Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето



страница1/14
Дата21.07.2016
Размер2.62 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Тайнствената сила на пирамидите
Богомил Герасимов

Страхът на времето

За първи път видях Хеопсовата пирамида отдалеч, през прозореца на автобус. Шофьорът караше бавно по асфалтирания път през пустинята и аз се опитвах да счупя стъклото с чело. Залезът осветяваше върховете на двете по-високи пирамиди и те ми изглеждаха като полилеи, висящи на невидим кабел от небето. Бях чувал, че комплексът в Гиза е най-старата мистерия на планетата Земя. Всяка среща с него не дава отговори, а предизвиква нови и нови въпроси. В ума ми непрекъснато се въртеше една стара арабска пословица,която бях прочел някъде: "Всичко се страхува от времето, но времето се страхува от пирамидите." Те бързо се скриха от погледа ми и автобусът увеличи скоростта. За момент се почувствах като един от старите керванджии, пресичащ пустинята със своите камили. И той е виждал върховете на пирамидите, но не за няколко минути, а дни наред, като фарове по морския бряг.

Трудно ми е да опиша платото в Гиза. Бих могъл да кажа, че е покрито с пясък, но какво от това? Цялата пустиня е от пясък. Все пак интригуващо е защо пирамидите са построени именно на това място. Нали е лоша славата на всеки строеж върху пясъчни основи? Значи в Гиза има нещо необикновено, нещо невидимо, скрито дълбоко под пясъка. Някои твърдят, че точно в Гиза, където е Хеопсовата пирамида, се намира центърът на земната суша. По-интересно е заключението на геолозите: платото представлява просторен връх на гранитна планина. Друг район в околностите на Кайро, а и в цял Египет не би могъл да издържи огромната тежест на каменните конструкции.

Групата туристи, с които пристигнах в Кайро, бяхме настанена в удобен и немного скъп хотел. Разходката из центъра на столичния град след вечеря беше задължителна. И несъмнено - приятна. Има нещо екзотично - ориенталско за европейците и европейско за арабите, в този град. Наситих се на непознатата арабска реч, на малко тъжната музика от отворените магазини, на преследващия ме навсякъде аромат на местни подправки и печено месо. Ставаше късно, но глъчката не затихваше. Улиците бяха пълни с хора, сякаш се бяха наговорили да ме убедят, че никой няма намерение да спи.

В хотелската стая сънят бягаше и от мен. Съзнанието, че Хеопсовата пирамида е толкова близо, ме държеше буден. Прелистих доста страници от книгите, които носех в багажа си, за да си припомня някои факти за некропола в Гиза. Всички автори са единодушни, че комплексът в Гиза е най-внушителният от всички пирамидни групи в света. През вековете в Египет са били построени общо 98 пирамиди. Да приемем тази цифра за условна, защото едни автори твърдят, че пирамидите са по-малко, а други - че броят им надхвърля 100. Повече от половината обаче са изгубили пирамиден образ и подобие и са се превърнали в купчина камъни. По-запазените и значими конструкции са около 30. И всички са на западния бряг на Нил. Няма нито една на източния. Не липсват и обяснения на този факт, но нито едно не е достатъчно убедително.

Спомням си, че още тогава, през първата ми вечер в Кайро, си задавах въпроса: защо пирамидите са строени на групи? Нали са индивидуални гробници на отделни фараони? Най-голямата група - с 12 пирамиди, се намира в Саккара. Там са и две от най-старите стъпаловидни конструкции, построени от фараоните Зосер и Ходжефа. По пет пирамиди има в Абусир и Дашхур. Останалите са в Лишт, Хавара, Илахун, Абу Роаш и Завиет ел Ариан. В Гиза има девет пирамиди, но от тях заслужава да се говори само за три. Според египтолозите те са построени по височина и старшинство от фараоните Хуфу (който гърците - не знам защо - наричали Хеопс), Хефрен и Микерин. Предполага се, че другите шест, които са малки и не представляват интерес, са били строени за царици и фараонска челяд, както и за висши сановници и жреци, завоювали правото на вечна почивка в близост до своя владетел.

На следващия ден автобусът ни разпиля доста рано сутринта, преди слънцето да ни подгони към сенките. Разполагахме с доста време и всеки искаше да пипне с ръка каменните блокове на Хеопсовата пирамида, да се взре в лицето на сфинкса и да разгадае тайната му, да запечата на снимка страхотното събитие. Аз не правех изключение.

Трите пирамиди в Гиза представляват сърцевината на комплекса. Неразделна част от тях е тайнственият сфинкс, който според някои датировки, предизвикателни за традиционните египтолози, е на 10 000 години. За повечето учени такива твърдения са анатема и те си държат на своето: сфинксът е паметник на фараона Хефрен, прилича на него, има си брадичка и кобра на челото - все царски символи. Не може да има спор по онова, което се вижда с просто око: полегнал лъв с човешка глава. Предполага се, че е издялан от един монолитен каменен къс. Колосалната фигура е висока над 30 м и дълга около 80 м. Между предните лапи на сфинкса има блок от червен гранит с йероглифи. От дешифрирания текст се разбира, че един ден фараонът Тутмос IV от ХVIII династия, когато още бил принц, заспал в сянката на сфинкса и сънувал, че той му обещава двойната корона на Египет, ако се разпореди да разчистят пясъка и да се възстанови царствената му красота. Фараонът изпълнил молбата на сфинкса.

В египетската митология лъвът винаги играе ролята на пазител, охраняващ светини и свети места. Според някои автори под огромната статуя има тайни помещения и тунели, водещи към пирамидите. Всички усилия обаче да бъдат открити такива подземни връзки досега остават напразни.

В египетското изкуство божествата се изобразяват с тяло на човек и с глава на животно и никога обратното. В това отношение сфинксът е необяснимо изключение, защото има тяло на лъв и глава на човек. Всеки автор е свободен да тълкува този факт и да обявява сфинкса за каквото си иска, но, разбира се, никой не е задължен да му вярва. Едно е безспорно - сфинксът може да се състезава с всеки паметник по внушителност, мистериозност и мистицизъм.

Като гледах трите пирамиди, бях готов да се обзаложа, че Хефрен си е направил най-високата гробница. Гидът ни беше опитен и, изглежда, знаеше всичко, което и учените знаят. Той ме увери, че съм жертва на зрителна измама: пирамидата на Хефрен само изглежда по-висока, защото е построена на малко възвишение.

Пирамидата на Хеопс (Хуфу), която аз предпочитам да наричам Голямата пирамида, е най-описваната, най-измервана и най-изследвана конструкция в света. Въпреки изобилието от различия между учените, извършвали измервания, спорът се смята за приключен. Прието е, че Голямата пирамида е висока 147 м - с цели 3,5 м надвишава тази на Хефрен.

От известния през третото десетилетие на ХХ в. автор Х. В. ван Лун се знае, че в древността имало съперничество, кой да си издигне по-висока гробница. Рекорд поставил Хуфу, който разположил пирамидата си на цели 42 декара и с височина почти 150 м. По неговата логика фараонът Микерин изглежда твърде жалък с пирамида, висока едва 66,5 м. Сигурно щях да си живея с тайно съчувствие към този злополучен фараон, който на всичко отгоре минава за най-свестен в сравнение с тираните Хуфу и Хефрен, ако не ми беше попаднала статията "Вечен поздрав към бога Слънце" от испанския египтолог Фелипе Фернандес Арместо. В нея дон Фелипе разказва подробно за Хеопсовата пирамида, но споменава и Микерин. Като добър ученик на учители от рода на Ван Лун той се подписва с двете ръце под основния научен постулат за трите пирамиди в Гиза: те са построени като гробници за съответните фараони. Дон Фелипе също тактично заобикаля неудобната тема, защо не са открити фараонски мумии в пирамидите, нито поне някакъв надпис или украси, които да подсказват, че там е имало царско погребение. Вместо това авторът ражда следния бисер: "...И Микерин, който - неспособен да си съперничи по размери с постройките на неговите предшественици - сложи началото на мода (на погребения - б. м.) с по-малки пирамиди."

Бедният Микерин! Дали не са му стигнали парите, или каменните кариери са започнали да се изчерпват? Важното е, че фараонът е измислил нова мода и находчивият учен я е разгадал!

Пирамидата на Микерин може да изглежда най-невзрачна, но в един момент от своята история достойно е защитила пирамидната чест. През 1215 г. всемогъщият халиф Малек ал Азиз Отман стигнал до Гиза и издал ексцентричната заповед всички пирамиди да бъдат изравнени със земята.

Огромна работна сила под командването на самия халиф се нахвърлила срещу най-малката - пирамидата на Микерин. Няколко месеца продължила неравната битка на работници и войници срещу тежките каменни блокове. Усилията им се провалили, защото не успели дори видимо да наранят повърхността й. Халифът бил принуден да се откаже от безумната си заповед.

За най-малката пирамида в Гиза, приписвана на фараона Микерин, тогава научих още един интересен факт. При разкопки в нея подозираният в различни фалшификации археолог полковник Вайс намерил четириъгълен базалтов саркофаг заедно с човешки кости и дървен ковчег, носещ името на Микерин. Откривателят решил да даде английско гражданство на намиращата се (евентуално) в саркофага мумия, натоварил го на кораб и го изпратил за Англия. Никой не очаквал, че корабът ще потъне край бреговете на Испания и ще отвлече на дъното тайната на запечатания саркофаг. Аз лично съм почти сигурен, че за полковник Вайс саркофагът бил зареден по традиция с изненада: в него нямало да се намери нищо, дори и следа от мумия. Но това е само моя догадка. Догадка е и твърдението, че съдбата на злополучния кораб се дължи на прословутото проклятие, преследващо осквернителите на фараонски гробници. В случая полковник Вайс си останал здрав и читав - загинали невинни хора.

В сравнение с Микериновата по-голям интерес представлява втората пирамида, подарена от учените на Хефрен. Тя прилича на Голямата пирамида, но за разлика от нея има два входа на северната страна - един над друг, близо до основата. И двата коридора от входните отвърстия водят надолу в един и същ ъгъл и се съединяват в смятаната за погребална камера с размери 15/5/7 м. Таванът й е сводест. В нея няма вентилационни шахти, но има саркофаг от полиран гранит, потънал в пода. До него според нашия гид бил намерен капак, счупен на две. Отново без надписи и най-важното за всяка гробница - без фараонска мумия. От това, което видях и прочетох за пирамидата на Хефрен, мога да заключа, че в сравнение с Голямата пирамида тя има значително по-бедна вътрешна структура и че погребалната й камера е прекалено леснодостъпна. Това дава основание да се подозира, че някъде вътре в пирамидата има друга, скрита камера, където вероятно е била мумията на Хефрен.

Сфинксът не може да говори, но с гласа на прочутия изследовател Жак Кусто изказва следната мъдрост: "Тук започна историята: с всяка нова зора виждам да се издига откъм другия бряг на Нил богът Слънце. Първият му лъч е за моето лице, обърнато към него. Отпреди пет хиляди години съм виждал да изгряват всички слънца, които хората съхраняват в паметта си. Видял съм първото зазоряване в историята на Египет. Пазя край брега на Нил славното плато Гиза, чиито паметници, от най-простия до най-престижния, са гробници..."

Не вярвам сфинксът да е промълвил пред Жак Кусто точно това, но вероятно изследователят на морските дълбини е видял нещо в непроницаемото лице на каменния колос. Може би същото е доловил и арабският халиф Абдула ал Мамун, който освен от съкровища се интересувал и от науки, особено от астрономия. Когато му разказали легендата, че в Голямата пирамида има тайни помещения, пълни с древни карти и съкровища, халифът - син на приказния Харун ал Рашид - решил да сложи ръка на тях.

Арабските историци предават драматичното развитие на халифската авантюра. Те описват как неговите архитекти, строители и работници напразно търсили входа на пирамидата откъм северната й страна, как нагрявали варовиковите блокове с огън и след това ги заливали със студен оцет, за да се разпукат. В края на краищата след дълго и мъчително пробиване в по-мекия варовик на вътрешността, след непосилното заобикаляне на гранитните прегради в коридорите халифът стигнал до т. нар. царска камера. Оказало се, че крадци са го преварили, защото не намерил нито мумия в саркофага, нито карти и йероглифи, нито съкровища. Работниците започнали да роптаят и халифът се видял принуден да остави вътре свои скъпоценности, които хората му да намерят и да не смятат, че месеците убийствен труд са били за тоя що духа.

Човек трябва да застане като мен до Голямата пирамида в Гиза, за да почувства колко е малък и безпомощен. Любопитно ми е това усещане. По-нормално ми се струва да изпитвам възхищение и гордост от това велико творение на човешките ръце. А аз, обратно - чудех се какви са били тези хора или сили, способни да пренасят отдалеч огромни тежести, да нареждат каменни блокове във формата на пирамида, за да погребат в нея една мумия.

Погледнах нагоре към върха на пирамидата и въздъхнах с облекчение. Програмата не предвиждаше изкачването й, но и да предвиждаше, едва ли някой щеше да се включи в такава авантюра.

Голямата пирамида е построена... кога ли е построена? Нашият гид пояснява, че това събитие е станало по времето на Хуфу. Аз знам официалната датировка на IV династия - 2200-2650 г. пр. н. е. Някои учени обаче твърдят, че това е станало през 2770 г. пр. н. е. За други годината е 2900. През 1986 г. проби от хоросан, използван за облицовъчните блокове на Голямата пирамида, били изследвани с най-модерна техника в Цюрих и Далас, САЩ. В Далас стигнали до заключение, че хоросанът трябва да се датира от 3809 г. пр. н. е., а в Цюрих - 2869 г. пр. н. е.Тези дати илюстрират не само разминаване с около 1000 години. Те се различават толкова от официалната датировка, че най-малкото поставят под съмнение строителството на пирамидата от Хуфу. Има много версии, естествено, включително и най-вероятната: никой не знае точната дата.

Единственото сигурно нещо при това мое първо здрависване с пирамида бе очевидното: каменната конструкция има пет страни - четири видими и една невидима (основата) - и вход откъм северната страна, на около 16 м от основата. А като си помисля само, че нещастните работници на халифа Ал Мамун са можели да си спестят много черен труд. Но как да знаят хората, че входът на Голямата пирамида е бил обзаведен с масивна "въртяща" се каменна врата. Изглежда, че този вид "врати", предназначени за каменна маскировка на вход, са били нещо като семеен монопол, защото се срещат само в още две пирамиди: на Снефру и Хуни, съответно бащата и дядото на Хуфу. Подвижната "врата" представлява масивен блок от двайсетина тона, който бил толкова добре балансиран, че можел да се отвори с минимална сила. Но само отвътре. Отвън дори не се забелязвал. Затворен, той пасвал идеално с другите блокове и било невъзможно да се заподозре, че там има вход.

Още тогава, когато хлътвах в мрачните тесни коридори на Голямата пирамида, въпросите напираха в мен, но нямаше на кого да ги задам. Или по-точно - нямаше кой да ми отговори. Дори на такъв прост въпрос: Защо са строени толкова големи пирамиди, когато и малките вършат същата работа. Или: Защо пирамидата на Хуфу е островърха, а другите са пресечени? Гидът ме прекъсва и пояснява: "Пирамидата на Хуфу също е пресечена, но отдолу не се вижда. На върха тя също е плоска, като малка площадка. Оставена е недовършена, за да не бъде съвършена. Само бог е съвършен!"

И пирамидата е съвършена! Основата й е точен квадрат със страна 230 м, ако не се смятат незначителните разлики в сантиметри. Висока е, както посочих, 147 м, на върха е пресечена и откритата площ също е квадрат, два на два метра. От основата до върха има 203 реда от варовикови блокове. Липсват няколко реда и връхният камък, наричан пирамидон. Изчислено е, че в конструкцията са използвани 2 300 000 каменни блока (според някои автори 2 500 000), тежки по 2,5 т. Във вътрешността й видях монтирани и гранитни късове до 70 т. Какво може да се направи с толкова много камъни? Знаещите предлагат такива сравнения: каменните блокове ще стигнат и ще останат за 30 небостъргачи като Емпайър стейт билдинг в Ню Йорк, за толкова катедрали и черкви, колкото са построени в Англия от началото на новата ера, за стена, която да се проточи от единия край на САЩ до другия и обратно. Пирамидата била покрита с грамадни бели облицовъчни блокове от варовик, при това така идеално паснати, че било невъзможно да се вкара игла между тях. Слепването е осъществено с някакъв мистериозен цимент. Съставът му е известен, но въпреки модерните технологии не се получава същият продукт. За разлика от обикновения мрамор, който се износва, полираният варовик и този дяволски цимент с времето стават все по-твърди и по-здрави. Всеки блок от облицовъчния варовик тежал от 16 до 20 т. Общо те били 144 000 и покривали близо 50-те декара, колкото са размерите на четирите триъгълника на пирамидата. Ако се замислим, трудно ще си представим как всеки един от тези камъни е бил издиган и поставян на определеното му място, напаснат със съседните блокове и циментиран. Само тази операция е трябвало да се повтори 144 000 пъти и още 2 300 000 пъти за всеки камък от пирамидната конструкция. Известният египтолог проф. Пиаци Смит изразява възторга си, като подчертава, че никога преди или след Голямата пирамида "не е имало толкова превъзходно големи и толкова чудно точни" облицовъчни блокове.

Има още една важна особеност на Голямата пирамида - ъгълът на наклона на четирите й страни към основата: 51 градуса, 51'14.3". Някои го представят за по-лесно като 52 градуса или 51 градуса и 52'. Никъде по света няма друга пирамида, построена с такъв ъгъл на наклона. Освен това пирамидата е почти перфектно ориентирана по четирите посоки с труднозабележимо отклонение от няколко минути. За всеки специалист, който разбира от строителство, това е невероятно постижение. Голямата пирамида има доста сложна система от коридори, камери и шахти, част от които остават незабележими за туристите. За учените обаче те са важни, защото им дават всевъзможни поводи да си правят заключения и да изграждат теории. На мен ми направи впечатление, че за да се изкача до царската камера, разположена на петдесетина метра от основата, т. е. на една трета от височината на пирамидата, трябваше да тръгна надолу по тесен коридор. Той води някъде под земната повърхност, към т. нар. кладенец, но никой всъщност не знае за какво е служела тази дупка. След 20 м "изкачване" по коридора, който водеше надолу, стигнах до някакво разклонение. Там вече коридорът наистина тръгва нагоре. Първоначално, както разбрах, той е бил блокиран от огромни гранитни блокове, но според халифа Ал Мамун, както и за съвременните египтолози за крадците няма прегради, щом са ги преодолявали. Пристъпвам внимателно в полумрака и след още двайсетина метра стигам до ново разклонение. Хоризонтален коридор води към камера, разположена точно по средата между северната и южната страна на пирамидата, или точно на мислената права, която се издига от основата към върха. Това е т. нар. камера на царицата, която според египтолозите е оставена недовършена. По размери е почти квадратна - около 5,5 на 6 м, със сводест таван, висок 7 м. Камерата на царицата е "оборудвана", ако мога така да се изразя, с една мистериозна ниша, висока 5 м, и с две шахти. Нишата най-вероятно е била място за поставяне на статуя, а шахтите - както всеки ще си помисли - за вентилация. Но ако продължи да мисли, всеки би се запитал кой прави вентилационни шахти, които не стигат до повърхността на пирамидата.

По изкачващия се коридор влизам в много странно помещение, наречено Голяма галерия. Голяма е наистина, защото е дълга 30 м и висока 10 м. Тук човек може само да се озърта, да се чуди и да гадае. Бях чел например за два странни жлеба (прореза), чието предназначение е неизвестно. Видях ги: те са по един на източната и на западната стена, високи 17,78 см и дълбоки 2,5 см и опасват цялата дължина на галерията. От тази галерия по коридор може да се слезе в "грото"-то, или "пещерата", помещение също с неясно предназначение, но от него слизането може да продължи към кладенеца. По-важно е да отбележа, че от Голямата галерия през тесен тунел с отвор малко над 1 кв. м се влиза в нещо като преддверие от полиран червен гранит, след него отново се продължава по тесния тунел и накрая - в Царската камера.

Ето я значи прочутата погребална зала, известна като Царска камера. Подобно на преддверието и тя е изградена от огромни червени гранитни късове с размери 6 на 11 м в дължина и ширина и с височина 6 м. И тази камера е обзаведена с две шахти, но те стигат до повърхността на пирамидата. Ще повярвам, че може да са вентилационни шахти, ако някои ми обясни защо му е на мъртвец въздух.

С влизането в Царската камера се опитах да придам най-почтителен израз на лицето си - все пак влизам в камера, където е бил погребан фараон. Изведнъж се заковах на място и почти цяла минута не помръднах, вперил очи в гранитния саркофаг близо до западната стена. Няма капак и в единия край е отчупен. Вината за това кощунство се хвърля върху жадните за сувенири туристи. Готов съм да поема част от вината, защото - сега вече мога да призная - и аз се опитах да откъртя една малко парче, но не успях. Но почуках с пръст върху саркофага, а след това и с ключодържателя си. И двата пъти се получи някакъв особен, бих казал, неземен звук. Може и така да ми се е сторило. Всичко около мен беше толкова неземно! Саркофагът е една от по-големите мистерии на пирамидата. Изработен е от цял гранитен блок, но не е докаран от Асуан както другите и според специалисти няма нито африкански, нито европейски произход. Някои допускат, че е от американския континент, други го свързват с Атлантида. Пак специалисти казват, че изрязването на блока е възможно с 3-метров стоманен трион със сапфирени зъби. Анализ с микроскоп показал, че в гранита е дълбано с бургия, притежаваща диамантено острие и пробивна сила от два тона. Малко неудобно се получава, като знаем, че египтяните не са познавали желязото, а за бургии да не говорим. Във всеки случай египтолози и археолози са категорични: в този саркофаг е бил погребан Хуфу и точка. После гробницата била ограбена от крадци. Отнесли и мумията.

Не знам. Категоричните твърдения като кръглите числа са винаги смущаващи и трябва да се приемат с много резерви. Традиционните учени досега не са успели да обяснят защо саркофагът изглежда така нефараонски, защо по него няма обичайните украси и йероглифни надписи. Човек ще си помисли, че фараонът се е мушнал в саркофага някак инкогнито. Наистина той се славел с много лошо име приживе, бил жесток и тираничен, но пък е написал една много мъдра книга, която се оказва изчезнала. Факт е обаче, че въпреки лошата му репутация Хуфу е бил третиран като божество и от последвалите го фараони и жреци. Но защо хем са го обожавали, хем са го натикали в такъв странен саркофаг? И къде му е капакът? Или е бил без капак? Не вярвам жреци и близки да направят такъв пропуск. Някои египтолози обясняват всичко с проклетите крадци. Но как се измъква погребална плоча, по-голяма от тунела, през който се влиза в камерата? И саркофагът е по-голям с цели 2,5 см от същия тунел. Явно саркофагът и капакът му са били инсталирани в камерата по време на строителството на самата пирамида, и то дълги години преди завършването й. А това вероятно означава и преди смъртта на фараона. Или може би има някакво друго обяснение?

Човек не може да е спокоен в Царската камера, когато знае, че таванът й е изграден от девет гранитни блока с обща тежина над 400 т. Едва ли звучи много ободряващо обяснението, че над нея има още пет малки помещения, едно върху друго, наречени резониращи камери, които вероятно служат като един вид амортисьори, облекчаващи страшното напрежение от гигантската тежест.

Излязох от пирамидата и очите ме заболяха от силното слънце. Погледнах отново към върха: не ми изглеждаше като пресечена пирамида. По скоро ми приличаше на вулкан, изригвал каменни блокове. Спомних си думите на един древен автор, според когото Голямата пирамида напомняла спусната от небето постройка, недокосната от човешка ръка. По-реалистична ми се струва моята идея за вулкан, който изригва каменни блокове, някаква невидима сила ги поема и ги подрежда в редове и камери. Но не, това също е невъзможно, защото един от тези блокове по някакъв начин трябва да е бил издълбан във формата на саркофаг.

След това мое посещение в Гиза останах с твърдото убеждение: Голямата пирамида никога не е била гробница на Хуфу!

Скелетът в саркофага

Египтолози, американисти и археолози, с малки изключения, застават зад тезата, че египетските пирамиди са строени като гробници на фараони, а американските били храмове с ритуални функции. Те не се смущават от един твърде подозрителен факт: никога в египетска пирамида не са намирани следи от царско погребение, нито фараонска мумия. Обратното: откривани са построени под земята гробници за фараони, носещи всички атрибути на царско погребение. Ярък пример е гробницата на младия фараон Тутанкамон (1355-1346 г. пр. н. е.).

Същите учени и специалисти са на точно обратното мнение по отношение на пирамидите в Мексико, Перу, Бразилия и другаде на американския континент. Според тях те са представлявали конструкции с ритуално предназначение, храмове. По ирония на съдбата обаче тъкмо една мексиканска пирамида се оказа гробница с останки на знатен мъж, високопоставен мая, може би владетел или дори астронавт. Години наред продължават споровете, кой и какъв е човекът, погребан в Храма с надписите в Паленке.

Воден от чисто любопитство и непресъхващ интерес към древната култура на маите, един ден и аз се отправих към Паленке. Ако някой иска да разбере дали маите са страдали от суша, да отиде като мен в Паленке. Там ще види, че населението страда от влага.

Колата, с която пътувах, спря край един завой на пълноводната река Усумасинта. Зелената завеса от огромни дървета и жилави лиани скриваше реката от погледа ми, но ревът на водата се чуваше ясно. На това място сергиите са заредени с всичко, от което един турист може да се нуждае: от закуски и евтини накити до сомбрера, сувенири и филми за фотоапарати. Продавачите не досаждат, защото от опит знаят, че на връщане туристите ще връхлетят на сувенирите като оси. Изключение правеха само някои амбулантни търговци. Такива се въртят около всеки по-известен туристически обект. По правило те знаят малко английски и се преструват, че преговарят тайно от собствениците на сергии, отрупани със статуетки, украшения, съдове. На лековерния турист съобщават на ухото, че имат нещо "истинско". И го подканят да надникне в торбата, където чака някаква изкусно направена статуетка, сполучливо състарена, очукана тук-там, сякаш е намерена при разкопки.

Изглежда, има нещо във външния ми вид, което кара такива амбулантни търговци да ме смятат за лесна плячка. Един от тях ме произведе "сър", показа ми нещо увито във вестник и ме покани да го последвам. Погледнах бегло копието на някакво божество, което, ако вярвах на очите си, е било изровено от земята преди час. Но аз невинаги вярвам на очите си, затова поклатих глава.

- Това е оригинал, сър! - довери ми индианецът с тих заговорнически глас.

Той се сепна, когато му отговорих на испански:

- Естествено, всички са оригинали. Но тази е много хубава и ще я взема, ако първо науча от теб какъв е човекът, погребан в Храма с надписите.

Индианецът се усмихна, повдигна безпомощно рамене и посочи с пръст небето:

- Не знам, сеньор. Може да е цар, може да е бог, може да е дошъл от небето.

Не очаквах, че ще ми каже друго. Местните хора не са учени и не защитават определена теза. Ако туристите се тълпят в Паленке, привлечени от идеята, че в саркофага е погребан древен астронавт, нека си мислят така. Не са продавачите онези, които ще им развалят илюзията, а заедно с нея и собствения си бизнес.

Забелязах, че аз не съм единственият "американо", който интервюира индианец с оригинална стока. Видях солидни мъже, обесили фотоапарати на врата си, на десетина метра един от друг да слушат внимателно някакви обяснения на местен индианец - мая. Спомних си за моя приятел в мексиканската столица Педро Ферис, който минава за най-голям специалист в Латинска Америка по НЛО. За себе си той казва: "Изследовател съм, защото ми харесва и подобно на специалистите по ракови заболявания имам свои пациенти! Онези, които умират от любопитство." Мен той приема за свой пациент, но не и онези туристи, които посещават Паленке и на бърза ръка се превръщат в компетентни специалисти по културата на маите. За тях и за лавината от книги сензации той пише следното:

"...Пристига в Мексико един господин с фотоапарат... изпива чаша текила, купува си едно тако1 и сомбреро на ездач и се връща у дома си. Три месеца след това публикува бестселър: "Мистериите на еди-кои си цивилизации"... След години пристигат стада от заблудени и излизат още книги."

Никой не знае как се е казвал церемониалният център на маите Паленке в древността. Испанците го откриват през 1750 г. и го кръщават Касас де пиедра (Къщи от камък). Човек ще помисли, че тогава за първи път са видели град на маите от камък. В по-ново време вниманието към Паленке привлича ексцентричният граф Жан-Фредерик Валдек. Там той пропилял състоянието си. За две години Валдек направил над 100 рисунки. Талантлив като художник, но твърде подчинен на фантазията си, графът рисувал не толкова това, което виждал, а повече това, което му се привиждало. Затова в рисунките му се срещат и слонове, каквито в Мексико никога не е имало.

Първите сериозни проучвания на културния център Паленке извършва американският дипломат и адвокат Джон Лойд Стифънс. С него бил английският художник Кейтърууд, от когото са останали превъзходни рисунки, по-добри от всякакви фотографии.

Вървях из откритата местност, щраках с фотоапарата си и се опитвах освен на лента да запечатам и в мозъка си всичко, което виждах. Реших, че три от храмовете си приличат като три капки вода: на Слънцето, на Кръста и на Облистения кръст. После ме изненада един акведукт, който събира водите на малката рекичка Столум. Не съм чувал за подобно съоръжение в друг център на маите. Той е близо до "двореца", за който може да се напише отделна книга. Мислех, че ще се загубя в този внушителен комплекс с размери 104/80 м. В него има четири вътрешни двора, просторни зали и коридори, подземни галерии и помещения, които приличат повече на лаборатории. Като се имат предвид пословичната чистота и подреденост на маите, не е изненадващо, че в "двореца" има парна баня и три тоалетни.

Най-много ме порази една необикновена вътрешна кула, висока повече от 15 м. За някои автори това не е никакъв строеж, а перфориран циментов блок, забит направо в земята в средата на един от дворовете. Обиколих тази "кула" десетина пъти, за да се убедя, че нямам грешка: тя наистина нямаше вход. Как са влизали в нея, как са се изкачвали до първия етаж, е една малка загадка вътре в по-голямата загадка: за какво е служила тази кула. От първия етаж обаче вече има стълбище, което води към другите два етажа. Някои автори допускат, че кулата е била използвана за обсерватория, от която местните астрономи непрекъснато са наблюдавали звездите и движението им. Чудя се само защо опитните майстори в разчитане на йероглифи още не са намерили съответните текстове, за да обяснят на невежите какво представлява този странен "дворец", какво се е произвеждало в него и как е била използвана невъзможната кула.

Разбира се, най-важният обект, на който Паленке дължи световната си слава, е пирамидата, известна като Храм с надписите. Това е 15-метрова стъпаловидна конструкция с десет тераси и малък храм на върха. За разлика от другите подобни храмове върху пирамиди, в които няма стенописи, по каменните блокове в този са преброени 620 йероглифа. Този факт, който явно не е правил впечатление на другите учени, е привлякъл вниманието на видния мексикански учен Алберто Рус, когото имах честта да познавам. Той решил, че в пирамидата се крие някаква тайна, но дълго не забелязвал следата, която да го поведе по правилния път. Веднъж се изкачил до върха на пирамидата и седнал да си поеме дъх. Както винаги и този път се взирал в непонятните йероглифи по каменните стени на храма. Погледът му обаче случайно попаднал на един от блоковете на пода, който леко се подавал над другите. Той повикал работници, отместили камъка и всички видели отвор на засипана догоре шахта. От този момент през 1949 г. до 15 юни 1952 г. продължило бавното проникване във вътрешността на пирамидата, за да се стигне до сензационното откритие на погребалната камера.

Отначало всичко вървяло много трудно. Тунелът от върха се оказал тясно стълбище, запълнено с пръст и камъни. През 1951 г. работниците стигнали до вентилационна шахта, през която влизали чист въздух и лъч светлина. И аз минах покрай тази шахта, която сякаш безмълвно ми прошепна: "Да не мислите, че само в Хеопсовата пирамида има вентилационни шахти?"

До дълбочина около 16 м, което ще рече под равнището на пирамидата, работниците преодолявали няколко препятствия. Алберто Рус намерил жертвени предмети: перли, глинен поднос, парчета нефрит и три раковини. След поредното препятствие - 4-метров триъгълен каменен блок, открили урна с три скелета, единият от които на жена. Деформираните черепи и инкрустациите по зъбите показвали, че са били благородници, принесени в жертва, за да придружат някоя важна особа в пътуването й из подземния свят.

Когато светлината от електрическия фенер блеснала в погребалната камера, пред археолозите се открила изумителна картина. По стените на криптата с дължина 9 м, широчина 4 м и височина 7 м се различавали девет релефни фигури, облечени в царствени дрехи. От проникващата вътре влага се били образували сталактити и сталагмити, за съжаление изпотрошени. Така била загубена една прекрасна възможност за по-точна датировка на пирамидата. В центъра на залата имало масивен каменен блок, леко издигнат над пода. До него били поставени две скулптурни глави от алабастър. Самият саркофаг, ориентиран в посока север-юг, бил покрит с каменна плоча, дълга 3,8 м, широка 2,2 м и дебела 0,25 м. Не е възможно този каменен монолит, тежък над 5 т, а заедно със саркофага - над 30 т, да бъде спуснат от върха на пирамидата по тясното стълбище. Изводът се налага от само себе си: пирамидата е построена след погребението на починалия и монтирането на саркофага. Голяма изненада предизвиква една глинена тръба, която излиза от саркофага във формата на змия. Тя пропълзява по стълбите и стените и не е изключено да е продължението на вентилационната шахта. Алберто Рус я нарича "канал за душата", който символизира връзката между световете на мъртвия човек и на живите хора.

Скелетът, открит в саркофага, бил на 40-годишен човек, висок 1,73 м - далеч над средния ръст на маите. Предполага се, че черепът му не е бил деформиран, какъвто e бил обичаят, но специалистите не са в състояние да дадат твърдо становище поради увреждане на костта. В зъбите обаче нямало инкрустации, което е много странно за халач уиник, тоест владетел, "истински човек". Иначе по всичко личи, че е бил важна личност, защото в саркофага са били намерени скъпи и изящни предмети, както и 200 късчета нефрит. След реставриране се оказало, че те представляват маска на лицето с раковини и обсидиан за очите. Специалистите смятат, че маската отговаря на външния вид на мъртвеца.

В научните среди и сред авторите на книги за древните култури "Човекът от саркофага" и особено барелефът на плочата представляват най-голям интерес. Заслужава си да цитирам няколко думи на Алберто Рус: "В края на краищата ние стигнахме до извода, че тази личност може да е била и от немаянски произход, макар да е ясно, че е завършила живота си с ранг на един от владетелите на Паленке." Веднага трябва да добавя, че Алберто Рус не вярва в извънземния произход на покойника.

Наистина буди недоумение фактът, че скелетът в саркофага няма инкрустации по зъбите, които са задължителни за халач уиник. Още по-странно е, че принесените в жертва, за да го придружават в отвъдното, са били благородници, украсявали зъбите си с инкрустации. Някои правят от това извода, че в Паленке е погребан самият бог Гукумац (Кукулкан). Други смятат, че не е Кукулкан, а богът на царевицата Юм Кох.

Хипотезата, която най-много дразни традиционните учени и религиозните авторитети, е за извънземен астронавт в саркофага, изобразен като такъв на барелефа върху плочата. Известният автор Ерих фон Деникен, руският писател фантаст А. Казанцев и мн. др. са привърженици на тази хипотеза. В барелефа те виждат кабина на космически кораб, в която астронавт в типична поза управлява контролните уреди на таблото с апаратура, а с левия крак натиска педал. Чарлз Бърлиц отбелязва, че в барелефа някои видими детайли са изменени, за да се постигне естетически ефект: положението на астронавта, антена при системата за управление, турбокомпресор, резервоари за гориво, контролно табло, турбина и тръба за газовете. "Човек има чувството, пише Бърлиц, че тези изображения на летателни апарати и ракети са напомняния или спомени от една ера на по-висша цивилизация, когато се е рисувало с по-голяма точност, а не стилизирано." Английският автор Алън Олфърд внася нещо ново: на барелефа се виждало как цар на маите работи със сложен механичен уред. "Много вероятно е, отбелязва Олфърд, уредът да представлява пробивна машина, използвана в по-ранни времена за минни цели." Един от яростните критици на Деникен - Клифърд Уилсън, има своя версия: фигурата в барелефа е царска особа, седнала на трон, носен от мъже. Друг критик на фантастичните хипотези - Гордън Уитакър, смята, че барелефът изобразява знатен мая на трон, поставен върху черепа на бога на земята, който се готви да откъсне плод от Дървото на живота, с птицата кецал на върха му. И с убийствена ирония Уитакър възкликва: "Някой някога да е чувал за астронавт в компанията на птица да се изстрелва на дърво в космоса?"

В много книги и статии се посочва като установен и доказан факт, че името на човека от саркофага е Пакал. Рядко съм срещал по-чудовищна измислица, която дори уважавани автори приемат и повтарят. Затова ще се спра накратко на този въпрос, който смятам за важен.

В Мексико за съжаление още не се е намерил камък като Розетския, нито учен като Шамполион. Той е разчел 14 египетски йероглифа и е умрял от умора. Не спирам да се удивлявам на хвалбите на съвременни учени и автори, които уж били разчели маянската писменост и продължават да се радват на превъзходно здраве. Всеки има право да твърди каквото си иска. Аз ще се възползвам от това си право и ще заявя високо, че маянската писменост не е разчетена, човекът от саркофага не се е казвал Пакал и дори Храмът с надписите в Паленке не е строен за негова гробница. За последното твърдение основание ми дава сравнението с египетските пирамиди. В тях има саркофази, но няма мумии. Значи предназначението им трябва да е било друго. Защо и Храмът с надписите да не е нещо подобно, построен за друга цел, но впоследствие приспособен за гробница на някаква изключителна личност - например извънземен астронавт? Знам, че това е като изстрел в тъмното, но не мога да го изключа. Изключвам само, че този човек се е казвал Пакал.

Писмеността на маите представлява пиктограми и идеограми. Не е сигурно дали тези йероглифи могат да се четат или само да се тълкуват. Някои специалисти смятат, че предназначението им е било да подсещат посветените, да извикват определени асоциации. Но трудностите произтичат не само от голямото разнообразие и от броя на йероглифите. Много малко се знае и за древния език на маите, който вероятно има малко общо с езика, заварен от конкистадорите. По аналогия бих добавил, че и самото население има много слаба връзка с предишните жители.

Упоритостта, с която йероглифите на маите отказват да разкрият тайните си, подклажда разни теории, чиито привърженици твърдят, че жреците нарочно са измислили такава сложна писменост, за да си я знаят само те и никой да не прониква в секретите им. Но тия жреци не са знаели с какви хора ще си имат работа след векове.

Да вземем например един от първите претенденти за титлата "Шамполион на Месоамерика2" - абат Брасьор дьо Бурбур. Той дешифрирал Мадридския кодекс на маите и обявил, че текстът му се отнася до изчезването на Атлантида. След време се разбрало, че абатът е "прочел" кодекса обратно, а не от ляво на дясно, както са писали маите. Само иронични усмивки могат да предизвикат твърденията на автори като Морис Котърел, който в книгата си "Всемогъщите богове" скромно и сякаш между другото споменава, че бил разчел йероглифите на маите, макар че за разгадаване на кода им му било необходимо "много обмисляне".

Винаги когато прочета нещо за версията "владетелят Пакал", се сещам за следната мисъл на Марк Твен: "Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките."

Котърел не е първият, който на бърза ръка разгадава йероглифите на маите. Доста преди него са Дейвид Кели и Мърл Грийн Робъртсън. От страниците на авторитетното сп. "Нешънъл джиографик" те съобщават на света, че в Храма с надписите е погребан Пакал, владетел на Паленке. До името му се добират, разчитайки един от йероглифите - "пакал", който е дешифриран със значението "щит". Тъй като този йероглиф се срещал няколко пъти върху саркофага, те решили, че сигурно така се е казвал знатният мъртвец.

След това откритие тези учени дават воля на фантазията си и описват Пакал като грохнал старец, който управлявал града от 615 до 683 г. от н. е. Според тях Пакал бил също дребен на ръст, почти джудже, изрод, физически деформиран в резултат от кръвосмешения при браковете в династията, още на 12 години бил женен за майка си, а после взел за съпруга собствената си сестра. Към образа на този изрод аз им предлагам да добавят в същия стил следното: на Пакал му миришела устата и грухтял по време на секс.

Към групата на споменатите учени бих добавил за компания и една дама - специалистката по история на изкуството в Тексаския университет Линда Шел. Тя говори от страниците на друго списание - "Смитсъниън", и иска да й вярваме, че била разчела голяма част от йероглифите в Паленке и че в саркофага лежи същият Пакал.

Откривателят на гробницата в Паленке Алберто Рус познавам от времето, когато бях български посланик в Мексико. През 1976 г. той беше директор на Антропологическия музей в мексиканската столица. Посетих го по поръка на президента Луис Ечеверия, за да обсъдим гостуването на грандиозната българска изложба на тракийски съкровища. В разговора засегнах и "човека от саркофага" и умишлено го нарекох Пакал. Алберто Рус малко нетърпеливо ме прекъсна. По неговите думи нямало данни, че погребаният в Храма с надписите се е казвал Пакал и йероглифите не могат да се разчетат. Авторитетният учен обаче бе напълно сигурен, че намереният от него скелет принадлежи на 40-годишен мъж, висок 1,73 м, и че в костите му няма патологични изменения. Разчетената част от йероглифите позволява да се определят годините на живота му: от 655 до 694 г. от н. е. Ако тези дати върху саркофага се отнасят за него, значи той е роден в деня 8 ахав от ритуалния календар на маите. Според обичая на маите всяко новородено дете се кръщавало с името на деня и поредния му номер в месеца. Следователно, ако приемем, че "човекът в саркофага" е мая, той се е казвал Вошок Ахав на езика чол, който тогава се е говорел в района на Паленке. Име "Пакал" не съществува просто защото няма такъв ден в месеца


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница