Основна част същност и класификация на разходите

За признатите разходи за командировки срещу предварително предоставен служебен аванс

Изтегляне 50.67 Kb. страница 14/15 Дата 08.12.2023 Размер 50.67 Kb. #119561 Тип Отчет

Навигация на страницата:

• За изплатени суми като други разходи: Дебит с/ка 609 Други разходи Кредит с/ки от гр.50 Парични средства Сметка 609 Други разходи
• Нормативни документи за отчитане на разходите

За признатите разходи за командировки срещу предварително предоставен служебен аванс: Дебит с/ка 609 Други разходи Кредит с/ка 422 Подотчетни лица За изплатени суми като други разходи: Дебит с/ка 609 Други разходи Кредит с/ки от гр.50 Парични средства Сметка 609 Други разходи се кредитира при отнасяне (пряко или чрез разпределение на предварително определена база) на разходите по функционално предназначение срещу дебитиране насметки от група 61 Разходи за дейността. Разходите, които не са свързани с производството и продажбите (напр.: глоби, неустойки, щети, липси и др.под.) се отнасят за сметка на резултата (с/ки 709 Други приходи от дейността или 123 Печалби и загуби от текущата година). За отнасяне на разходите по функционалното им предназначение: Дебит с/ки от гр.61 Разходи за дейността Кредит с/ка 609 Други разходи Нормативни документи за отчитане на разходите Законът за счетоводството урежда: изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията; съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията, както и изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети; За целите на този закон предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци; местните юридически лица, които не са търговци; бюджетните предприятия; консорциумите по смисъла на Търговския закон; дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи; осигурителните каси; търговските представителства; чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги. Предприятията съставят: годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период; консолидиран финансов отчет към 31 декември на отчетния период, когато предприятието майка е дружество по дял трети на част втора от Търговския закон; междинни финансови отчети, обхващащи период, по-кратък от един отчетен период, когато това се изисква от закон или по решение на ръководителя на предприятието. Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение.Активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Закона за счетоводството допуска прилагането на НСС или МСС. Последващи оценки на активи и пасиви, 18 класификация и представяне във финансовите отчети, начисляването на амортизации се отчитат по условия и реда на приложимите счетоводни стандарти (НСС или МСС). Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: 1. Текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; 2. Действащо предприятие - приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност - в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база; 3. Предпазливост - оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат; 4. Съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване; 5. Предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма; 6. Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди; 7. Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на 19 финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. Спрямо счетоводните стандарти, разходите на предприятието обхващат разходи, които възникват в хода на обичайната дейност и такива, които не са свързани пряко с обичайната дейност (загуби). Разходи, които възникват в хода на обичайната дейност на предприятието, могат да включват отчетната стойност на продадените активи, заплати, амортизации и др. Тези разходи обикновено представляват изходящ паричен поток или други краткотрайни или дълготрайни активи, като материални запаси, имоти, машини и съоръжения. Загубите представляват намаления на икономическите изгоди и като такива не се различават по характера си от другите разходи. Ето защо те не се разглеждат като отделен елемент, свързан с определянето на печалбата на предприятието като цяло. Загубите могат да включват такива разходи, които са настъпили в резултат на природни бедствия, като пожар или наводнение, както и разходи, възникващи при отписването на дълготрайни активи. Определението за разходи включва и нереализираните загуби. Когато загубите се признават в отчета за приходите и разходите, те се представят отделно от разходите, възникнали в резултат на обичайната дейност на предприятието, тъй като информацията за тях е полезна за вземане на стопански решения. Разходи се признават в отчета за приходите и разходите, когато има намаление на бъдещите икономически изгоди, свързани с намаление на актив или увеличение на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. Признаването на разходи се извършва едновременно с признаването на увеличение на пасив или намаление на актив (например начисляване на дължими заплати или други суми на наети лица или амортизация на амортизируеми дълготрайни активи). Разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития. Например разходите, формиращи себестойността на произведените стоки, се признават едновременно с прихода, получен от продажбата на тези стоки. Разходи, които се очаква да възникнат през няколко отчетни периода и нямат пряка връзка с отчитането на приходи, се признават в отчета за приходите и разходите в съответствие с избрана от предприятието база за разпределяне на такива разходи. За пример на такъв разход може да 20 служи амортизацията, която е свързана с използването на дълготрайни активи. Разход се признава, и когато разходът не е свързан с бъдещи икономически изгоди или когато бъдещите икономически изгоди не отговарят или престанат да отговарят на изискванията за признаване в баланса като актив. Оценяването е процес на определяне на стойностите, по които предприятието отчита във финансовите си отчети активите, пасивите, приходите и разходите. Оценяването включва избор на базата на оценяване. Базите за оценяване могат да са: цена на придобиване, себестойност или справедлива стойност. Цена на придобиване е цената, включваща покупната стойност плюс преките разходи по придобиването. В цената на придобиване не се включват възстановимите данъци, търговски отстъпки или работи, както и други непреки разходи, свързани с придобиването. Себестойност е оценката на произведените (създадените) в предприятието активи и услуги, която се определя от стойността на вложените материали, разходите за преработка и другите разходи, пряко свързани с производството на съответната продукция или извършената услуга. В себестойността не се включват административните, финансовите, разходите за съхранение, продажба и други, които не са свързани пряко с производството на съответната продукция или с извършената услуга. Справедлива стойност представлява сумата, за която даден актив може да бъде разменен или даден пасив да бъде уреден, в сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, при справедливи пазарни условия. Организацията на признаването и отчитането на разходите за дейността на всяко предприятие зависи от ЗС, НСФОМСП и Примерния национален сметкоплан и най-вече от специфичните потребности на предприятието за осигуряване на отчетна икономическа информация за тях. Общите разпоредби на НСФОМСП представят разходите като намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на неговите активи или увеличаване на пасивите му.Още в етапа на своето създаване всяко предприятие създава определени структури и дейност, което поражда извършването на разходи. Те имат различен характер на възникване и появяване. Класифицирането на разходите е от съществено значение за организацията на отчитането им и за правилно представяне на счетоводната информация. Според изискванията на ЗС, разходите се отчитат по условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти. Изтегляне 50.67 Kb. Сподели с приятели: