Диференциалнадиагноза: Прави се с хронична бъбречна недостатъчност. Разграничават се и отделните етиопатогенетични видове ОБН.
Лечение: Премахват се етиолотичните фактори. Това означава борба с шока, изгарянето, спиране на нефротоксичните медикаменти, премахване на обструкцията на пикочните пътища и др. В олигоануричният стадий се ограничават течностите, приема на белтъци е до 0.5 g/kg дневно. Прилагат се фурантрил, допамин, калциеви антагонисти. Извършва се корекция на електролитните нарушения, на метаболитната ацидоза. При хиперкалиемия се прилагат поотделно или комбинирано - калциев глюконат, глюкозен разтвор с инсулин, фурантрил, йонообменни смоли. Метаболитната ацидоза се коригира с 8.4 % разтвор на натриев бикарбонат. Спешна хемодиализа се започва при:
1. Олигоанурия повече от 2 денонощия;
2. Хиперкалиемия над 6.5 mmol/l;
3. Серумен креатинин над 800µmol/l;
4. Серумна урея над 40 mmol/l;
5. Стандартни бекарбонати под 15 mEq/l.
В полиуричният стадий трябва да се осигури достатъчно количество течности. Корегират се електролитните нарушения – хипокалиемия, хипонатриемия.
Прогноза: Зависи от основното заболяване. Въпреки новите терапевтични средства и диализата, смъртността при ОБН се задържа висока.
