От трите литературни дяла литературната критика възниква първа, още през Ренесанса

Литературна критика.
От трите литературни дяла литературната критика възниква първа, още през Ренесанса.
Още от тогава основните й задачи са да информира и оценява. Думата критика означава
‘способност за съдене’ (способност за изказване на съждения). Основна разлика между литературната критика и литературната теория и история е, че критиката има право и задача да оценява. Тя може да каже, че нещо е добро или че нещо не е добро. Терминът „критика” има различен обем в различните национални литературознания. Критиката възниква през елинистическия период. През този период се появяват немалко нови понятия – епикурейство и критицизъм. ,,Да критикуваш означава да оценяваш“. За критиката се появяват различни схващания и тенденции, направления, които зависят от функцията на самата критика в в конкретното направление. Критика във фолклора няма, защото няма автор, няма творба, писмен текст, които да показват неговите авторски способности. Творбата трябва да има авор,
който поема отговорнст за своето писане и благодарение на който творбата може да бъде подложена на обективна разглеждане и преценка за нейното място, роля, функции в духовния живот на обществото.
Платон е един от първите, който формулира нужното на критика, за да бъде такъв. В книга
2 на своите закони той казва: ”Критикът е компетентен съдия, който трябва да притежава следните 3 неща. Преди всичко той трябва да знае какво именно е изобразено. След това правилно ли е изобразено и на трето място - дали добре е изпълнено изображението в думи, напеви и рими.” Томас Елиът твърди: Литературната критика има граници. Прекрачи ли едната граница, престава да бъде литература, прекрачим ли другата престава да бъде критика.
Обособява се кръг от няколко неща, на които влияе критиката:
- критиката въздейства върху творчеството на самия творец. Критиката тук играе ролята на връзка между автора и читателите като чрез техните отзиви, авторът вижда как се възприема неговият герой и произведение
- критиката влияе върху самото произведение и точно относно начина по който ще се възприеме самото произведение от аудиторията и на начина, по който читателят ще си обясни основните идеи в творбата
- критиката насочва самия читателски прочит в определена посока, формира по някакъв начин читателската нагласа и възприемателната система.
- критиката въздейства и на действителността и нейните проблеми – разкрива проблемите на съответното време, период, изразява проблемите на времето, в което е създадена.
- критиката въздейства на традицията като се вмъква в нея и може да я подкрепи или да я промени
Литературната критика обхваща литературата, литературната наука и публицистиката. ,,За да бъдеш литературен критик трябва да имаш много знания и литературен талант.“ Свързана е с естетиката, херменевтиката, аксеологията и социологията. Тя има около 4 функции: - -
- оперативна функция – представянето на творбата като художествено отношение, проблематика, конфликти, герои, особености на художествено изграждане, съдържание, посока на въздействие на читателя
- интерпретаторско – познавателна функция - анализира творбата и оценява смисъла, който носи тя
- оценъчно – нормативна функция - всяка една оценка съдържа в себе си нормативен момент. Оценката може да се смята като трансформация на някаква норма, която го води.
Критикът посреща творбата с норма, която се оказва неподходяща. Заражда се нова норма, а нормата е трансформация на оценката.
- прогностична (футуристична) - подразбира способността на критиката, изхождайки от днешния ден, настоящето, да прогнозира утрешния ден, да предугажда литературния процес в бъдещето

- метакритическа функция - критика на критиката, критично самонаблюдение върху дейността на критиката, чрез която се преосмисля ефективността и границите на критиката.
Основни критически жанрове са: отзив, рецензия, статия и студия, критическа монография, критически диалог, критическо писмо.
Национални критически школи:
1. Англоезична литературна критика – включва литературна история и литературна критика
2. Френска литературна критика – включва университетска критика (теория на литературата) и академична критика (литературна история). Във френското литературознание в средата на
ХХ в. вече има разлика между научна критика и университетска (академична) критика, което е разлика между теория и история на литературата. През 60-те години структуралистите въвеждат термина „наука за литературата”, за да се заяви още по-ясно разликата между литературна история и теория.
3. Немска литературна критика - в Германия (немското литературознание) има ясно деление между теория, история и критика. Най-ясно може да се разбере какво е литературна критика при съпоставка с литературната история. Литературната критика се мисли за отнасяща се предимно към съвременността. Литературната творба се ситуира в съвременността на критика, а не във времето на своето създаване.
Черти на литературната критика:
1. Субективна – може да бъде субективна за разлика от литературната теория. Именно поради задачата да въведе в литературния контекст, да събуди интереса на читателя, литературната критика има правото да бъде субективна. Тази субективност е начинът книгата да се съживи, да стане интересна на читателя и след това да влезе в живота на съвременността.
2. Има статут между изкуство и наука - тя не е само наука и това се отразява в нейния език: езикът на критиката е много по-свободен. Критикът едновременно трябва да преживее творбата, да бъде абсолютно съпричастен с нея (да улови дълбочината) и същевременно да се дистанцира, за да има и някаква обективност.
3. Свободен език – езика на критиката е много по-свободен от този на литературната теория
4. За литературната критика не е задължителна научна аргументация - критиката може да има нормативно-постулиращ характер. Нейна задача е да създава литературния вкус. Целта не е само да информира читателя и да събуди интереса му, да влиза в съвременността, а и да култивира литературния вкус.
Литературната критика има аксиологичен характер. Аксиологията е наука за оценяването.
Типове литературни критики:
- Импресивната критика поставя акцент върху преживяванията на критика, а не толкова върху представянето на творбата. Импресивната (есеистичната) критика повече отговаря на връзката на критиката с науките за духа. Науките за духа, за разлика от всички други науки, дават едно познание, което другите науки не могат да ни дадат: самопознанието.
- Догматична литературна критика – не допуска такава свобода на изразяването от страна на критика. Всяка критика, която има предварително готови критерии за добро и лошо, е догматична критика (тя е преднамерена).
- Аналитична критика – свързана с анализа на структурата на литературната творба. При аналитичната критика трябва да има анализ, който да подкрепи нещата.
- Нова критика се развива в англоезичния свят и е насочена срещу импресивната критика. От своя страна се характеризира с:
- метод на затвореното четене
- интенционална заблуда - не ни интересува каква е волята на автора. В тази връзка се въвеждат понятията: гледна точка – позицията, от която разказвача води или обективно
(външен поглед) или от първо лице (като участник) или автора присъства в текста
- няма идентифициране на автора с героя – вредно е за разбирането на текста. Оттук тръгва и идеята за обективното изследване.
Литературната критика има право на две страни. Литературната критика разрешава един теоретически – нерешим казус като казва, че и двете страни имат своите здрави аргументи и

имат право на дискусия, но нямат доказателства. ,,Безкраен или с край е светът?“ ,,Има ли или няма Бог?“
Според Кант върху оценъчното съждение по вкус – харесва ми, не ми харесва ми, красиво е,
не е красиво, влияе дискусията. Самата дискусия дава шанс и на двете страни да изразят мнението си, като и двете страни имат своето право. По този начин литературната критика обяснява нещо, което е творчески нерешимо. Тя убеждава в правото си без да има доказателства.