Системата на българското вещно право включва следните видове вещни права: 1. Право на собственост. Това е абсолютно, неограничено вещно право. Определение и съдържание – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има непосредствена власт (господство, поведение) по отношение задоволяване на интересите си и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо нея, доколкото закона или правата на третите лица не допускат това. Правени са много опити за даване на определение и в крайна сметка може да се каже, че правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на нея.
Съдържание на правото на собственост. Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва различни въздействие спрямо своята вещ. Владението, ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на собственика. От него зависи кога, как и дали ще ги упражнява. Той може да е лишен от някои или дори от всички правомощия и въпреки това си остава собственик.
Правомощието владение – нарича се още право на владение и се различава от владението като факт. Това е правото на собственика да упражнява фактическата власт върху веща. Да я държи и да си служи с нея. Владението е външна проявна форма на собствеността.
Право на ползване – правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Той може да придобива и доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и граждански плодове.
Право на разпореждане – възможността на собственика да установява всякакви правоотношения по повод на своята вещ, да я ипотекира, залага, да учредява вещни права върху нея, да сключва облигационни договори, да я отдава под наем или заем.
Право на собственост и съсобственост
Съсобствеността може да бъде бездялова /придобита вещ по време на брак в режим на съпружеска имуществена общност/ или дялова /наследяване, покупка на вещ от две или повече лица и др./.
При съсобствеността, всеки един от съсобствениците има отделно право на собственост върху вещта, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици на върху същата вещ. При дяловата съсобственост, вещта е обща на две или повече лица, в този смисъл, че всеки съсобственик има отделно право върху идеална /мислена/ част от нея.
Всяка една съсобственост може да бъде прекратена чрез доброволна делба или съдебна делба.
Съгласно българското законодателство, всеки един от съсобствениците има право да се ползва от общата вещ, както е длъжен и да понася тежестите на общата вещ. Под „тежести“ се разбират онези грижи и разноски за вещта, които са необходими за нейното запазване. Всеки един от съсобствениците на вещта участва в ползите и тежестите съразмерно на притежавания от него дял от вещта.
