Orbital – in sides

Случай: В ясен сън без образи, в тъмното около мен се усещаше присъствието на 2-3 индивида, но никой не се виждаше. Случай

Изтегляне 320.5 Kb. страница 14/21 Дата 17.01.2023 Размер 320.5 Kb. #116277

Случай: В ясен сън без образи, в тъмното около мен се усещаше присъствието на 2-3 индивида, но никой не се виждаше. Случай: При ясен сън се разхождах в блок, скочих през прозореца и реейки се, се центрирах в себе си, за да махна илюзиите около мен. Съня се разпадна, но спирах ли да се центрирам, пак се изграждаше леко по леко, може би защото му обръщах внимание. Вниманието задържа образите на света, инак той изчезва. Едно куче се превърна в прилеп и полетя към мен. Пренасочих вниманието си и той изчезна от възприятието ми. Въпрос на внимание. Случай: Сънувах сън и не знаех, че сънувам /не ясен сън/. Вървях в град, едната ми обувка беше развързана, спрях по средата на улицата и се наведох да я завържа. Мина ми през ума, че съм по средата на улица, да не би да мине някоя кола. С периферното зрение видях кола да завива и идва бързо към мен, фаровете светеха. Всичко стана много бързо. Прецених, че няма време да отида до тротоара, същевременно се сетих, че това е сън, колата беше почти до мене, когато скочих нагоре и нарочно се събудих /по желание/. Това е. Интересно как екстремната ситуация накара ума ми да заработи на бързи обороти, да се сетя, че това е сън и да преместя осъзнаването си на позицията на будност в физ.свят. Физическия свят е плътен сън, при овладяна воля се поддава на контрол. Например ако на улицата във физ.свят, ще те блъсне кола, може в последния момент да осъзнаеш, че се намираш в стаята си в твоя дом. Тогава ти ще бъдеш там. Случай: Имам сън в който образа на една моя позната ясновидка ме убеждава за борба, да не ги оставим да ни управляват /не политиците, а някакви същества имаше предвид/. Казва ми да се откажа от ученето за допълнителна степен в университета, /за да не си губя времето/. Когато й казах, че вече съм платил пари на университета и затова не мога да се откажа, тя каза “ти си роб на илюзията”. Аз се събудих. Ние живеем във време-пространствена илюзия. Нужен е контрол върху излъчването ми. Аз постоянно излъчвам личността си, собствената представа за себе си. Околната среда и хора я улавят и реагират огледално на нея /отразяват ме огледално/. Физическото ниво е отражение на умственото. Волеви контрол на излъчването чрез концентрация върху представата за желаното състояние –това е фина маневра. Конкретните приложения са много. Говори се, че нинджа тренира да може да става невидим, стоейки пред огледало, концентрирайки, че е невидим /не се вижда/, докато отражението в огледалото изчезне. Нинджа може да изглежда на околните хора като дърво /или друг предмет/, тъй като излъчва такава представа за себе си и другите хора я улавят. Случай: Това е случай-послание показващ отражателната същност на света. Ясен сън при който съм в парк с растения, хора около мен. Съществуваше идея, че някой беше попаднал в ада и трябваше да бъде спасен. Аз тръгнах сам в посоката, където би трябвало да са тези, които ще спасяваме. Появи се образ на огромна пропаст, която всмукваше светлината в своята тъмнина, беше дълбока и сякаш с огромна гравитация. После се появи образ на черна топка в далечината, тя идваше към мен и ставаше все по-голяма. Забелязах, че топката се върти с невероятно голяма скорост и имаше тук там светли отблясъци, подредени така, че да образуват еднообразна шарка, структура. Идвайки до мен топката стана огромна и ме обхвана. Влязох в нея. Колкото по-навътре към центъра й отивах, толкова въртенето около мен се забавяше. Т.е. външните слоеве се въртяха много бързо, а по-вътрешните все по бавно и по-бавно. Наближавайки центъра въртенето се успокои. Светлите отблясъци, които бях забелязал отвън, продължаваха и навътре, образувайки еднообразна триизмерна структура. Достигнах в центъра, в него нямаше въртене, беше неподвижен. Оказа се, че се намирам в малка стая, слабо осветена. Огледах се, имаше 2-3 рафта с наредени глави и торсове на хора. Стените бяха хванали телата на хората, така че само главите и горната част на тялото им, стърчаха от стените. Между тях имаше глави и на дяволи /с рога и т.н./. Хората бяха живи, но хванати в капан. Гледката ме поуплаши и извърнах глава. Разходих се из стаята, за да разгледам. Стаята сякаш се уголеми и видях хора в целия им ръст, те си говореха. Един човек се чудеше дали да не се махне от тук и питаше за мнението на друг. Другия му бе все едно, изпаднал в безразличие, той знаеше, че за да се измъкне трябва да положи усилия, а сякаш го мързеше, беше в апатия. След малко гледката на стаята се уголеми до размерите на цял свят, в смисъл че виждах природен пейзаж и хора които вършат различни дейности. Аз знаех, че тези хора сънуват всичко това и живеят в своя сън. Тогава забелязах, че пейзажа и хората са същите, като първоначалния парк с растения, от който бях тръгнал. Ясния сън свърши и се събудих. Доста символичен сън. Например, това че парка с растения се оказа един и същ в началото и края на съня. Значи и аз бях в капана с другите хора. Действието в съня се беше завъртяло в кръг. Забелязва се идеята за отражателната същност на света. Хората затворени в сферата излъчваха представата си /разбиранията си/, те се отразяваха в стените на сферата и връщайки се обратно биваха възприемани от хората като един цял свят, в които живееха самите хора. Ако те спрат да мислят всичко ще изчезне и ще се освободят. Те живееха в собствената си “Система от убеждения” и бяха привързани към текущото положение /желания и т.н./ на нещата. Затова мислеха едни и същи неща отново и отново, и създавайки ги живееха в тях. Живееха в неподвижния център на една отражателна сфера с бързо въртящи се стени. Това ми напомня идеята за “мехурът на възприятието” от магическото обяснение на света при толтеките. Буда е казал: “Всеки сам гради своя затвор”. Веднъж вървях по улицата и бях в тягостно настроение. Тогава се сетих, че немисленето ме е направило много по-свободен отколкото бях преди. Вървейки без да мисля настроението ми рязко се подобри, стана ведро, почувствах се приятно. Определено тази промяна не идваше от будното ми съзнание, някаква друга част от мене, премести осъзнаването ми в друга позиция. Един път се чудех каква да е следващата стъпка в развитието ми. Изведнъж получих “дежа вю” как правя нещо. В ума ми се разигра набързо сценка с невербално указанието как го правя. Имах чувството, че вече съм го правил. Мигновеното прозрение какво да правя по нататък, беше: да помня себе си, без да мисля. Случай: При следобеден сън имах много ясни сънища един след друг. По някое време стана така, че в полусънно състояние, усещах физическото си тяло как е легнало и вцепенено и можех да движа енергийното си тяло. Премествах енергийната си дясна ръка и наблюдавах, как когато спра да я държа /нарочно/ с волята си навън, тя сама се връща в пределите на физ.ръка. Пробвах така няколко пъти –беше интересно. В последния от серията ясни сънища се разхождах сред жилищните блокове на града в който живеех. От дясно на мен /на 20-30 метра/ във въздуха прелетя бързо черна сянка и се скри от един блок. Мина ми през ума идеята за “летача” от толтекското учение, /тъй като наскоро един приятел ми разказваше, че имал кошмари и безпокойства по време на сън, а преди да се събуди видял черна сянка да излиза от стаята му, уплашил се и се събудил/. След 2-3 секунди след като се сетих за летача, почувствах нещо като парализа, обездвижване на дясната страна на енергийното ми тяло. Паднах по очи и се обездвижих целия. На вратът ми от дясно беше съсредоточено усещането за парализа и въздействие като бързо гъделичкане /нито приятно, нито неприятно, а безразлично/. Някой концентрираше върху мен тази представа. Предположих, че това е илюзия, която някой ми изпраща /прожектира в съзнанието ми/. Знаех, че и аз на свой ред трябваше да концентрирам и си представях защитен светъл балон около мен. Успях да сложа дланта си /енергийната/ върху врата ми, където беше съсредоточено чуждото въздействие. Усещанията в енергийното ми тяло породени от чуждата илюзия ме разсейваха и не можех добре да се концентрирам. Възнамерих оказваното ми въздействие да се върне към източника си задържах представата как се връща към индивида прожектиращ илюзията и той изпитва същото каквото и аз. Не се страхувах, сякаш наблюдавах отстрани себе си. Чувствах, че Аза ми се намира другаде необезпокояван и просто давам команди към енергийното си тяло, без да се отъждествявам с него и с това, което се случваше с него. Знаех, че това е сблъсък на две воли, затова се напрягах да концентрирам. Но се сетих, че летача може би се захранва от хаотичните ми емоции. Тогава се успокоих, много лесно влязох в покой /тъй като бях сякаш отвъд всичко, което ставаше/. Помолих за помощ един духовно развит човек –стори ми се, че дълго продължи схватката. Щом се отпуснах и не концентрирах нищо, усещанията в тялото изчезнаха за 2-3 секунди и се събудих плавно във физ.свят. Въобще не бях уплашен, бях спокоен, без мисъл, все едно нищо не се е случило. През цялото време на борбата нямаше никаква болка, а само безразлични усещания за това, което става. Не усещах присъствието на някой друг, сигурно е бил на друга честота, към която не съм бил настроен в момента, че да го възприема. Аз самия също бях едно усещане, чувство за своето присъствие. Нищо друго нямаше. Когато започна сблъсъкът, образите на съня изчезнаха, тъй като изтеглих вниманието си от тях. От друга страна прожектиращия илюзията, привлече вниманието ми към усещанията в тялото и аз ги възприех. Ако бях пренасочил вниманието си към друг обект /или се центрирах в себе си/, те щяха да са извън обсега ми и да не ги възприема. Но не се сетих тогава. Всъщност аз нямам никакво тяло, че да се влияе върху него. Просто съм запазил спомена за формата на физ.тяло и по навик я създавам на енер.ниво и се държа така все едно имам тяло. Истината е, че нямам тяло на енер.ниво, аз съм просто съзнание, усещане за своето присъствие. Когато казвам “енергийно тяло”, това е просто човешки начин на изразяване. Потвърждавам информацията, която съществото на Р.Монро му е казала. А именно, че човек е ненараним, докато е извън физ.тяло. Тъй като не могат да се наранят, индивидите гледат да се подчинят един друг чрез илюзии и внушения, които прожектират /изпращат/ в съзнанието на другия. Ако този друг индивид не повярва на заблудата, тогава той е неподвластен. Ума е работната основа на Творението. Случай: Вечер, отделяне от вцепененото ми физ.тяло, друга част от съществото ми контролираше процеса на отделяне и движенията ми. Аз само наблюдавах, нарочно бях “без мисъл”. Излизам през прозореца на стаята, в която съм. Движа се между обекти от физическия и енергийния свят. Наблюдавах блуждаене на съзнанието между различни обекти и състояния. Не го ли контролирам вниманието просто си блуждае. По някое време започнах да се контролирам и отидох до морето, потопих се във водата, усещане за плътност на водата, потопих се дълбоко /енер.тяло няма дихателен процес/. Изпитах и състояние при което усещах едновременно положението на физ.тяло /вцепенено/ и възприемах на енер.ниво. В това състояние, както и по време на самото отделяне от физ.тяло се чуваше шум в ушите като бучене, свистене /но слабо, не дразнещо/. Тук там в ясния сън имаше хора, някой ги нападах от опасение, че са недоброжелателни енергии /известно е, че те се маскират предимно като хора/. После спрях да реагирам на хората, дори и да ги удрях ръцете ми минаваха през телата им и нямаше удряне. Сетих се, че ако имаше около мен недоброжелатели ще усетя присъствието им. За по-лесно помолих да ме защитават другите части на съществото ми. Когато реших да се събудя, си казах, че ще се събудя на физ.ниво, щом използвам ключ “1-пръст”. После го използвах и се събудих. Все пак ОИТ и ясен сън нямат особена стойност, полезно е човек да ги проучи, но крайната цел трябва да е свободата. Целта ми е да достигна същността си. На Р.Монро след като беше експериментирал дълго време с ОИТ, му бяха казали да се обърне навътре в себе си /да се дефазира още/, когато го направи той достигна и осъзна същността си. Случай: Имах ясен сън, в който се центрирах в себе си, докато съня се разпадна нацяло. Тогава усетих, че съм в главата на физическото ми тяло, около мен беше тъмно и гледах тъмнината. Забелязах, че слушам радио на български език с новини в главата си /ушите си/. Една ръка хвана плътно моята дясна енер.ръка, бяхме хванати с дланите. Някой дърпаше ръката ми настойчиво, вероятно с цел да ми помогне да изляза в ОИТ. Енергийната ми ръка се отделяше от физическата в резултат на дърпането. Аз бях подозрителен и не се съгласявах. Щом кажех “не” ръката ми беше пускана и дърпането спираше. И след 2-3 секунди пак хващана и дърпана. Аз не се съгласявах, бях несигурен. Накрая някой ме хвана едновременно за дланите на двете ми енер.ръце и след малко ме пусна. Аз се събудих. Случай: Дефазирах се, станах чрез мисъл и повървях из стаята. Стаята изглеждаше по различен начин –същата стая, но в други, ярки и плътни цветове. Обърнах се да видя спящото си тяло, но то го нямаше, леглото беше празно. Одеалото с което бях завит беше отметнато и набрано накуп. Беше ли лежал някой там ? Върнах се във физ.тяло, като се центрирах и си представих, че съм в тялото. Озадачен съм, това явно е било ясен сън, а не чист ОИТ. По-късно един приятел ми каза, че трябва да настроя възприятието си, за да мога да възприема реалното физическо ниво. Случай: При ясен сън възпроизведох в себе си състояние на съзнание на равновесие. Толкова добро равновесие все едно ме няма. Тогава започнах автоматично да летя нагоре и настрани. Попаднах в област с двама човека стоящи на рампа /под и стена/, която стоеше в нищото. Хванах се за греда от рампата, но ми беше трудно да се кача върху нея. Сякаш, когато започнах да мисля, мисловния процес направи тялото ми тежко. Протегнах ръка към човекът на рампата, идеята ми беше той да ме издърпа горе, но човекът не реагира. Вместо това се случи нещо интересно. От нищото се появи ръка, само от дланта да рамото беше образът й, тя хвана моята протегната ръка, издърпа ме върху платформата и изчезна. Ръката беше същата, която в по-предния “случай” ме дърпаше да излизам в ОИТ, допирът беше еднакъв в двата случая. Човекът от платформата ми говореше, че съм се занимавал с много излишни неща, а трябвало да се съсредоточа само върху най-важното. Каза ми, че не съм можел да видя обратната страна на нещата. После, когато се събудих, усетих, че някой ме гали с ръка по главата и врата /на енергийното ми тяло/. По подозрение, че може да е недоброжелател, прекратих събитието. Случай: По време на ясен сън навлизам в някаква бяла мъгла. В нея няма нищо. Някой ми говори, че тук /в мъглата/ няма болка, страх, страдание и т.н. за разлика от физическото ниво. Сякаш ме запознаваше с тази “област”, изглеждаща като мъгла. Явно в нея живееха същества –съзнания. Аз се обезпокоих и се махнах от там, но след малко пак влязох. Накрая като се събуждах, някой докосваше с ръка последователно /редуващо се/ пръстите на краката ми /на енер.тяло/. Сякаш искаше да запомня присъствието му. Докосванията бяха подобни както при предните няколко случая. Не знам кой е този доброжелател, но съм му благодарен. Веднъж чрез вдишване на халюциноген достигнах свобода, увереност, яснота и разбиране. “Видях” света като автоматичен механичен модел задвижван от силите на плюс и минус /,а тялото като самостоятелно действащ инструмент движен от плюс и минус/. Светът изглеждаше по различно. Усещах живота в околните растения и обекти, чувствайки, че те , това съм аз. Сградите, дърветата, земята, въздуха –всичко трептеше с много бърза вибрация, все едно това е филм, прожектиран образ. Р.Монро също е видял, че съзнанията-същества, когато се отделят от централния източник на енергията, заспиват и живеят /сънуват/ в една Холограма, която се прожектира от централния източник на енергията. Осъзнах, че светът /и тялото/ е като картинка /черупка/ залепена върху съзнанието и то е принудено да я възприема. Съзнанието се отъждествява с тази картинка, държи вниманието си към нея. Интуитивно разбрах много неща. Важно е в какво настроение заспива човек. Еднаквите неща се привличат. При някои ясни сънища сам попадал в резонанс с неприятни индивиди и енергийни области. Тяхната атмосфера е подтискаща, тягостна, предизвикваща страх, може да има неприятни гледки, насилие или негативни внушения. Очевидно има същества захранващи се с негативни от човешка гледна точка енергии. За самите тези същества енергиите може да не са негативни, нито пък морала играе роля при тях. Има и друг открояващ се тип същества захранващи се с сексуална енергия /натрапени сексуални сънища и идеи, и т.н./. Много пъти съм се сблъсквал и с двата типа – с някои съм се сбивал, боричкал, с някои съм разговарял, от други просто съм се защитавал или съм се стремял да се събудя, за да избягам, понякога и аз съм отвръщал като им изпращам разрушителни представи или внушения. Веднъж ми се наложи да изтласквам натрапник спекулиращ със сексуалността. Потърсих го и го прихванах, изпратих му внушение. Като се събудих, пак го прихванах и му внуших /уверено/, да забрави за сексуалността, и че не може да я използва по този начин. Трябва да призная, че аз също имам вина, тъй като понякога се поддавам на изкушение –може да се създават и направляват невероятно красиви хора от срещуположния пол, които при пипане са плътни като истински –трудно е да се сдържа, когато личността ми не е запазена изцяло в съня /смътно осъзнавам своя буден аз/. Откроявам и трети тип същества, не зная каква е целта им, вероятно искат да се захранят от сънувача. Тези същества се стремят да се допрат до тебе и да стоят така долепени. Често се маскират като хора и присъстват в съня на сънувача. Нарочно съм се въздържал да описвам ясни сънища, в които присъстват горните три типа същества или техните влияния, /а такива сънища е имало стотици/, за да не се оформи извода, че съзнателното сънуване е опасно нещо. Струва ли си тогава човек да го практикува ? При вдишване на халюциноген, тялото се обездвижи, без мисъл, раздвижване в гръбначния стълб, нещо сякаш се отпуши на върха на главата ми. Нещо едновременно излизаше /нагоре/ и влизаше /надолу/ в главата ми, като фонтан.. Беше ми разширено съзнанието като обем така, че обхващах в далечина околното пространство. Погледнах една птица, чувствах как тя лети в мен и как самата тя е мен. Отъждествявах аза си с всичко в обхвата на съзнанието ми, сякаш нямаше пространство, всичко се намираше до мен или аз до него. Немисленето разрушава нашата система от убеждения, в която живеем и ние влизаме в досег със същността си, с Реалността, разбираме, че всичко е възможно, придобиваме свобода. Забелязвам, че получавам възприятие с корема. Когато без мисъл гледам морето, растения, животни, въздух, камъни /дори и хора/, чувствам присъствието им, сякаш съм ги обгърнал със съзнанието си. Усещам движението им с корема си, подобно леко раздвижване и др.усещания в корема. Затова за по-лесно държа вниманието си в корема по време на специфичното възприятие. Според огледалната функция на външната среда, околния свят отразява личността на индивида. И той живее в един свой свят, в един личен, субективен свят. Според толтеките, волята е силата на възприятието. Намерението е съзнателното управление на волята. При пълнолуние около лунната пътека в морето “видях” виолетова светлина. През това време имах усещания в средата на челото. В тъмното вървях бързо по едни големи камъни, не виждах добре къде стъпвам. За кратко сякаш бях свързан с камъните, имах усещания в корема и стъпвах на правилното място от само себе си /така че да не падна/, времето сякаш се забави. Движех се бързо по камъните и все пак имах дълго време, за да осъществя своето движение. Осъзнавах протяжност на настоящия миг. Един от евентуалните ефекти от спирането на вътрешния диалог при мен е чувството за несигурност, /друг евентуален ефект е, че на човек му се приспива, прозява/. Личността се страхува за себе си, за тялото и т.н., осъзнавайки колко нестабилно и преходно е всичко. Случай: При следобеден сън тялото ми се отпусна много /,но не се обездвижи като при истински сън/. Образите на съня се появяваха пред мен, но аз стоях центриран и ги разпадах чрез немислене. Така бях в тъмно пространство, в него се появяваха образите на съня подхранвани от моите мисли и внимание. Когато тъмното пространство се опразваше, в него можех да комуникирам със себе си или с други индивиди. Някакви две мислоформи на хора се появиха в полезрението ми, те бяха мъгляви. Едната се долепи до мен от дясната страна на главата и вратът ми, усетих горещина по тези места. Заподозрях, че се хранят с енергията ми и се върнах към физическа будност. Физическото ми тяло не беше вцепенено, просто много отпуснато, затова го активирах веднага. Пак влязох в тъмното пространство, явно се оплаквах нещо, че малко помощ получавам, затова мъглява мислоформа се мерна бързо и с досада ми каза строго: “ако наистина искаше да постигнеш нещо и се беше хванал сериозно да го направиш, досега хиляда пъти щеше да си го направил”. Аз казах замислено: “вярно” и се събудих физически. Случай: Бях изморен физически и психически. Центриран влизам в тъмното пространство, там се боря с мислите си и образите на съня. Физическото ми тяло е много отпуснато, но не вцепенено както при истински сън т.е. мога да го движа ако желая веднага. След 15-20 минути се събуждам физически и съм напълно отпочинал физически и психически /мозъка ми е наспан добре/ все едно съм спал един – два или повече часа. Извода, е че престоят в “тъмното пространство” зарежда тялото, възстановява силите, вероятно защото съзнанието на човека тогава е на по-висока честота. Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели: