Основна част същност и класификация на разходите

Разходите са обект на счетоводното отчитане още от самото възникване на отчетността. При осъществяване на дейността си всяко предприятие извършва разходи и получава приходи. Това са двете крайни точки и основни фактори за финансовия резултат- печалба, респективно загуба. Разходите са един от основните бизнес-фактори за управление на предприятието, изискващи непрекъснато наблюдение, оценка, анализ и контрол. Във всяко предприятие се извършват различни по вид и по характер разходи, като една от основните задачи на счетоводното отчитане е тяхното своевременно, точно и пълно обхващане и отразяване на тази база изчисляване на себестойността на единица продукция или услуга. Значението на счетоводното отчитане на разходите и калкулирането на себестойността се определя от това, че себестойността е важен качествен показател за работата на предприятието.

ОСНОВНА ЧАСТ
СЪЩНОСТ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАЗХОДИТЕ

В приложимите счетоводни стандарти разходите се определят като намаляване на стойността на икономическата изгода през отчетния период чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределение между съучастниците в капитала и преоценката, отразена в капитала. Всички разходи се отчитат в момента на тяхното възникване без значение кога ще се извърши изплащането им.

• 
  В зависимост от техния състав и икономическа еднородност разходите се групират на едноелементни (прости) и комплексни (многоелементни). Първите са еднородни по своето икономическо съдържание (напр.: разходи за материали, за заплати и т.н.). За разлика от тях комплексните разходи са разнородни по своя състав (напр.: общопроизводствени разходи, административни разходи и т.н.).
  
• 
  В зависимост от значението им и ролята в производствения процес разходите биват основни (технологични) и допълнителни. Основните производствени разходи са свързани с произвеждането на продукция и оказването на услуги. Те са обусловени от технологичния процес (напр.: заплати на производствените работници, амортизация на технологичното оборудване и др.). Допълнителните разходи са свързани главно с организацията, обслужването и управлението на предприятието (напр.: административни разходи, разходи за продажба на продукция и др.).
  
• 
  Според начина, по който се включват в себестойността на продукцията разходите се групират на преки и непреки (косвени). Преките разходи са непосредствено свързани с произвеждането на конкретен вид продукт и се отнасят пряко в себестойността (напр.: разходи за суровини и основни материали, възнагражденията на основните производствени работници и др.).
  

• 
  В зависимост от отношението им към обема на дейността разходите се делят на постоянни и променливи. Величината за първите остава относително постоянна, независимо от обема на производството (напр.: амортизация на производствените сгради, възнаграждения на обслужващия персонал и т.н.). Размерът на вторите се променя в зависимост от обема на производството (напр.: разходи за ел. енергия, вода, материали и т.н.).
  
• 
  Според периода, за който се отнасят, разходите се групират на текущи и предварителни, засягащи бъдещи отчетни периоди. Текущите разходи са непосредствено свързани с формирането на себестойността на продукцията и услугите или на финансовия резултат за текущия отчетен период. Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период, но са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващи отчетни периоди (напр.: предплатени наеми, застраховки и др.). Разходите за бъдещи периоди, от своя страна, се подразделят на разсрочени разходи за основната дейност (нефинансови разходи за бъдещи периоди) и разсрочени финансови разходи.
  
• 
  Според Закона за счетоводството направените разходи в предприятието се групират в разходи за дейността, финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данък върху печалбата.