Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо

По този начин, според данните на офталмогеометрията (а това е сух математически анализ!), се получи, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило в четири основ­ни направления:

- път А: Сибир - Америка - Нова Зеландия;

- път В: Тайланд - Индонезия - Австралия;

- път С: Памир - Африка;

- път D: Казказ - Европа - Исландия.

Във всеки отделен случай се проследява точната динамика на промените в офталмогеометричните параметри, съставени според принципа за степента на математическото им сходство със „сред­ностатистическите очи" на тибетската раса. С една дума, по всяко от направленията представителите на човешките раси бяха разпо­ложени така, че съседните две раси имаха максимална степен на математическо сходство на офталмогеометричните параметри, а степента на математическо сходство с очите на тибетската раса на­маляваше паралелно с отдалечаването от Тибет.

Но да разгледаме по-подробно пътищата за миграция и да ги съпоставим с историческите факти.

Път за миграция А

По този най-дълъг път (Сибир, Америка, Нова Зеландия) след тибетската се подредиха следните раси: палеосибирската, урало-алтайската, лапоноидната, балтийската, южносибирската, централноазиатската, ескимоската, манджуро-корейската, атлантичес­ката, южноамериканската, палеоамериканската, патагонската, ти-хоокеанската, средноамериканската и полинезийската.

При това от основната линия на промени в очите се отклоняват няколко посоки: от урало-алтайската раса - лапоноидната и бал­тийската (една след друга в съответствие с принципа за промени­те в очите); от южносибирската раса - централноазиатската, ески­моската и манджуро-корейската (отделно една от друга); от пата­гонската раса - тихоокеанската.

Не съм историк и ми е трудно да преценя кои съвременни на­ции и националности влизат в състава на дадена раса. Аз съм про­фесор по очна хирургия и единствено по волята на научната логи­ка бях принуден да се докосна до толкова неспецифична за мен об­ласт. Ще си позволя обаче накратко да опиша пътищата за миграция на човечеството от Тибет, получени благодарение на офталмо-геометрията. Дано историците ми простят онези неволни грешки, които навярно ще допусна.

По път А човечеството е мигрирало от Тибет на север. Новите условия на живот са оставили своя отпечатък върху външността и най-вече - върху очната част на лицето (палеосибирска раса). От нея се е отделила урало-алтайската, представена в наше време (според мен) от алтайците и башкирите.

Урало-алтайската раса е станала родоначалник на задъдения за­паден клон, в който последователно влизат лапоноидната (лопари) и балтийската раса. Представители на последната според мен са финландците. Не изключвам също така, балтийската раса (може би заедно с лапоноидната) да е прародител на съвременните татари, чиито очи съм изследвал. Към същия клон могат да се причислят естонците и унгарците.

Следващ етап в системата на последователната офталмогеометрична променливост е южносибирската раса, широко разпростря­ла се по територията на Сибир и Казахстан. Към нея се отнасят съвременните казахи и много от народите на Севера (ненците, якутите, чукчите и др.). Южносибирската раса дава три самостоятел­ни задънени отклонения: централноазиатската, манджуро-корейската и ескимоската раса. Съвременните монголци са представите­ли на централноазиатската раса. Манджуро-корейската е прароди­тел на сегашните китайци, японци и корейци. Задъненият клон на ескимосите се е разпространил по територията на Чукотка, Аляс­ка и северното крайбрежие на Канада и Гренландия.

Южносибирската раса се е насочила и към американския кон­тинент, където постепенно се е трансформирала в атлантическа раса (североамериканските индианци). При по-нататъшното раз­пространение на човечеството по американския континент от се­вер на юг се е извършвал преход от една раса в друга. От атланти­ческата, по данни на офталмогеометрията, е произлязла южноаме­риканската раса, зародила се някъде в Северна Америка, но без особени примеси е преминала в южната част на континента. От нея е произлязла палеоамериканската раса, а от нея - патагонска-та, произвела задънения клон на тихоокеанската. Патагонската ра­са дава отклонението на централноамериканската раса, която спо­ред мен по-късно се е преместила от Южна Америка в района на централна Америка и е представена сега от съвременните мекси­канци.

От централноамериканската раса се отделя полинезийската. Нейните представители построяват плавателни съдове и преплу­ват Тихия океан, като стигат до далечна Нова Зеландия. Как да не си спомним Тур Хейердал, който с тръстиковата си лодка „Ра" до­каза, че е възможно да се преплува Тихия океан! И тъй, според оф­талмогеометрйята аборигените на Нова Зеландия са дошли не от разположената наблизо Австралия, а от далечната Южна Амери­ка.

Чел съм, че племето лоло от Нова Зеландия е достигнало Ти­бет. Кръгът се затваря.

Съвпада ли офталмогеометричната система с историческите данни?

Обикновено историците съдят за нациите и народностите въз основа на особеностите на езика и културата. Според мен това не е достатъчно. Езикът може да се усвои при тесни взаимоотноше­ния с друг народ - руският например е станал преобладаващ и до­ри единствен език за част от малките народи на Русия (сега среща­ме представители на чуваши, мордви, коми и други народи, които говорят само руски и го смятат за роден език). Културата също търпи промени при близък контакт с друг народ. Въпросът за ра­сите, народите и нациите е доста сложен и объркан. Все пак ще се постарая да очертая някои паралели.

В Москва намерих финландец и японец - поканих ги заедно да вземат участие в дискусия за произхода на народите. Високият светлокос финландец и нисичкият тъмнокос японец седяха във фо­тьойлите и с интерес се разглеждаха взаимно, замислени над въпроса от кого ли е произлязъл всеки от тях.

- Господа - започнах аз, откривайки срещата, - в резултат на подробно математическо изследване на очите на различните раси по света стигнах до заключението, че .вие - финландецът и япо­нецът - имате еднакъв произход. Моля ви да се погледнете и да се опитате да откриете има ли нещо общо между вас.

Те се вгледаха един в друг и едновременно избухнаха в смях.

- Няма нищо общо, ако не се брои, че и двамата сме човеци -каза японецът.

- Не бързайте с изводите - продължих аз. - Съществуват четири корена за произхода на различните раси по света. Вие и двамата про­изхождате от първия. Погледнете офталмогеометричната карта на мигрирането на човечеството от Тибет - единният първи корен има няколко миграционни клона. Един от тях завършва с вас, финландци­те (балтийската раса), другият - с вас, японците (манджуро-корейската раса). Но коренът на произхода ви е един и същ. Ето, вижте! При вас би трябвало да се намерят общи признаци или обичаи, но те са изключително древни. Избройте, моля ви, някои обикновени би­тови понятия като огън, вода, небе, земя, дом, жена на японски и на финландски - възможно е да откриете прилика или общ корен.

Между финландеца и японеца се завърза оживен разговор на лош руски и продължи около два часа. Отначало се опитвах да за­писвам фински и японски думи с общ корен, да уловя смисъла на общото в древните им обичаи. После се отказах, защото двамата, увлечени от разговора, не ми обръщаха внимание и продължаваха да спорят, когато ги молех да запишат една или друга дума. Зато­ва сега, след като изминаха няколко години, ми е трудно да възпроизведа беседата им съвсем точно.

- Я виж ти - обади се по-напереният японец, - наистина с него имаме нещо общо. Братя сме по кръв.

- Между другото - присъедини се финландецът, - трябва да пропагандирате по-нашироко своите изследвания. Те ще послужат на борбата за мир в света. Защото всички смятат, че арийската ра­са е най-качествената. А ето, ние открихме, че между нашите ези­ци съществува сходство, както и в обичаите. И аз погледнах на японеца като на свой кръвен брат, макар изобщо да не си прили­чаме.

- Кажете, има ли сходство между мен и един негър? - попита японецът.

- Едва ли, но между негър и памирец... може би има - отвърнах аз.

Разбира се, че не гарантирам за научната точност на беседата между финландеца и японеца. Но фактът, че наистина откриха не­що общо помежду си, е интересен и показателен. Контролни из­следвания (например среща между японец и негър, които са с раз­личен произход) за съжаление не успях да проведа.

Други исторически паралели, потвърждаващи описания път на мигриране, са например хипотезите за азиатския произход на аме­риканските индианци или за американския произход на новозе­ландските аборигени, както и фактът за близкия контакт на абори­гените от Чукотка и Аляска.

Вярно е, че предметът на нашето изследване е с корени, стига­щи до древността, затова е и доста спорен. Трудно е да се намерят преки доказателства. Независимо от това ще продължа с описани-ето.на другите пътища за миграция на човечеството, получени при офталмогеометричните изследвания.

Получи се така, че в югоизточния път на миграция след тибет­ската раса се подредиха последователно: южноазиатската, папуа-ската, меланезийската, ведо-индонезийската и австралийската. От основната линия на промени в очната област се отклонява друг клон - папуаската раса дава азиатско-пигмейската, която на свой ред поражда дравидската и айнската раса.

В рамките на път В в дълбока древност човечеството е мигри­рало от Тибет на югоизток. Естествените условия на обитаваната среда са повлияли върху външността на хората, в резултат на ко­ето се е появила южноазиатската раса. В наше време нейни пред­ставители (според мен) са тайландците, виетнамците, кампучийци-те и южните китайци.

Преселението по южните острови (Филипините, Индонезия) е довело до появата на папуаската раса, породила азиатско-пигмей-ската в пределите на Индонезия.

Според представите ни папуасите и пигмеите са олицетворение на диваци. Посещавал съм Индонезия, но не съм общувал с чис­токръвни пигмеи и папуаси, затова не мога да съдя за умствените им способности. Никой не знае какви са били в зората на човече­ството. Може би регресът и подивяването са настъпили по-късно.

По данните на офталмогеометрията клонът на азиатско-пигмей-ската раса е дал две отделни отклонения и е породил дравидската и айнската раса. Представители на първата според мен са южните индийци. При посещението си в Индия забелязах, че външността им е доста по-различна от тази на северните. Южняците са по­тъмни, косите им са къдрави, а очите - коренно различни в срав­нение с тези на северняците. Мисля, че прародител на северните индийци е тибетската раса, а южните - както вече споменах - са представители на дравидската раса.

На една от конференциите в Индия попитах индийски лекар, притежаващ всички признаци на дравидската раса:

- Кажете, случайно да знаете откъде в древни времена са при­стигнали южноиндийските племена?

- Казват, че предците ми са пристигнали в Индия от островите на Полинезия - отговори ми той.

- Съвпада - констатирах аз.

На същата конференция открих индийски лекар с всички при­знаци на тибетската раса.

- Извинете - обърнах се към него, - северните индийци се раз­личават по външността си от южните. Как мислите, южняците ви­наги ли са живели тук, или са пришълци за Индия?

- Не съм съвсем сигурен, но като че ли южните индийци в пра­стари времена са пристигнали от някъде другаде в Индия - каза ле­карят с тибетски черти.

- Ето вашата външност - продължих аз. - Тя ви определя като коренен представител на северните индийци. Вашите предци също ли са дошли на територията на Индия от други земи?

- Винаги сме живели тук - отговори лекарят.

„И той наистина е прав - помислих си аз. - Тибет и Северна Индия имат обща граница."

Според офталмогеометрията споменатата вече азиатско-пигмейска раса е породила и айнската раса. Съвременните айни живе­ят в северните райони на Япония и външно рязко се отличават от другите японци. Когато посетих страната на изгряващото слънце, намерих кореняк японски айн и поговорих с него.

- Извинете, вие айн ли сте?

- Не, аз съм японец.

- Не ви питам за гражданството, а за вашите предци. Те айни ли са?

-Да.

- А знаете ли какво се говори сред вашите хора за произхода на айните? Откъде са пристигнали в Япония?

И в този случай не мога да гарантирам за научната точност на проведения разговор, както в беседата с южния и северния инди­ец. Получените сведения от отделни лица все още не са истина. Възможно беше само да се съгласяват с мен. Решаващата дума имат историците. Но дори единичните съвпадения с нашата офталмогеометрична схема за мигрирането на човечеството от Тибет будят любопитство и заслужават внимание.

Път В завършва в Австралия. Очите на австралийските абори­гени рязко се различават от тези на новозеландските аборигени, но за сметка на това съвсем точно се вписват в системата на офталмогеометричните промени по път В, като се явяват техен краен етап. Затова, ако се вярва на нашата схема, австралийските абори­гени са пристигнали в Австралия от островите на Полинезия, но не са успели да преодолеят пролива и да достигнат до съседната Нова Зеландия. Предците на новозеландските аборигени пък са преплували Тихия океан и са стигнали до жадуваните острови, но не са могли да се разпространят из съседна Австралия.

Австралия е много стар континент. Някои учени смятат, че тя е оцелялата част от легендарната Атлантида, че нейната уникална флора и фауна са се запазили оттогава. В Австралия живеят мно­го коренни племена. Възможно е част от тях да са дошли от Поли­незия (съответно на офталмогеометричната схема), а други да са останали от времето на древния континент Атлантида. Но за това ще.стане дума по-късно.

Път за миграция С

Според степента на математическото сходство на очите по то­зи път след тибетската раса се нареждат: памирската, етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската. От памирската раса се отклонява севернокавказката.

Това е черният клон на мигриращото от Тибет човечество. Ока­за се, че прародител на черните раси (етиопската, негърската, африкано-пигмеоидната и бушменската) е памирската раса. Нейни пред­ставители в наше време според мен са таджиките и другите народи в Памир. От същата памирска раса е произлязла севернокавказката, представена в съвремието от многобройните кавказки народи.

Защо по този път кожата на хората е потъмняла? Не можем да изключим влиянието на климатичния фактор, тъй като и по другите миграционни посоки са настъпили промени в цвета на кожата. Например по миграционния път В тя се е оцветила от жълто (ти­бетската раса) в кафяво (австралийската раса), а в отклонението, отдалечило се от папуаската раса, стига до черно (дравидската ра­са).

Явно обаче черният цвят на човешката кожа на африканския континент може да има и друг генезис. Според една от хипотезите човечеството е произлязло паралелно и в Африка, където по нача­ло си е било черно., Възможно е тибетският и африканският източ­ник за произхода на човечеството да са се смесили. Освен това ня­кои данни от научната литература свидетелстват, че предишната цивилизация на атлантите се е деляла на жълти и черни хора. Не са ли африканските негри потомци на някога могъщите черни атланти? Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но в следващите глави, където по-подробно се спирам на проблема за тайнствената цивилизация на атлантите, читателят ще открие интересни разсъждения и факти по темата.

Път за миграция D

Той обхваща следните раси след тибетската: арменоидната, динарската и северната. Арменоидната е дала отклонение - среди­земноморската раса, а динарската е последвана от алпийската.

Но по системата на математическото сходство на очите тук ти­бетската раса е по-отдалечена от арменоидната раса, отколкото в предишните пътища - от палеосибирската, южноазиатската и па-мирската. Затова предположихме, че между тибетската и армено­идната има още една, невключена в класификацията на А. Ярхо. Коя е тя?

Посещавал съм Иран няколко пъти и всеки път се учудвах на доведената до абсурд фундаменталистко-ислямска реалност. По време на рамадана например човек, хапнал преди залез слънце, може да бъде арестуван. При 40-градусова жега жените ходят с плътни черни хиджипи, покриващи всичко освен очите. Иранците са чернокоси и мургави, те най-много приличат на азърбайджанците. Но сред тях понякога се срещат светлокоси и рижи и дори със светла кожа.

- Кои са тези светлокоси хора? - попитах аз моя колега офтал­молог в Иран.

- Това са персийци - отговори той.

- Нима персийците не са чернокоси и мургави?

- В Иран около 40 % от населението са азърбайджанци, има го­лям брой кюрди, белуджи и други народи; всички те са с тъмни ко­си и мургава кожа. А коренното население - персийците, са свет­ли. Те наистина са се смесили с други народи, но истинските пер­сийци в Иран се отличават рязко.

Тогава си спомних, че Хитлер е смятал за кръвни братя на арийската раса¹ точно персийците и за обновяване на немската кръв е организирал бракове между тях. И може би е бил прав, че германците и персийците имат общ произход?

Консултирайки болни в Иран, срещнах червенокоса персийка, майка на мой пациент.

- Чистокръвна персийка ли сте? - попитах я аз.

- Да, защо?

- Как сте запазили чистотата на произхода си?

- Ами и -ние, персийците, гледаме като другите народи да съхраним чистотата на кръвта си.

- Може ли да снимам очите ви?

- С каква цел?

- За да установя родствените черти, като ги сравня с очите на детето ви - излъгах аз, защото подобно нещо в ислямска държава би се възприело неадекватно.

Фотографирах очите й и щом се върнах в Русия, ги подложих на анализ. Имаха приблизително такива офталмогеометрични па­раметри, че по пътя на мигриране D по своята степен на математи­ческа близост те се наредиха между тибетската и арменоидната ра­са.

Очите на тази случайна жена не можеха да конкурират прове­рените снимки на типични представители на расите в класифика­цията на А. Ярхо. Въпреки това направихме предположението, че е съществувалала и съществува персийска раса, породила според нашата схема арменоидната. Така пътят на мигриране D се очерта като ясна линия според степента на математическа близост на очи­те.

Наистина според офталмогеометричната карта персийците са представители на път D, а другите иранци - на път С (северокавказката раса). С една дума, те са с различни корени на произход, което най-вероятно е повлияло и на разликите във външността.

Според нашите данни персийската раса е породила арменоидната (арменците). Тя от своя страна е родоначалник на динарската раса, към която учените причисляват преди всичко южните славя­ни - украинци, югославяни и други. Освен това от арменоидната се отклонява „задънената" средиземноморска раса, включваща според мен италианците, гърците, испанците, румънците, грузин-ците, евреите, арабите и отчасти турците.

Динарската раса е прародител на алпийската (французите, час­тично испанците и италианците) и северната (германците, англича­ните, холандците, норвежците, исландците, шведите).

Този миграционен път, минаващ по Тян-Шан, Кавказ, Европа и Средиземноморието, завършва вероятно в Исландия², където са се преселили викингите от Северна Европа. Религиите са се появи­ли доста по-късно, затова дори в рамките на една раса те са раз­лични. Многобройните войни в този район са налагали периодич­но едни езици, други са изчезвали, ето защо езиковият признак е загубил до голяма степен значението си на расов признак.

За нас, жителите на Европа, сигурно е странно, че според дан­ните на офталмогеометрията един от нашите извори (освен пред­полагаемата персийска раса) е арменоидната раса, понеже съвре­менните арменци се отличават значително от останалите европей­ски народи. Но сред арменците е жива легендата, че древните представители на този народ са били светлокожи и синеоки, а съвременният им облик се е формирал в резултат от смесването им с други казказки народи.

Според офталмогеометричната схема арменоидната раса е по­родила, освен чистите европейци (динарската, северната и алпий­ската раса) и средиземноморската. Населила земите около Среди­земно море, тя - струва ми се - е дала начало на най-различни пле­мена, сред които са такива несъпоставими народи като италианци­те и арабите. Те се различават по език и религиозни възгледи, но очите им издават тяхното родство. Нищо не мога да твърдя кате­горично, но биологически те са с едно потекло, а езиковите и ре­лигиозните фактори са нещо вторично.

Между другото северните италианци се отличават от южните. Южните според мен са чистокръвни представители на средизем­номорската раса, докато северните са продукт от смесването на средиземноморската раса със северната и алпийската. Представи­тели на динарската раса, произлязла също от арменоидната, спо­ред учените са южните славяни (украинци, българи, югославяни и др.). Но най-многобройният славянски народ - руснаците - се раз­личават по външността и очите си от типичните представители на динарската раса, например от югославяните.

В такъв случай кои са руснаците? Изучавал съм очите им и мо­га да кажа, че по офталмогеометрични признаци те са по-скоро продукт от смесването на динарската раса с лапоноидната и бал­тийската (татари, коми, финландци, естонци и т. н.), т.е. с раси, произлезли от съвсем друг източник - от пътя на миграция А.

Динарската раса е породила според нашата схема алпийската (французи, северни испанци и др.) и северната (германци, англича­ни, шведи и др.). Тъй че най-близките „братя по кръв" на герман­ците и англичаните сме ние - славяните. В тази връзка Хитлер не е бил прав, смятайки славяните за непълноценен клон в развитие­то на човечеството, подлежащ на унищожаване, а персийците - за „кръвни братя". И едните, и другите имат общ расово-генетичен корен - пътя на миграция D.

Еврейският феномен

Изхождайки от факта, че първоначалното им местоположение е Синайският полуостров (Обетованата земя), отнасям евреите към средиземноморската раса. Затова техни „кръвни братя" са арабите, гърците, южните италианци, испанците. Знае се обаче, че този народ е с изключително разнообразна външност: от белокожите европейски до почти черните етиопски евреи. Каква е причината?

В сравнително неотдавнашен исторически период еврейският народ е загубил земята си и се е разпилял по различни части на земното кълбо, запазвайки нацията си чрез религиозната забрана срещу смесени бракове. Разбира се, тази забрана не е действала 100%, но все пак влиянието й не може да се отрича. Затова е неяс­но, защо въпреки запазването на нацията и присъщите й особено­сти (култура, обичаи и т. н.) външността на евреите толкова рязко се различава според географския принцип. Бухарските евреи приличат на узбеките, кавказките - на кавказците, немските - на гер­манците, мароканските - на мароканците, етиопските - на етиопците и т. н. Смесените бракове, доста чести впрочем, не биха мог­ли да повлияят толкова силно върху външния облик на евреите -иначе те биха били асимилирани.

Отговорът на поставения въпрос може би е свързан с биополе-вия контакт на хората от различни нации, предизвикващ взаимно­то въздействие на външните белези. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох трудовете на А. В. Цзян (гр. Хабаровск) за експери­ментите с биополетата на животински ембриони и растителни се­мена. Доктор Цзян, облъчвайки кокоше яйце с биополе на пате, по­стигнал раждане на пиле с патешки крачета. По същия метод се сдобил с тикво-краставица, крушо-ябълка и други генетично сме­сени видове.

По същата логика можем да твърдим, че бухарските евреи на­пример постепенно са придобили чертите на узбеките не само за­щото понякога е имало смесени бракове, а и понеже е било нали­це биополевото въздействие на узбеките върху евреите по време на ембрионалното им развитие. Същият принцип е действал веро­ятно и при тъмнокожите етиопци, светлокожите германци, мурга­вите кавказци и т. н.

Естествено биополевото предаване на генетичната информация не може да обхване всички функции на човешкия организъм (ра­ботата на мозъка, сърцето, черния дроб и т. н.), но е напълно ре­ално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипо­теза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.

Расизъм или единство на народите

За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започна­та от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (пре­ди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийците), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.

Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предпри­емаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човече­ството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставя­на над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миг­рационните пътища D и В - високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.

Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелства­та, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, спо­собни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.

Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октом­врийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япо­ния, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.

Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австра­лийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липса­та на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способно­сти на представителите на тези раси.

И тъй, според мен степента на развитие на една или друга раси се определя от характера на историческото й развитие - колкото по-дълго е вървяла по пътя на прогреса, толкова е по-развита, и съответно обратната зависимост. Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансфор­мира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество - той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява.

Офталмогеометричните изследвания доказаха (наред с други подобни търсения и хипотези), че човечеството е произлязло от един общ източник, в крайна сметка - от гените на едни и същи прародители. Появило се е в Тибет и се е разпространило по цяло­то земно кълбо. И затова то е единно по биологически и генетиче­ски показатели, всички ние сме братя или сестри.

Естествено деградиралите и подивели народи са били, биват и ще бъдат изтласквани от по-развитите народи. Няма защо да ги съжаляваме твърде много — те сами са виновни за положението си. Човечеството обаче очевидно скоро ще организира планетарна държава и ще заговори на един общ език. Диктува го не толкова здравият разум, колкото генетико-биологическата човешка същност.