Осигурени лица I определение
Изтегляне 0.56 Mb.
|
III.2 Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест Лицата, попадащи в тази група са осигурени за всички социални рискове, срещу които ДОО гарантира защита с изключение на риска безработица. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 и 5 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест са лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, за които в съответната програма е предвидено, че не се осигуряват за безработица III.3 Задължително осигурени за ИНВАЛИДНОСТ ПОРАДИ ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ, СТАРОСТ И СМЪРТ И ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ Това са лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) – лица, работещи по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, сключен с регистриран земеделски стопанин за работа за един ден за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност "Растениевъдство" - само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула (основание чл. 114а, ал. 1 във връзка с чл. 114а, ал. 3 от КТ). Въпросните рискове съответстват на задължително осигуряване в два от фондовете на ДОО, а именно във фонд „Пенсии“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“. (в сила от 17.07.2015 г.) III.4 Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт Лицата, попадащи в тази група, са задължително осигурени за най-малко на брой социални рискове, срещу които ДОО гарантира защита. Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: 1. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност 
В тази група попадат: - лица, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други; - лица, които упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци; - лица, които упражняват дейност, като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ. 2. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества
Лица, упражняващи трудова дейност на някое от горепосочените основания, например съдружник в дружество с ограничена отговорност, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност и др.
Съгласно легалната дефиниция, въведена с § 1, т. 5 от ДР на КСО "Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Регистъра на земеделските стопани се създава и поддържа към Министерство на земеделието и храните (основание чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители). Условията и редът за регистриране на земеделските стопани се определят с Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. На регистрация подлежат едноличните търговци и физическите лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция (основание чл. 3, ал. 1 от наредбата). Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец (основание чл. 3, ал. 4 от наредбата). Всеки земеделски стопанин физическо лице или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер (основание чл. 5, ал. 1 от наредбата). Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта (основание чл. 5, ал. 2 от наредбата). Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица представят ежегодно в срок от 1 октомври до 28 февруари актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до 28 февруари на следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (основание чл. 5, ал. 3 от наредбата). Производството на тютюн се извършва въз основа на договори, сключени между тютюнопроизводители и лицата изкупуващи тютюн (основание чл. 4, ал. 1 от Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия). Тютюнопроизводителите, които са сключили такива договори, се вписват ежегодно в срок до 31 март в публичен регистър на тютюнопроизводителите в Министерството на земеделието и храните (основание чл. 4, ал. 2 от Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия). Срокът за вписване в регистъра може да бъде удължен до два месеца със заповед на министъра на земеделието и храните. Редът за водене на регистъра се определя с наредба на министъра на земеделието и храните (основание чл. 4, ал. 5 от Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия) - Наредба № 22 от 21 декември 2016 г. за реда за воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн.
1. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; 2. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и 3. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите са самоосигуряващи се лица (Виж чл. 5, ал. 2, изречение първо от КСО и Фиш I.I.5). Съгласно легалната дефиниция за осигурено лице, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски чл. 6, ал. 8 от КСО.
Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение (изпълнители срещу възнаграждение по договор за изработка /чл. 258 от ЗЗД/, по договор за поръчка /чл. 280 от ЗЗД/ и други), които не са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
За определени лица осигуряването за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт или и за общо заболяване и майчинство е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Лицата, чието осигуряване като цяло или и за определени осигурени социални рискове e по желание, са както следва: 1. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от КСО. 
Освен за рисковете, които са определени като задължителни (инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт) 1. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, 2. Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и 3. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителите по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването (чл. 1, ал. 3, изречение второ от НООСЛБГРЧМЛ). Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от същата наредба). Съгласно изречение трето в ал. 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в установения 7-дневен срок при започване и възобновяване на трудовата дейност, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Ограничението по отношение определяне вида на осигуряването, въведено с горепосочената разпоредба, се прилага: - при всички случаи на започване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице; - в случаите на възобновяване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице в година, различна от годината, в която е прекъсната дейността, тъй като при възобновяване на трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването (чл. 1, ал. 3, изречение второ от НООСЛБГРЧМЛ) .
Съдружник в ООД избрал да се осигурява във фонд „Общо заболяване и майчинство“ прекратява трудова дейност като самоосигуряващо се лице в това качество през месец октомври 2017 г. През декември 2017 г. лицето започва друга трудова дейност като самоосигуряващо се лице в качеството на собственик на ЕООД. Декларация за вида на осигуряването не е подавана. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година (основание чл. чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването (основание чл. чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Следователно лицето запазва вида на осигуряването си – подлежи на осигуряване във фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“.
пример Самоосигуряващо се лице, осигурявало се за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, е подало декларация за промяна вида на осигуряването на 11.01.2017 г., заявявайки желание да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 01.01.2017 г. На 16.01.2017 г. отново подава декларация за промяна на вида на осигуряването само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. В конкретния случай самоосигуряващото се лице ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт – избора за рисковете, направен във втората декларация. Това е така, тъй като втората декларация е подадена в законоустановения срок - от 1 до 31 януари на календарната година (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ). 2. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия.
не подлежат задължително на държавно обществено осигуряване при условие, че им е отпусната пенсия (основание чл. 4, ал. 6 от КСО). Тези лица са изключени от кръга на задължително осигурените вследствие Решение № 5 от 29 Юни 2000 г. на Конституционния съд, като част от мотивите на съда са: „ ………включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КЗОО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение. Разбира се, ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.”. Осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Пенсионерите, упражняващи горепосочените дейности, с изключение на полагащите труд без трудово правоотношение, по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО). Определяне вида на осигуряването за упражняващите трудова дейност като самоосигуряващи се лица пенсионери, които са избрали да се осигуряват за ДОО, се извършва по общия ред, предвиден в НООСЛБГРЧМЛ (Виж предходната точка).
Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За тази цел въпросните лица писмено декларират желанието си да се осигуряват пред изпращащия посредник, който действа като осигурител спрямо тях (Виж чл. 4, ал. 5 от КСО и чл. 16 от НООСЛБГРЧМЛ). Полагането на труд срещу възнаграждение е основополагащо за държавното обществено осигуряване (Виж Фиш I.I.3). От друга страна, осигурителните системи функционират на териториален принцип, като регулират събития в сферата на социалната сигурност, които възникват единствено на територията на съответната държава. Лицата, които са изпратени на работа в чужбина от български посредник, не полагат труд на територията на Република България и следователно не попадат сред лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване. Въпреки това, законодателят е предоставил възможност на тези лица да се осигуряват по желание. Обществените отношения при посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни са уредени със Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ, посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, когато са установени в Република България и са регистрирани по този закон. Според чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ, лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 от закона осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България и в други държави въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, което се вписва в регистър (чл. 28, ал. 5 от ЗНЗ). Следователно, посреднически услуги по заетостта се осъществяват единствено от оправомощени лица, въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. При условие че не притежава регистрация за осъществяване на посредническа дейност, дружество не може да действа като осигурител по смисъла на чл. 16 от НООСЛБГРЧМЛ. Лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник, спрямо които според Дял II от Регламент № 883/2004 е определено като приложимо законодателството на друга държава–членка, не могат да се възползват от предвидения в чл. 16 от наредбата ред. Макар и доброволно, осигурителните вноски в България се превеждат за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт – рискове, попадащи в материалния обхват на Регламент № 883/2004 и покрити от българското държавно обществено осигуряване, което по принцип е задължително по своя характер. Изхождайки от фундаменталния принцип за само едно приложимо законодателство (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004), разпоредбите на чл. 16 от НООСЛБГРЧМЛ не намират приложение спрямо лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник, за които е определено като приложимо законодателството на друга държава–членка.
Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Осигуряването на въпросните лица се извършва чрез българския държавен орган, който е дал съгласието си за изпращането им на работа в международен орган или организация (Виж чл. 17, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Полагането на труд срещу възнаграждение е основополагащо за държавното обществено осигуряване (Виж Фиш I.I.3). От друга страна, осигурителните системи функционират на териториален принцип, като регулират събития в сферата на социалната сигурност, които възникват единствено на територията на съответната държава. Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, не полагат труд на територията на Република България и следователно не попадат сред лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване. Въпреки това, законодателят е предоставил възможност на тези лица да се осигуряват по желание.
Съпругите/съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатическа служба за времето, през което са пребивавали в чужбина по време на задграничния мандат могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка. Осигуряването се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба (Виж чл. 4, ал. 7 от КСО и чл. 17а от НООСЛБГРЧМЛ). Тези лица могат да се осигуряват само за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд „Пенсии” на ДОО). Полагането на труд срещу възнаграждение е основополагащо за държавното обществено осигуряване (Виж Фиш I.I.3). От друга страна, осигурителните системи функционират на териториален принцип, като регулират събития в сферата на социалната сигурност, които възникват единствено на територията на съответната държава. Съпругите/съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатическа служба за времето, през което са пребивавали в чужбина по време на задграничния мандат не полагат труд на територията на Република България и следователно не попадат сред лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване. Въпреки това, законодателят е предоставил възможност на тези лица да се осигуряват по желание.
6. Лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО
Съпрузите на регистрираните като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато със съгласието на самоосигуряващите се лица участват в упражняваната трудова дейност. Тези лица (съпрузите на самоосигуряващите се лица) могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а от КСО. Възникването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на осигуряването на съпрузите се декларира от самоосигуряващите се лица с декларация-образец № 1 "Данни за осигуреното лице" по реда на Наредба № Н-8 от 2005 г. Осигуряването възниква или се възобновява от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена. Прекъсването/прекратяването на трудовата дейност на самоосигуряващите се лица прекъсва/прекратява осигуряването на техните съпрузи.
"Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава–членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (§ 1, т. 5а от ДР на КСО). Морските лица подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване, инвалидност поради общо заболяване, майчинство, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. По свой избор и желание морските лица могат да се осигуряват и за безработица. Морските лица са задължени да декларират пред своя работодател вида на осигуряването в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор и това е удостоверено писмено по реда на чл. 63, ал. 4 от КТ. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година (основание ал. 3 на чл. 20 от НООСЛБГРЧМЛ).
Законодателят е определил, че „морско лице” е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа, но не какъвто и да било кораб, а на морски кораб. „Морски кораб” по смисъла вложен в легалната дефиниция за „морско лице” е плавателно средство, вписано в регистъра на корабите на държава–членка на ЕС, което извършва стопанска дейност. Друго задължително условие е лицето да притежава необходимите свидетелства, позволяващи заемане на съответната длъжност като член на екипажа на морски кораб. Свидетелствата се издават/признават по реда на Наредба № 6 от 5 Април 2012 г. за компетентност на морските лица в Република България. Например, освен изискването за правоспособност (удостоверено със свидетелство за правоспособност), морските лица, които ще работят на морски кораби или кораби за спорт и развлечение, използвани с търговска цел на море, преминават допълнителна подготовка (удостоверена със свидетелство за допълнителна подготовка) в зависимост от заеманата длъжност (основание чл. 4, ал. 2 от наредбата). Морските лица, които ще работят на определен тип морски кораби (като пътнически кораби, ро-ро пътнически кораби, нефтени танкери, химикаловози, газовози, кораби с дедуейт над 150 000 тона и други кораби със специфични маневрени качества), освен допълнителна подготовка, преминават и специална подготовка (удостоверена със свидетелство за специална подготовка) в зависимост от заеманата длъжност и типа кораб (основание чл. 4, ал. 3 от наредбата). Следователно необходимите свидетелства, които лицето следва да притежава за да има качеството „морско лице” според легалната дефиниция, въведена с § 1, т. 5а от ДР на КСО, се определят в зависимост от изискванията за заемане на съответната длъжност като член на екипажа на морски кораб, както и от типа на морския кораб.
Съгласно чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004 трудова дейност, обичайно осъществявана на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка се счита за извършвана в тази държава–членка. Лицата, които извършват трудова дейност на територията на една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Регламент (ЕО) № 883/2004 има пряко действие и се прилага с приоритет пред българското законодателство в случай на противоречия. 1Забележка: Към лицата по т. 1 се включват и лицата по чл. 69а от КСО. Според чл. 69а от КСО, балерини, балетисти и танцьори придобиват право на пенсия при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации. НАРЪЧНИК ПО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СОЦИАЛНО И ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ И ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ, 2017 ЦУ на НАП 2017 г. Страница. от Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|