Osi е теоретичен модел, описващ принципния начин на комуникация и строежа на
Изтегляне 258.97 Kb. Pdf просмотр
|
Свързани:
2
- Навигация на страницата:
- Domain name system
- Маршрутизация и маршрутизиращи протоколи
| IP протокол Адресация: - IPv4 протоколът използва 32 битово адресиране - IP адресите са 32-битови цели числа. За удобство един такъв IP адрес се записва като 4 осембитови десетични числа, разделени с точка. Решението IP адресите да се представят с десетични числа идва от факта, че повечето хора се чувстват по-комфортно, като използват десетични числа. Пример: 208.80.152.2 Основният недостатък на протокола е, че броят на адресите, които могат да се запишат с 32 бита е недостатъчен. За справяне с този проблем са създадени редица механизми (например NAT), но те решават проблема само частично и временно. През последните години тази версия на протокола започва да бъде измествана от по-новата версия 6. - IPv6 протоколът използва 128 битово адресиране - IP адресите са 128-битови числа. Тези IP адреси се представят като осем 16-битови цели числа, разделени с двоеточие. Допустимо е да се пропуснат нулите в старшите битове на всяко от числата. IPv6 може да се представи и по класическия начин, познат от IPv4. Пример 1: 2001:0db8:0000:0000:0000:8a2e:0370:7334 Пример 2: 2001:db8::8a2e:370:7334 (съкратен запис на горния) Domain name system: - DNS представлява разпределена база от данни за компютри, услуги или други ресурси свързани към интернет, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имената на хостовете в IP адреси. Това улеснява работата на потребителите на интернет услуги. Вместо да въвежда IP адрес (комбинация от цифри) подобно на набирането на телефонен номер, за да достигне до даден ресурс в мрежата, потребителят може просто да въведе неговото име (домейн) подобно на избиране на контакт от телефонен указател. Можем да си представим, че DNS е “телефонния указател на Интернет”. Маршрутизация и маршрутизиращи протоколи: - Маршрутизацията е процесът на определяне на път за предаване на сигнали или осъществяване на електронни съобщения между точките (възлите) от една или повече телекомуникационни мрежи. Изборът на най-добрия възможен път се основава на определени правила, комуникационни протоколи и адреси. Маршрутизацията в компютърните мрежи може да е статична или динамична. - Динамичната маршрутизация е подходяща за по-големи мрежи. Използват се протоколи за динамично маршрутизиране като BGP, RIP и др. Те позволяват маршрутизаторите автоматично да намират най-добрите пътища помежду си. - Статичната маршрутизация е подходяща за мрежи с малко на брой маршрутизатори. Работи чрез ръчното конфигуриране на статични маршрути в устройствата. Например един малък офисен маршрутизатор, свързващ няколко компютъра към Интернет, може да има само един статичен маршрут, указващ че всички IP адреси се достъпват през Интернет доставчика. - Маршрутизиращите протоколи (Routing protocols), дават възможност на рутерите динамично да научават пътищата до хостовете-местоназначения и мрежите-местоназначения. Целта на всеки маршрутизиращ протокол, независимо от неговия тип, е да препраща дейтаграми до техните местоназначения. Когато даден рутер приеме дейтаграма, той идентифицира мрежата или хостовете на нейното местоназначение. - RIP (Routing Information Protocol) е дистанционен векторен маршрутизиращ протокол. Подходящ e за малки вътрешни мрежи и използва бродкастни съобщения. Представлява IGP протокол. Работи върху UDP и функционира като протокол от мрежовия слой. RIP използва разстоянието като основната характеристика за определяне на най-добър маршрут колкото по- късо е разстоянието, толкова по-добър е маршрутът. Когато до местоназначението има множество маршрутизатори, маршрутизаторът, изпълняващ RIP, избира маршрута, който има най-късо разстояние за най-добър маршрут и го инсталира в маршрутизиращата таблица, след това използва тази информация за препращане на дейтаграмите. |