Министерство на здравеопазването
Регионална здравна инспекция - Добрич
ОТЧЕТ
ЗА ДЕЙНОСТТА НА
РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-ДОБРИЧ ЗА 2012 г.
Април 2013 год.
град Добрич
През 2012 год. РЗИ-Добрич осъществява дейност в съответствие с поставените от Министерството но здравеопазването стратегическа цел и основни задачи, а също с начертаните регионални приоритети за област Добрич.
ЗДРАВНО-ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЛАСТ ДОБРИ
Численост на населението
Демографското развитие на страната ни е национален и социален преоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна и последователна политика на институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Разработената национална стратегия 2006-2020 година е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения.
Днешното демографско състояние на българското население е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни, други – със специфичните особености на историческото, икономическото и културно развитие на Република България.
Влияние върху демогравското развитие на страната оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена брачност и раждаемост, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се страни и страни на преход, увеличена смъртност и интензивна емиграция. В резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза
Анализът на здравно-демографските процеси дава стабилна база за определяне и прогнозиране на здравните потребности, а също така и на обема и вида на здравните услуги, които са необходими за удовлетворяването им.
От особено значение за определяне на здравно-демографската характеристика на населението и тенденциите на общественото здраве е оценката на неговата възрастова структура. Промените във възрастовата структура на населението оказват съществено влияние върху показателите за обществено здраве, особено върху общите коефициенти на раждаемост, смъртност, заболеваемост и болестност и др., и в крайна сметка върху здравните потребности на населението.
Към края на 2011 година населението в област Добрич е 188 974 души. В градовете живеят 68,87 %, а в селата – 31,13 %. Жените представляват 50,86 % от населението на областта. С развитието на демографските процеси в България през последните години се утвърдиха неблагоприятни тенденциии за намаляване броя на населението. Негативно влияние оказват ниската раждаемост и относително високата смъртност. Тази тенденция е валидна и за област Добрич. Населението през разглеждания тригодишен период намалява през всяка следваща година – от 199 705 през 2009 година до 188 974 през 2011 година.
Структурата на населението – градове/села; мъже/жени за 2011 година се разпределя както следва: в градовете живеят 130 158 души, което е 68,87 % от цялото население на областта, в селата живеят останалите 58 816 души, или 31,13 %. Броят на жените е 96 122, което представлява 50,86 % , мъжете са 92 852 или 49,14 %.
Във възрастовата структура се увеличава относителният дял на лицата над 60-годишна възраст и намалява делът на децата до 17 годишна възраст. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където близо 33% от хората са над 60-годишна възраст.
Население на област Добрич към 31.12.2011г. – (за тригодишен период)
Год.
|
Население в областта - общо
|
мъже
|
Отн. дял
|
жени
|
Отн. дял
|
В градо-вете
|
Отн. дял
|
В селата
|
Отн. дял
|
2009
|
199 705
|
97 382
|
48,76
|
102323
|
51,24
|
133 648
|
66,92
|
66 057
|
33,08
|
2010
|
197 424
|
96 188
|
48,72
|
101236
|
51,28
|
132 664
|
67,19
|
64 760
|
32,81
|
2011
|
188 974
|
92 852
|
49,14
|
96 122
|
50,86
|
130 158
|
68,87
|
58 816
|
31,13
|
Население по общини в област Добрич към 31.12. 2011 г. – (за тригодишен период)
община
|
общо
|
мъже
|
Отн.. дял
|
жени
|
Отн. дял
|
В градо-вете
|
Отн. дял
|
В селата
|
Отн. дял
|
БАЛЧИК
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
21 832
|
10 916
|
50,0
|
10 916
|
50,0
|
12 196
|
55,86
|
9 636
|
44,13
|
2010
|
21 766
|
10 912
|
50,13
|
10 854
|
49,87
|
12 127
|
55,71
|
9 639
|
44,29
|
2011
|
20 286
|
10 149
|
50,02
|
10 137
|
49,98
|
11 609
|
57,22
|
8 677
|
42,78
|
Г. ТОШЕВО
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
16 714
|
8 229
|
49,23
|
8 485
|
50,77
|
7 130
|
42,65
|
9 584
|
57,35
|
2010
|
16 276
|
8 019
|
49,26
|
8 257
|
50,74
|
6 979
|
42,87
|
9 297
|
57,13
|
2011
|
14 993
|
7 398
|
49,34
|
7 595
|
50,66
|
6 890
|
45,95
|
8 103
|
54,05
|
ДОБРИЧКА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
24 292
|
12 110
|
49,85
|
12 182
|
50,15
|
|
|
24292
|
100
|
2010
|
23 864
|
11 864
|
49,71
|
12 000
|
50,29
|
|
|
23 864
|
100
|
2011
|
21 980
|
11 069
|
50,35
|
10 911
|
49,65
|
|
|
21 980
|
100
|
КАВАРНА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
15 861
|
7 679
|
48,41
|
8 182
|
51,59
|
11 397
|
71,85
|
4 464
|
28,15
|
2010
|
15 657
|
7 550
|
48,22
|
8 107
|
51,78
|
11 340
|
72,42
|
4 317
|
27,58
|
2011
|
15 297
|
7 432
|
48,58
|
7 865
|
51,42
|
11 518
|
75,29
|
3 779
|
24,71
|
КРУШАРИ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
5 296
|
2 678
|
50,56
|
2 618
|
49,44
|
|
|
5 296
|
100
|
2010
|
5 118
|
2 593
|
50,66
|
2 525
|
49,34
|
|
|
5 118
|
100
|
2011
|
4 538
|
2 311
|
50,92
|
2 227
|
49,08
|
|
|
4 538
|
100
|
ТЕРВЕЛ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
17 458
|
8 700
|
49,83
|
8 758
|
50,17
|
6 667
|
38,18
|
10 791
|
61,82
|
2010
|
17 297
|
8 597
|
49,70
|
8 700
|
50,30
|
6 682
|
38,63
|
10 615
|
61,37
|
2011
|
16 128
|
8 105
|
50,25
|
8 023
|
49,75
|
6 028
|
37,37
|
10 100
|
62,63
|
ДОБРИЧ-ГР
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
92 672
|
44 330
|
47,83
|
48 342
|
52,17
|
92 672
|
100
|
|
|
2010
|
92 031
|
43 984
|
47,79
|
48 047
|
52,21
|
92 031
|
100
|
|
|
2011
|
90 715
|
43 902
|
48,39
|
46 813
|
51,61
|
90 715
|
100
|
|
|
ШАБЛА
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2009
|
5 580
|
2 740
|
49,10
|
2 840
|
50,90
|
3 586
|
64,26
|
1 994
|
35,74
|
2010
|
5 415
|
2 669
|
49,28
|
2 746
|
50,72
|
3 505
|
64,72
|
1 910
|
35,28
|
2011
|
5 037
|
2 486
|
49,35
|
2 551
|
50,65
|
3 398
|
67,46
|
1 639
|
32,54
|
Население на област Добрич към 31.12.2011 г. по възраст
(брой)
Възраст (в навършени години)
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
В градовете
|
В селата
|
Общо
|
188974
|
92852
|
96122
|
130158
|
58816
|
0
|
1699
|
883
|
816
|
1134
|
575
|
1-4
|
7116
|
3715
|
3401
|
4756
|
2360
|
5-9
|
8738
|
4463
|
4275
|
5736
|
3002
|
10-14
|
8578
|
4379
|
4199
|
5631
|
2947
|
15-19
|
9801
|
5023
|
4778
|
6602
|
3199
|
20-24
|
10754
|
5757
|
4997
|
7505
|
3249
|
25-29
|
11551
|
6102
|
5449
|
8427
|
3124
|
30-34
|
11973
|
6180
|
5793
|
8636
|
3337
|
35-39
|
13807
|
7087
|
6720
|
10145
|
3662
|
40-44
|
14229
|
7313
|
6916
|
10455
|
3774
|
45-49
|
13157
|
6762
|
6395
|
9621
|
3536
|
50-54
|
13434
|
6617
|
6817
|
9968
|
3466
|
55-59
|
14194
|
6821
|
7373
|
10249
|
3945
|
60-64
|
14548
|
6823
|
7725
|
9984
|
4564
|
65-69
|
12136
|
5290
|
6846
|
7700
|
4436
|
70-74
|
8658
|
3635
|
5023
|
5138
|
3520
|
75-79
|
7171
|
2995
|
4176
|
4162
|
3009
|
80-84
|
4224
|
1684
|
2540
|
2469
|
1755
|
85-89
|
1884
|
666
|
1218
|
1118
|
766
|
90-94
|
372
|
131
|
241
|
209
|
163
|
95-99
|
62
|
15
|
47
|
31
|
31
|
100+
|
2
|
1
|
1
|
2
|
0
|
Възрастова структура на населението в Област Добрич към 31.12.2011
Години
|
Възрастови групи
|
Общо
|
0-17
|
% от
общия
брой
|
18-59
|
% от
общия
брой
|
60+
|
% от
общия
брой
| Общо |
2009
|
199 705
|
34 273
|
17,16
|
117 955
|
59,06
|
47 477
|
23,78
|
2010
|
197 424
|
33 654
|
17,04
|
115 639
|
58,57
|
48 131
|
24,39
|
2011
|
188 974
|
31 910
|
16,85
|
108160
|
53,96
|
48904
|
29,19
| В градовете |
2009
|
133 648
|
22 583
|
16,90
|
83 942
|
62,80
|
27 123
|
20,30
|
2010
|
132 664
|
22 209
|
16,74
|
82 270
|
62,01
|
28 185
|
21,25
|
2011
|
130158
|
21 178
|
16,21
|
78 489
|
60,01
|
30 491
|
23,78
| В селата |
2009
|
66 057
|
11 690
|
17,70
|
34 013
|
51,50
|
20 354
|
30,80
|
2010
|
64 760
|
11 445
|
17,67
|
33 369
|
51,52
|
19 946
|
30,81
|
2011
|
58 816
|
10 732
|
18,25
|
29 671
|
40,53
|
18 413
|
41,22
|
фиг. 1 Възрастова структура на населението в област Добрич - 2011 година (в %)
-
Изводи: Процесът на демографското остаряване на населението, макар и с бавни темпове, продължава. Относителният дял на лицата над 60-годишна възраст е 29,2 %, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години през 2011 год. е 16,8 % Застаряването на населението поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Увеличените потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и необходимост от по-големи ресурси.
|
Забележка: Данните за населението се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Раждаемост
През 2011 година в област Добрич са родени 1843 деца, които в сравнение с 2010 са повече с 16 деца. Коефициентът на раждаемост в областта от 2003 година нараства плавно до 2009 година, като през 2011 год. е 9.8, в градовете той 9.4, а в селата – 10.5 на хиляда (диаграма на раждаемост).
От демографска гледна точка спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост при жените в родилна възраст и на наляването на техния брой.
Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) спада до 1.12 деца през 1997 г., което е най ниската стойност на този показател в демографската история на България. Теоретично определения минимум за осигуряване на просто възпроизводство на населението е 2.1 живородени деца.
Повъзрастовите показатели за плодовитост на жените показват, че най-висока е плодовитостта сред жените на възраст от 20 до 29 години. Сравнително висока е плодовитостта сред жените на възраст 30 – 34 години и сред по-младите майки от 15 до 19 години.
Настъпилите изменения в показателя средна възраст на жените при раждане на дете трябва да се приемат като положителна тенденция в намаляването на ранната раждаемост в страната, въпреки че броят на децата, родени от малолетни и непълнолетни майки, продължава да е много висок.
През 2011 година в лечебните заведения на област Добрич са извършени 1224 аборта, което е по-малко от предходната година със 79, по структура абортите се разпределят: 86,7 % са по желание на жената, 3,1 % са по медицински показания и 10,1 % са спонтанни. Сериозен е проблема с абортите на момичета между 15 и 19 години, когато съществува реална възможност за увреждане на детеродните способности на бъдещата жена.
фиг. 2 Раждаемост в област Добрич и страната (на 1000)
Раждания и аборти в област Добрич
година
|
Брой
|
На 1000 жени от 15 до 49 години
|
Раждания
|
Аборти
|
Раждания
|
Аборти
|
2011г.
|
1862
|
1224
|
45,36
|
29,81
|
2010г.
|
1844
|
1293
|
40,15
|
28,15
|
2009г.
|
2128
|
1452
|
45,17
|
30,82
|
Изводи:
Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др. От таблицата за раждания и аборти се вижда какво е съотношението мужду тях 45,36 към 29,81 на хиляда жени във фертилна възраст (от 15 до 49 години).
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Обща смъртност
Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.
Като основни причини за нарастване на общата смъртност в област Добрич през последните години могат да се посочат:
-
задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност;
-
неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете;
-
рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.;
-
социално икономически и екологични фактори на средата.
фиг. 3 Обща смъртност в област Добрич и страната (на 1000)
Структура на общата смъртност по причини
През 2011 година в област Добрич са умрели 2924 души, със 74 по-малко от предходната година. Коефициентът за смъртност е 15,5 на хиляда. Продължава да се наблюдава силно изразена мъжка свръхсмъртност. През 2011 г. на 100 жени умират 110 мъже, като показателят за смъртност сред мъжете е 17,3 срещу 13,7 на хиляда при жените. В структурата на смъртността по причини през 2011 година не се наблюдават съществени промени. Основна причина за умиранията остават болестите на органите на кръвообращението, чийто интезитет е 1001,6 на сто хиляди, а относителният им дял – 64,4 %. Честотата на умиранията от болести на органите на кръвообращението при мъжете е значително по-висока. С най-голяма честота сред тези болести са умиранията от мозъчно-съдови болести и исхемична болест на сърцето. На второ място са умиранията от новообразувания, чийто интезитет е 249,3 на сто хиляди и относителен дял 16,0 %.
В структурата на останалите причини за смърт следват: външни причини за заболеваемост и смъртност с показател 53,7 на сто хиляди, болести на храносмилателната система 59,0 на сто хиляди, болести на дихателната система 58,5 на сто хиляди, симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде и др., които представляват 48,9 на сто хиляди.
Чувствителната разлика в смъртността на градското и селското население е резултат преди всичко на по-интензивния процес на остаряване на населението в селата.
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2011 г. - област
|
2010 г. - област
|
брой
|
на 100000 от населението
|
Относителен дял ( % )
|
брой
|
на 100000 от населението
|
Относителен дял ( % )
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
2924
|
1547,3
|
100
|
2998
|
1518,5
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
15
|
7,9
|
0,5
|
16
|
8,1
|
0,5
|
II
|
Новообразувания
|
469
|
249,3
|
16,0
|
393
|
197,9
|
13,1
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
4
|
2,1
|
0,1
|
4
|
2,0
|
0,1
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
68
|
36,1
|
2,3
|
110
|
55,4
|
3,6
|
V
|
Психични и поведенчески разстройства
|
4
|
2,1
|
0,1
|
4
|
2,0
|
0,1
|
VI
|
Болести на нервната система
|
17
|
9,0
|
0,6
|
24
|
12,1
|
0,8
|
VII
|
Болести на окото и придатъците му
|
|
|
|
|
|
|
VIII
|
Болести на ухото и мастоидния израстък
|
|
|
|
|
|
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
1884
|
1001,6
|
64,4
|
1943
|
978,5
|
64,8
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
110
|
58,5
|
3,7
|
126
|
63,5
|
4,2
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
111
|
59,0
|
3,8
|
78
|
39,3
|
2,6
|
ХII
|
Болести на кожата и подкожната тъкан
|
1
|
0,5
|
0,03
|
|
|
|
ХIII
|
Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан
|
1
|
0,5
|
0,03
|
|
|
|
ХIV
|
Болести на пикочо-половата система
|
34
|
18,1
|
1,2
|
43
|
21,7
|
1,4
|
ХV
|
Бременност, раждане и послеродов период
|
|
|
|
|
|
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
6
|
3,2
|
0,2
|
11
|
5,5
|
0,4
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
7
|
3,7
|
0,2
|
9
|
4,5
|
0,3
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
92
|
48,9
|
3,1
|
133
|
67,0
|
4,4
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
101
|
53,7
|
3,4
|
104
|
52,4
|
3,5
|
ХХ
|
Външни причини за заболеваемост и смъртност
|
101
|
53,7
|
3,4
|
104
|
52,4
|
3,5
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Фиг. 5 Структура на общата смъртност по причини за умирания в област Добрич през 2011 г.
Детска смъртност
Започналото плавно снижение на детската смъртност през 2005 година и продължило до 2008 година, от 2009 се увеличава на 12,8, а през 2011 година е 8,7 на хиляда живородени. Коефициентът на смъртност при момчетата е по-голям от този при момичетата (9,6 на хиляда живородени) при момчетата, (7,9 на хиляда живородени) при момичетата. Основните причини за умиранията на децата под 1- годишна възраст през 2011 година са: някои състояния, възникващи през перинаталния период - 42,3 % от всички умрели деца, вродени аномалии - 26,9 %, както и симптоми, признаци и неуточнени състояния – 11,5 % .
фиг. 4 Детска смъртност в област Добрич и страната (на 1000 живородени деца)
Детска смъртност (умрели деца до 1г. възраст) в област Добрич
година
|
общо
|
В градовете
|
В селата
|
брой
|
На 1000 живородени
|
брой
|
На 1000 живородени
|
брой
|
На 1000 живородени
|
2011
|
16
|
8,7
|
10
|
5,4
|
6
|
3,2
|
2010
|
26
|
14,2
|
18
|
14,8
|
8
|
13,1
|
2009
|
27
|
12,8
|
17
|
12,1
|
10
|
14,2
|
Перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност в област Добрич
Година
|
Перинатална ДС
|
Неонатална ДС
|
Постнеонатална ДС
|
2011
|
14,5
|
5,9
|
2,7
|
2010
|
4,4
|
4,4
|
5,8
|
2009
|
4.7
|
8.5
|
12.8
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Детска смъртност по причини
№ на класа
|
НАИМЕНОВАНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ ПО МКБ-10
|
2011 г. - област
|
2010 г. - област
|
брой
|
на 1000 живородени
|
относителен дял ( % )
|
брой
|
на 1000 живородени
|
относителен дял ( % )
|
|
ОБЩО I – XIX клас
|
16
|
8,7
|
100
|
26
|
14,2
|
100
|
I
|
Някои инфекциозни и паразитни болести
|
|
|
|
1
|
0,5
|
3,8
|
II
|
Новообразувания
|
|
|
|
|
|
|
III
|
Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм
|
|
|
|
|
|
|
IV
|
Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата
|
|
|
|
|
|
|
VI
|
Болести на нервната система
|
|
|
|
|
|
|
IХ
|
Болести на органите на кръвообращението
|
3
|
1,6
|
18,7
|
1
|
0,5
|
3,8
|
Х
|
Болести на дихателната система
|
|
|
|
2
|
1,1
|
7,6
|
ХI
|
Болести на храносмилателната система
|
|
|
|
1
|
0,5
|
3,8
|
ХVI
|
Някои състояния, възникващи през перинаталния период
|
6
|
3,2
|
37,5
|
11
|
6,0
|
42,3
|
ХVII
|
Вродени аномалии [пороци на развитието], деформации и хромозомни аберации
|
5
|
2,7
|
31,2
|
7
|
3,8
|
26,9
|
ХVIII
|
Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде
|
2
|
1,1
|
12,5
|
3
|
1,6
|
11,5
|
ХIX
|
Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини
|
|
|
|
|
|
|
ХХ
|
Външни причини за заболеваемост и смъртност
|
|
|
|
|
|
|
Забележка: Данните се получават от Териториално статистическо бюро на съответната област.
Структура на детската смъртност по причини –
Детската смъртност е най-информативният показател за икономическото, социално и здравно благополучие на дадено население, а измененията в интензитета на детската смъртност настъпват сравнително бързо в съответствие с промените на социално-икономическите условия на живот, жизнения стандарт, повишаването на образователното и културно равнище на населението и пр.
Сподели с приятели: |