Пакт за стабилност на Югоизточна Европа
Създаден на конференцията в Кьолн на 10 юни 1999 г. по идея и съгласие на страните членки на Европейския съюз, САЩ, Русия, както и на основните международни организации и институции – ООН, Съветът на Европа, ОССЕ, Организацията за икономическо сътрудничество, Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Приоритет на Пакта са проблемите на сигурността, реконструкцията, сътрудничеството между балканските държави.
|
Пари
|
Парите се определят като особена стока, чиято специфична функция е да изпълнява ролята на всеобщ еквивалент при размяната на пазара. След появата им целият стоков свят се разделя на два полюса – стоки и пари. За разлика от другите стоки парите притежават качеството на непосредствена всеобща разменяемост и поради това са в състояние да задоволят каквато и да е потребност. Ролята на парите в стопанството се проявява във функциите, които те изпълняват: мярка на стойността (в съвременните условия по-скоро като разчетно средство), средство за обръщение, средство за натрупване, платежно средство и световни пари. Парите са продукт на историческо развитие и с течение на времето еволюират до книжни пари, кредитни пари, електронни пари. Стойността им е обратна на цените на стоките. Парите, както и чековите депозити, не притежават непреходна стойност. Доларите и левовете са късчета хартия, а чековите депозити са числа за смятане. Монетите имат присъщата им стойност на метал, но тя е значително по-малка от стойността им като пари. За да бъде стабилна, покупателната стойност на парите трябва да бъде контролирана. За целта се използват т.нар парични агрегати, а контролът върху паричното обръщение се осъществява от централната банка на всяка държава.
|
Патриотизъм
|
В превод от гръцки означава “сънародник”, “сънародничество”. Отнася се преди всичко до емоционалната сфера – любов и привързаност на човека към неговия народ и родина. Всеки патриотизъм има и рационална страна, свързана с признаването и оценяването на приноса на народа в развитието на човечеството.
|
Платежен баланс
|
Платежният баланс на една държава отразява международните плащания, в които тя участва. Всички видове международни дейности, насочени от една страна към друга и измерени посредством парите се отразяват в платежния баланс. По този начин платежният баланс в своята съвкупност отразява движението на стоки, услуги и капитали между дадена страна и останалия свят. Платежният баланс също включва активни и пасивни позиции, като критерий за определяне на техния характер е дали дадена позиция донася или разходва чужда валута. Валутата на страните с активен платежен баланс се търси на валутните пазари, в резултат на което курсът й се покачва.
|
Поддържане на мира
|
Означава операции, по правило предприемани по силата на глава VI от Устава на ООН и провеждани със съгласието на всички засегнати в конфликта страни с цел мониторинг и улесняване прилагането на мирното споразумение.
|
Позитивни права на човека
|
Фиксират задълженията на държавата да предоставя на гражданите едни или други блага, да осъществява определени действия.
|
Поколения
|
Големи групи хора, обособени по възрастов признак с различно място в процеса на предаването и приемането на социалния опит. Освен във възпроизводствения процес поколенията имат различно място и различна “тежест” в производствения, политическия и духовния живот на обществото.
|
Политическа власт
|
Един от видовете власт в обществото, чиито отличителни черти са легалност при използването на сила и другите средства на властване в рамките на националната територия; върховенство, задължителност на решенията на политическата власт за всички други видове власт; публичност, т.е. всеобщност и безличност, отнася се до всички граждани от името на цялото общество с помощта на правото (закона); моноцентричност, т.е. наличие на един център за вземане на решения; многообразие на ресурсите (принудителни, икономически, информационни и др.). Съществуват различни начини за завоюване на политическата власт. В правовата държава това става чрез делегиране на политически правомощия на държавата от страна на обществото.
|
Политическа култура
|
Исторически формирали се, относително устойчиви политически представи, убеждения, ценности и ориентации, както и обусловени от тях модели и норми на политическо поведение, проявяващи се в действията на субектите на политическо поведение.
|
Политическа стабилност
|
Система от връзки между различните политически субекти, за която са характерни определена цялост и способност ефективно да осъществява възложените й функции.
|
Политически конфликт
|
Сблъсък на субектите на политиката в общия им стремеж да осъществяват своите интереси и цели, свързани преди всичко с постигане на властта или нейното преразпределение, а също и с промяна на техния политически статус в обществото.
|
Политически суверенитет
|
Способност и възможност на обществото и на създаваните от него държавни институции самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима външна и вътрешна политика в интерес на личността и обществото.
|
Положение на война
|
При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война". За начало на този режим се приемат часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия. За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден – времето на фактическото им прекратяване. След обявяването на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове. В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война. Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.
|
Правила за бойно поведение ( Rules of engagement )
|
Директиви за въоръжените сили (включително отделните лица), дефиниращи обстоятелствата, условията, степента и начина, при които могат или не могат да се прилагат сили или действия, които биха могли да се възприемат като провокативни; правилата за бойно поведение не се използват за възлагане на задачи или даване на тактически указания; с изключение на самоотбраната по време на операции правилата за бойно поведение са единствените правомощия на силите за употреба на сила.
|
Правна норма
|
Основният съставен елемент на правото, което от своя страна е елемент от обществената нормативна система – наред с морала, религията и други подобни нормативни съвкупности. Тези норми представляват общи правила за поведение с перманентно действие, в което е обективирана държавна воля на специално оправомощен нормотворчески (законодателен) орган. Чрез тях поддаващите се на деструктивен хаос обществени отношения се моделират в правоотношения, без това само по себе си да е гаранция за ефективност. Правните норми генерират субективни права в корелативна връзка с насрещни субективни задължения. Правните норми може да бъдат забраняващи, задължаващи, оправомощаващи. В зависимост от примата на техния източник се оформя своеобразна пирамидално-йерархична структура. Класическата правна норма се състои от хипотеза (условията и предпоставките за действие), диспозиция (същинското правило за поведение) и санкция (предвижда негативните за правонарушителя правни последици).
|
Правова държава
|
В центъра на теорията за правовата държава е представата за върховенството на правото над държавата. Правото е мяра за свободата, равенството и справедливостта. Всички закони, норми и действия на държавата са производни от правото и трябва да бъдат съгласувани с него – гласи първият принцип на правовата държава. Вторият принцип (законност) гласи, че за “нито един човек, намиращ се в гражданското общество, не може да бъде направено изключение от законите на това общество” (Дж. Лок). Теорията за разделение на властите е третият принцип на правовата държава.
|
Православие
|
Едно от трите направления на християнството, наред с католицизма и протестантството. Първоначално цялата господстваща християнска църква се нарича православна (ортодоксална) и католическа (вселенска) за разлика от еретическите отклонения от “правата вяра”. Постепенно името православие започва да се отнася само за източната разновидност на християнството. След схизмата (разделението) от 1054 г. това название окончателно се утвърждава. Православието се основава на учението за триединната и неделима същност на Бог Отец, Бог Син и Светия дух, като за изначален се приема Бог Отец. Висш орган на православието е Вселенският събор от представители на автокефалните (независими) православни църкви. За разлика от католическата, в православната няма единна църковна организация, а константинополският патриарх, който по традиция се нарича вселенски, няма власт над другите православни църкви.
|
Правоотношение
|
Своеобразна правна връзка между поне два или повече конкретни субекти на правото, възникваща на базата на действащи правни норми. В рамките на правоотношението може да се индивидуализират субективните права и осмислящите ги насрещни субективни задължения. Правоотношението може да включва значително повече от минимално необходимите два субекта, но то винаги е двустранно, т.е. полюсно ориентирано съответно към оправомощената и задължената страна.
|
Предотвратяване на конфликти
|
Означава дейности, провеждани обикновено по силата на глава VI от Устава на ООН. Обхващат дейностите от дипломатическите инициативи до превантивните развръщания на сили с цел предотвратяване на ескалирането на противоречия във военни конфликти или тяхното разпространение; предотвратяването на конфликти може да включва и опознавателни мисии, консултации, предупреждения, инспекции и мониторинг.
|
Преодоляване на последствията от кризи
|
Спасителни и неотложно аварийно-възстановителни работи, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, намаляване размерите на щетите на околната среда и на материалните загуби, а така също локализиране зоните на бедствено положение и прекратяване действието на характерните за тях опасни фактори.
|
Преоценка на ценностите
|
Процес на преподреждане на ценностната система, предизвикан от промени на основни характеристики на обществото, а също и на човешкото съществуване в личен и общочовешки план. Най-важната страна от процеса на преподреждането е улавянето на тенденциите в развитието на човечеството, откриването на значимото в бъдещото развитие и разбира се, намирането на “мястото” на общочовешките ценности в новоизграждащата се ценностна система.
|
Протестантство
|
От лат. “протестиращ”, “публично доказващ”. 1. Общо название на християнски религиозни учения (лутеранство, калвинизъм, цвинглианство, англиканство) и секти (баптисти, методисти, петдесетници, евангелисти и др.). Възниква в Европа през ХVІ век и по-късно през Реформацията като протест срещу догмите на католическата църква. 2. Разновидност на християнството, която се основава на учението за непосредствената връзка между Бога и човека. Протестантството утвърждава опростен църковен ритуал – кръщение и причастие. Отрича върховната роля на папата и църквата. Разпространено е в Англия, Германия, Швейцария, САЩ и др.
|
Психологическа война
|
Съвкупност от всички подривни политически и идеологически мероприятия, използвани от воюващите страни в интерес на (против) държавата и въоръжените й сили.
|
Първоначално натрупване на капитал
|
Преразпределение на общественото богатство и интензивно натрупване на “много пари в малко ръце” за исторически кратък период от време в прехода към капиталистическа система. В България процесът се осъществява в края на ХIХ век и век по-късно чрез различни методи, които малко или повече са прояви на насилие: укриване и неплащане на данъци, рекет и принудително застраховане, продажба на некачествени стоки, физическо унищожаване на конкуренцията, кражби, наемане на работна сила (включително деца и пенсионери), за които не се плащат социални осигуровки, икономии от разходи за обезопасяване на рискови и вредни за здравето производства и т.н. Чрез първоначалното натрупване на капитал се плаща цената на прехода към капиталистическа икономика.
|
Развитие
|
Всеки процес, разглеждан откъм качествените му параметри и постъпателността на тяхната промяна (от просто към сложно). Обществените процеси имат характера на развитие, когато връзките и зависимостите между хората водят до усложняване на системата, но резултатът на това усложняване е качествена промяна в условията на живот. В този смисъл може да се говори за движение от “нисше” към “висше”.
|
Разум
|
Една от характеристиките на човека, които го правят уникално и универсално същество, нямащо аналог с останалата част от действителността. Разумът е една от формите на човешкото отношение към действителността, отнасяща се до познанието и практикопреобразуващата дейност. На ниво познание разумът се разглежда като негова степен и относително противостои на сетивността. В практическата дейност опозицията на “разумност” е “стихийност”.
|
Расизъм
|
В превод от арабски означава “глава”, “начало”, “произход”. Идеологическа концепция, в чиято основа стои разбирането за наличие на “пълноценни” и “непълноценни” хора, които принадлежат съответно към такива раси. В науката по безспорен начин е доказана несъстоятелността на тази теза. С понятието расизъм се обозначават и реални действия и политика, свързани с налагането на т.нар. пълноценни раси над останалите, а също и мерки за създаването на “чисти раси”. Тези действия и политика варират от нетърпимост при взаимно съжителство (сегрегация, апартейд) до физическо унищожаване на хората от ”непълноценните” раси.
|
Реализъм
|
Доминираща традиция в международните отношения. Според реалистите главният проблем на международната политика е проблемът за войната и използването на силата, а главните участници са държавите. Отделната държава се стреми да увеличи максимално мощта си и да минимализира заплахата за своята сигурност от други държави.
|
Религия
|
В превод от латински означава “обсъждам”, “свързвам”, “привързвам”. Система от възгледи, чувства, нагласи и ценности на човека, в основата на които стои вярата в съществуването на нещо, което е съвършено, от което зависи всичко в света и което придава смисъл на всичко (Бог). Всяка религия съдържа в себе си култ и преклонение пред Бога. Съвременните световни религии са монотеистични. Като правило всяка религия се институционализира в обществото чрез дейността на свещенослужители, молитвени и обредни храмове, органи за самоуправление, система на религиозно образование и др.
|
Резерв
|
Постоянен и мобилизационен и се формира за осигуряване комплектуването на въоръжените сили с висококвалифициран личен състав за попълване на военновременни, а при необходимост и на мирновременни длъжности.
|
Република
|
Форма на управление, при която всички висши органи на държавната власт или се избират, или се сформират от общонационални представителни учреждения. Разграничават се три съвременни разновидности на републиката: парламентарна, президентска и полупрезидентска. При парламентарната република правителството носи политическа отговорност пред парламента, а при президентската и полупрезидентската република – пред президента.
|
Ресурси (източници) на власт
|
Средства (интерес, убеждение, принуда, разпределение на материални блага), използвани от субекта на власт за постигане целите на властването. Те се подразделят на икономически (материални, финансови, суровинни, технически и др.), социални (престиж, статус, привилегии, социални услуги и др.; културно-информационни (средства за масова информация, институции на науката и образованието и др.); принудителни (армия, органи на сигурност, правоохранителни органи, съд и др.).
|
Рискови дейности
|
Това са съхраняването, използването за суровини, преработването, произвеждането или превозването на силно токсични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстанции или дейности в условия, представляващи потенциална опасност за работниците, служителите, населението или околната среда.
|
Рискови обекти
|
Рисковите обекти са тези, които съхраняват, използват за суровини, преработват, произвеждат или превозват силно токсични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстанции или извършват дейности в условия, представляващи потенциална опасност за работниците, служителите, населението и околната среда.
|
Рискови вещества и материали
|
Тези, чието производство, превозване, съхранение, употреба или изхвърляне може за увреди или да създаде опасност за човешкото здраве и живот и за околната среда.
|
Световно стопанство
|
Комплекс от икономически връзки между националните стопанства, характеризиращ се с международно разделение на труда и взаимен обмен на стоки, труд и капитали. По своята същност световното стопанство не е прост сбор от национални стопански единици, а световна система със своя институционална, финансова и търговска наднационална идентичност. Т.е. цялостна интернационална възпроизводствена система, включваща като свои подсистеми практически всички страни в света. В условията на вече изграденото световно стопанство отделните национални икономики не могат да функционират и да се развиват нормално извън многообразните производствено-търговски връзки със заобикалящата ги външна среда (т.е. националните икономики на другите страни), каквато е световното стопанство.
|
Свобода
|
В най-общ смисъл това е състояние на човека, при което той може да избира и избира между различни варианти на необходимо поведение и носи отговорност за този свой избор и последиците от него. Различните видове свобода – икономическа, политическа, социална, често се разглеждат като степен на освобождение от зависимост, или с други думи, разглеждат се в контекста на отношението зависимост–независимост. Свободата и несвободата като фундаментални характеристики на съществуването ни извън историческите рамки и определености носят в себе си задължително общочовешкия контекст на избора, правото на избор, лишаването или самолишаването от избор.
|
Свободни икономически зони (СИЗ)
|
Свободни или специални икономически зони, зони за свободна търговия, експортни зони, зони за свободно предприемачество, зони за преработка на експортни стоки, безмитни зони. В най-традиционния смисъл под СИЗ се разбира суверенна територия на държавата, където могат да се съхраняват, продават и купуват чуждестранни стоки без заплащане на обикновените митнически такси. Ето защо когато говорим за СИЗ, имаме предвид обособените безмитни територии, чието предназначение е да служат като място за влагане на чуждестранни преки инвестиции в промишлеността и услугите. СИЗ получиха по-голямо разпространение в развиващите се страни и през 70-те години на миналия век се превърнаха в един от белезите на стратегията на прехода от заместващо вноса производство към производство за износ. Като правило тези зони се създават в близост до морско пристанище или летище, където чуждестранните или смесените предприятия безпроблемно могат да внасят стоки, суровини и полуфабрикати за последваща преработка и износ.
|
Семейство
|
Основна устойчива малка група в обществото, в която се осъществява възпроизводството на хората и предаването на социалния опит. Отношенията между родителите и децата в семейството, макар и свързани с кръвно родство, всъщност са социални, защото там се извършват не просто раждане и отглеждане на хора, а превръщането им в обществени същества. От своя страна отношенията между съпрузите, като част от социалните отношения не се изчерпват само в рамките на възпроизводството, а имат и своите икономически, културни, битови и други страни.
|
Сепаратизъм
|
В превод от латински означава “отделен”. Стремеж към отделяне и обособяване на група от хора по различен признак. Най-често се употребява за обозначаване на политическо движение, което си поставя за цел обособяване, а по-късно и отделяне от държавата на част от населението и съответната област, в която живее, и превръщането й в самостоятелна държава. Нерядко целта на подобно движение може да бъде присъединяването към друга държава. Сепаратизмът има различни форми на проявление, които при определени условия може да се разглеждат и като етапи на отделянето. Такива са т.нар. културна автономия, създаването на автономни области в рамките на една държава със свои органи на управление и т.н.
|
Сецесия
|
От лат. – “отделяне”. Процес на отделяне, излизане от състава на държавата на някоя нейна част.
|
|
|
