог в тях, а със зли мисли, думи идела- силата на злия бог. Богомилската ерес учи, че има добър и зъл бог, но човек не може по никакъв начин да помогне да се увеличи доброто или злото на земята. Павликенската ерес възниква в Сирия и Армения през VІІ век. Пав- ликените отхвърляли всички степени на свещенство и свещенодействия. Под кръщение свода и дух разбирали само приемане вярата в Христа; под причестяване – постоянното пребъдване в Христовото учение. Отхвърляли всяка външна обредности почитане на кръста, иконите, мощите и храмовете. Тенденцията им била да реформират църквата по образеца на апостолските времена и затова търсели доводи от посланията на апостол Павел, но ги тълкували едностранчиво или превратно. Наричали се павлови или павликени. Заменяли светските си имена с такива от съратниците на апостол Павел като Силуам, Тимотей, Тит, Епафродит и др. Главен представителна павликянството бил Сергий – Тихик, който буквално подражавал на апостол Павел и обиколил всички места, където е проповядвал Христовия апостол, в продължение на 34 години. Проповедите му имали огромен успехи стотици хиляди приемали павликянството. Тихик създавал общини и ръкополагал апостоли и апостолски спътници, които били надзиратели или пастири, както и астати – пътуващи мисионери или пратеници на църквите по примера на пътуващите Христови апостоли. Също така учредил нотарии – лица, които били задължени да правят преписи на новозаветните книги 10 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681-1996” velev_zabludi.indd 78 19.12.2009 г. 17:21:01 |