Отман Баба един от духовните патрони на ислямската хетеродоксия в българските земи

В целия текст на вилайетнамето за Отман Баба се използуват определения и квалификации, които показват неговите духовни постижения, мистични способности и степен на религиозно-мистична зрелост. Тези определения, както и мистичните стихове, в които се разяснява смисълът им, го представят пред вярващите и последователите на този мистичен път като еталон на духовно съвършенство и пример за подражание. Тук ще посочим някои от тях: кутб ал-актаб /полюс на полюсите/; кутб ал-алем /полюс на света/; кутб аз-заман /полюс на времето/; кян-и вилайет /рудник, мина на святост/; сервер /първенец/; сервер-и шах-и джихан /първенец и шах на вселената/; ики джиханън сърръ /тайната на двата свята/; кутб-и вилайет сърр-ъ ешия /полюс на светостта и тайна на нещата/; алим-и нур-и хикмет /учен/знаещ и светлината на мъдростта/; сахиб-и кудрет /притежател на мощ и сила/; сахиб-и тасарруф-и ешия /собственик и владетел на нещата/; ики джиханън гюнеши /слънцето на двата свята/; герчек еренлерин сервери /първенец на истинските посветени/; хидайет маадени /мина на истинската вяра/; нокта-и хакийкат /кулминация, точка на Истината/; Шах-и Мердан /доблестния, великодушния шах/; Шах-и Кербеля. Някои определения - слънцето на двата свята, тайната на двата свята, доблестният, великодушният шах, се използуват и за Али - зетя на Пророка Мохамед. А под Шах-и Кербеля неортодоксалните мюсюлмани алевии разбират третия шиитски имам Хюсеин - малкият син на Али и Фатима.

Във разглежданото вилайетнаме има и многобройни примери, които говорят, че Отман Баба е споделял възгледите хулул и тенасюх. Абдалите му го наричат Сърр-ъ Йездан /тайната на мирозданието/ или Аллах, приел формата на човек. В текста често срещаме изрази, с които се казва, че Отман Баба е печатът на Аллах на земята.²¹ Вярата в превъплъщението на душите е характерна за идеологията на крайните шиитски течения и секти. За религиозните водачи от крайнните шиитски течения е характерно да се представят за превъплъщение на Али. Например в учението на сектантите “Ахл-и Хакк”, много сходно с това на българските алеви-къзълбаши, един от основните пунктове е непрекъснатото обожествяване, непрекъснатото спускане на Али на земята в различни човешки форми. Али за тях олицетворява божественото начало, което пребивава навсякъде и във всичко и изпълва всичко със себе си.²² В наличния ни текст никъде не виждаме Отман Баба сам да се представя за превъплъщение на Али. Налице са обаче индикации, че е имало хора, които, уповавайки се на вярата си в Мохамед и Али, са го възприемали като тяхно превъплъщение. Описан е такъв случай е във Филибе /Пловдив/. Един светец от този град, Хасан Баба, виждайки Отман Баба да седи гол в р. Марица недалеч от града, извикал: “Хей, хора, знайте, че онзи, когото вие желаете и призовавате, казвайки Мохамед Али, седи вътре във водата на Марица.”²³ Засега не можем да твърдимсъс сигурност дали Отман Баба, обикаляйки сам, е заявявал, че е Мохамед и Али, или пък тази реплика е израз на това, което обикновените вярващи са искали да видят в него. Кючюк Абдал прави сравнение с Али, описвайки качествата на светеца. Той е доблестен, смел, храбър именно като Шаха на доблестта и Храбростта /Шах-и Мердан/, прозвище, с което алевиите-къзълбаши в нашите земи назовават четвъртия халиф и зет на Мохамед - Али.

Пред населението на Истанбул пък твърди, че е Хюсеин /по-малкият син на Али и Фатима/.²⁴ В подкрепа на последното твърдение говори и едно от имената, дадени на Отман Баба - Шах-и Кербеля. С това име го наричали сейидите и всички от общността на фукара.²⁵ Според Кючюк Абдал “сейидите и фукара” знаели, че Отман Баба е удостоен с тайни и светост в такава степен, както и шахът, и преценили, че името Шах-и Кербеля е подходящо за него. Те написали, че доказателството на Шах Хюсеин е Отман Баба. От друга страна, самият Отман Баба, както споменахме още в началото на текста, се възприема едновременно за въплъщение на Мохамед, Иса /Исус/ и Муса /Мойсей/. По-нататък той претендира да въплъщава първенеца, големеца, идващ от Изток /Ol Şarklı koca benim/, явно визирайки Тимур. Наред с това Отман Баба се представя и като превъплъщение на Саръ Салтък, а също и на самия султан Мехмед ІІ.

Тук няма да разясняваме детайлно всички изброени по-горе мистични характеристики на Отман Баба, но ще посочим, че тяхната употреба е в тясна връзка със споделяната от автора и представена в текста суфийска концепция за вилайа.

В мистичните си стихове Кючюк Абдал разяснява смисъла на светостта /вилайа, вилайет/ и на пророчеството /нюбуввет/. Отман Баба е обрисуван като притежател както на светостта, така и на пророчеството /sahib-i vilayet hem nubuvvet/. В тях е залегнала идеята, че светецът /вели/ се явява тайната на Пророка. За да докаже, че е наследил пророчеството, Отман Баба трябва да изяви светостта.

От вилайетнамето научаваме, че подобно на Мансур ал-Халладж в своите проповеди Отман Баба заявява: “Ене-л Хак”, т.е. “Аз съм Божествената Истина”.²⁶ Този израз, за който Мансур ал-Халладж заплатил с главата си, според ислямските традиционалисти богослови и прависти /факихи/ влиза в остро противоречие с основния догмат на исляма. Присвояването на атрибутите на Аллах от друг нарушава строгия монотеизъм на исляма и клони към многобожие. Човек не може да си присвоява функции, присъщи само на всемогъщия Създател.

Кючюк Абдал прави коментар на израза “Ене-л Хак”, което е особенно ценно, защото показва какъв смисъл са влагали в него Отман Баба и неговите ученици. В този коментар се казва, че сред хората тези думи са белег на неверничество /кюфр/. Но авторът разяснява, че изричайки ги, Отман Баба “на земята и на небето не вижда друго освен Бога, съединявайки се с Бога /Hak/, той се превръща в Божествената Истина. В сърцето си не вижда нищо друго освен проявление на Бога /респ. Истината - tecelliyat-i Hak/. Ако някой иска да го унищожи, не може по никакъв начин да стори това, защото в този миг той се съдържа във всяко нещо.”²⁷ В този коментар отново са видими идеите, заимствани от религиозно-мистичната философия на Халладж и Ибн Араби.

По-нататък в коментара си Кючюк Абдал обяснява по принцип какво представлява човекът на светостта /ehl-i vilayet/. В частния случай това описание визира именно Отман Баба: “Един от хората на светостта казва: Бог [Истината] е в моето джуббе [суфийска одежда]. Но това не е джуббе, което се облича за радостите и удоволствията на света. Това джуббе е с цел на ден 70 пъти да се срещаш с Бога, 70 пъти дневно да съзерцаваш Бога.” Житиеписецът посочва, че казаното в коментара е известно с името “единобожие” /vahdaniyet/. Това единобожие обаче се проявява чрез единството /vahdet/. Да бъде сърцето ти, душата ти с Бога, е израз на единството според мистичната интерпретация на автора. Онзи, който иска да унищожи, нарани човек, чието сърце и душа са в единство с Бога, всъщност унищожава себе си, прави зло на своята душа и се превръща в отрицател на Бога /Hakk'a ehl-i inkar olur/. Представената позиция споделя и лансира /изработва/ съвършено други критерии, значително различаващи се от ислямското традиционалистко виждане, за принадлежност и преданост към исляма. Основен императив е вярата в светостта, в необикновените способности на носителя на светостта, в това, че в неговото лице, форма и душа се проявява самият Бог.

Основна идейна нишка във вилайетнамето е, че именно тайната сила на вилайа е причина и инструмент да се случват нещата във вселената. Светостта се олицетворявала от кутба, т.е. полюса. Според религиозната доктрина на календерите абдали, както и на някои други радикални суфийски течения, кутб е центърът, оста на света и всичко, което се случва на този свят, става със знанието и инициативата на кутб. Така и в разглежданото житие всички описвани събития се генерират от Отман Баба. Да можеш да влияеш върху събитията на своето време в посока, желана от теб – кутба, - е една от практическите прояви на вилайа, която виждаме в образа на Отман Баба.

В съответствие с доктрината на абдалското течение Отман Баба и мюсюлмански мистици от този тип имат претенциите да влияят не само върху религиозния живот на вярващите, но и върху политическите събития на своето време.²⁸ Самият Отман Баба твърди, че времето, в което живее, е изцяло подвластно на светостта. Той обяснява, че качества на светеца са съзерцанието, наблюдението, опитността, един от източниците на които е духът на Мохамед. Такава личност може да чете писмото върху Небесния скрижал /Левх-и Махфуз/. Той може да види всичко, каквото е станало и всичко, каквото ще се случи, превръща се в пазител на населението на света, владее света. Той дава всичко, но и отнема всичко, с един поглед вижда света, притичва се на помощ на изпадналите в беда. Самият “рудник на святост”, Отман Баба твърди: “Аз съм този, който се отзовава в помощ на бедстващите; аз съм, който утолява жаждата на жадните; аз съм лекът за страдащите; аз съм мощната и силна ръка на Бога. Аз съм тайната на Бога.”

За да разберем добре смисъла на думите, претенциите и действията на Отман Баба, трябва да ги разгледаме през призмата на суфийската концепция за Съвършения човек. Многократно в житието се изтъква, че Отман Баба е бил мистик, надарен със силна интуиция, усвоил тайните благодарение на мистичния си опит. Той се намирал на стъпалото на непрестанно съзерцание /мюшахаде/ на вселената и нейните творения. Чрез притежание на съкровеното знание, Отман Баба демонстрира своята висота над всички - над останалите религиозни водачи мистици, над служителите на светската власт, над ортодоксалната улема, над обикновеното население.

* * *

Недостъпната нам част от ръкописа дава сведения, че Отман Баба е роден през 780 / 1378-1379 г. ²⁹

От л. 9б нататък следва изложението на живота и чудесата на Отман Баба. То се състои от отделни разкази със заглавия /на персийски език/, визиращи чудесата и постъпките на светеца.

Още в заглавието на първия разказ Отман Баба е наречен Кутб`юл Актаб /Kutb'ul-Aktab/. Ще рече, той се явява полюс на полюсите, което показва, че е достигнал най-висшата степен в суфийската йерархия.³⁰ От разказа узнаваме, че след 833 / 30.ІХ.1429 – 19.ІХ.1430 г. във вилайета Рум /Мала Азия/ се появил един “полюс на полюсите”. Като пропагандирал си сред хората, той заявявал: “Аз съм Мохамед, и Исус, и Мойсей.” Сред групата на посветените и светците /евлияуллах/ той бил известен с името Хюсам Шах /или Хюссам Шах/, а външното му име, онова, с което се прочул сред народа /ismi zahiri/ било Отман Баба.³¹

В един от разказите се разясняват причините, поради които сред външния свят нашият мистик абдал станал известен с името Отман Баба. Преобразен като обикновен човек, султан Мехмед ІІ дошъл в текето под Ески Сарай в Истанбул, където се намирал Отман Баба. Единствено той от всички дервиши разпознал владетеля. След вечерята, по време на беседите, той бързо станал от мястото си и отишъл в ъгъла, където били подпрени тоягите на дервишите. Взел една тояга, отишъл при Мехмед ІІ и попитал: “Бързо кажи, Отман ти ли си или съм аз?” Изненадан от въпроса, султанът отвърнал: “Ти си, не съм аз, бащице мой!” Отман Баба му казал: “Ха, пазете се! Повярвай, че Отман съм аз, а ти си моят син.” Според коментара на Кючюк Абдал това било поредно доказателство за неговата зрялост и съвършенство. Султанът се убедил от сърце, че е “потвърдена” неговата светост. След цитирания случай горната фраза се разпространила и не слизала от устата на хората в Истанбул. Освен това самият Отман Баба често казвал: “Отман така, Отман онака.” Също така често използувал името “Отманоглу”, вероятно визирайки себе си.

В житието се разказва за съня на принц Мехмед ибн Мурад Хан, по време на пребиваването му в Магниса /Маниса/, в който му се явил един мъж /ер, още значи `посветен`/, толкова силен, могъщ и будещ страхопочитанние, че който го видел, се разтрепервал. Този мъж попитал Мехмед: “Ти познаваш ли ме?” Мехмед отвърнал: “Не, не те познавам.” Тогава мъжът му казал: “Сред посветените мен ме наричат Хюсам Шах и аз дойдох да те направя падишах на Рум.”³²

В поетичната ода “Фазилетнаме” на един от седемте най-големи алевийско-бекташийски поети /yedi aşıklar/ на ХVІ в. Йемини³³ също се споменава името - Хюсам Шах. Освен това от нея става ясно, че Отман Баба има и друго прозвище, с което бил известен сред много хора - Гаани Баба. Гаани означава богат, заможен, изобилен. Вилайетнамето обаче не ни представя Отман Баба като богат, материално заможен баба, макар че го виждаме да събира като курбан добитък /овце/ от вярващите. Тук следва да тълкуваме неговото прозвище “Гаани” в символичен смисъл като изобилен с великодушие, щедрост и божествена милост. Във житието на Демир Баба също на много места срещаме името на разглеждания от нас светец като Хюсам Шах Гаани.

От разговор на светеца с кадията на Търново, предаден в житието на Отман Баба, научаваме още едно от имената, с което е известен сред групите на абдалите – Сомун Абдал.

Според описанието на външния му вид Отман Баба бил висок, едър, широкоплещест, с червендалесто лице, с пъстри очи. Цялата му фигура внушавала могъщество и страхопочитание. Наяве бил много силен, мощен, храбър и сърцат, а в съкровените неща /батън/ никой не можел да достигне до неговата тайна /сърр/.³⁴

Текстът съобщава, че той говорел на огузки език. На много места във вилайетнамето може да се види, че езикът на Отман Баба разкрива азерски акцент, при който звукът к преминава в кх.³⁵ Б. Ноян перифразира думи, приписвани на самия Отман Баба и според него взети от вилайетнамето. От тях се вижда, че Отман Баба не гледал с добро око към онези, които не говорели на огузки език. Вероятно той е имал в предвид тюрките, които изоставяли родния си език и усвоявали персийски и арабски. Това личи от следната му реплика: “Бре, Юрюкоглу! Каква е ползата от това да изоставяш родния си език и да използуваш чужд език?”³⁶ Отман Баба възхвалява огузкия език, казвайки: “Както Хорасанските посветени са главната корона на целия свят, така и огузкият език е баща на всички езици. Нашият стълб, нашата подпора е говорещият огузки език. За да не изчезнем в чуждите, непознатите земи, нашата единствена опора е огузкият език.”

Лексиката, използувана от Отман Баба, показва, че неговият огузко-тюркски диалект е почти незасегнат от арабско и персийско влияние. Този диалект е характерен за някои тюркменски племена в Анадола до късно време, а също и за неортодоксалните мюсюлмани в Североизточна България. В неговия речник се срещат думи, които са в обръщение в турския разговорен език през ХІІІ-ХV в., а някои до ХVІІІ в. и след това отпадат.

В разказа на Кючюк Абдал има известна неяснота относно началото на дейността на Отман Баба в Анадола. Най-напред, както вече споменахме, авторът посочва, че полюсът на полюсите се появил въ вилайета Рум в 833 / 1429–1430 г., а по-долу в текста се казва, по време на нашествието на Тимурленг през 1402-1403 г. Ако се доверим на второто твърдение и приемем, че рождената му година е 1378-1379 г., това значи, че когато идва в “страната Рум”, той е на около 24 години. Следователно Отман Баба не произхожда от установилите се дълго преди това в Анадола ислямски неортодоксални групи, а е от дервишите, дошли там от иранските, азърбайджанските или средноазиатските земи, следвайки втората вълна на монголското нашествие начело с Тимурленг.

Целият му живот преминава в скитания и пътувания из Мала Азия и Балканите. Въз основа на вилайетнамето можем да локализираме районите и населените места, през които минава или посещава за по-дълго време Отман Баба. Неговият маршрут в течение на целия му живот е следният: вилайетът Рум /Мала Азия/ - Гермиян, Сарухан, Бурса, Изник, Маниса, Малоазийското крайбрежие на Черно море; териториите на Азърбейджан; Истанбул, Бабаески, Виза, Къркларели, Одрин. Неколкократно посещава Агачденизи /Лудогорието/, страната Мюсеври /района на Несебър/, днешните източнобългарски земи, Търново, Стара планина. Той скита по Българското Черноморско крайбрежие, посещава Варна и крепостта Гюлгара /Калиакра/. Често го виждаме в тракийските области. Посещава Казанлък, Нова Загора, Ямбол, Стара Загора, Пловдив, Елхово и прилежащите им райони. Пребивава в Беломорска Тракия и Егейска Македония - Йенидже Вардар, Серес, Карасу Йениджеси /дн. гр. Генисеа, Гърция/. В текста го виждаме да пътува към Енгюрюс /Унгария/, за да участва в битките срещу християнските войски. Минава през Семендире /Смедерево/, след това идва във Видин, Никопол. Заедно с абдалите си обикаля Танръдагъ /Родопите/, поречието на р. Тунджа, планината Хамза Бейли дагъ /неуст./. При скиталчествата си той многократно посещава едни и същи райони, градове и много села. Обиколил е почти целите Балкани, но е действал най-вече в източнобалканските територии. Дейността му тук се ситуира основно в днешните български земи и Беломорска Тракия.

Явно през първите три десетилетия на ХV в. Отман Баба се занимава с пропагандна дейност в Анадола. Това личи и от текста, но няма подробни сведения сред кои групи е разгръщал дейността си, нито сведения, които да го свързват с определени тарикати. Начинът на живот на Отман Баба, описан в текста, ни позволява спокойно да го отнесем към категорията на странстващите, скитащите дервиши. Според нас въз основа на индикации в текста скитанията му из вилайетите Гермиян, Сарухан, Бурса и Изник следва да се отнесат преди възкачването на султан Мурад ІІ на османския престол, т.е. преди 1421 г. Но тази дата може да бъде изтеглена и по-напред във времето поради неяснота в самия текст. В него се казва, че пътуването на Отман Баба из тези места траело до възкачването на Мурад ІІ на престола, който по това време имал син Мохаммед /бъдещият султан Мехмед ІІ/. Раждането на Мехмед ІІ се отнася към март 1432 г., а неговото първо възкачване на престола - към 1444 г.

До времето на възкачването на Мехмед ІІ на османския престол /т.е. до 1451 г./ Отман Баба обикаля из различни райони на Анадола, най-вече в Западна Мала Азия, намираща се почти изцяло под османска власт. В текста се казва, че тук той показал неизброими чудеса /керамат, мюджизат/, с които се прочул сред хората и за чието описание книгите не биха стигнали. В суфизма под керамет/керамат се разбират чудотворните способности, дарени от Бога, или по-точно чудото, което светецът извършва с божието съизволение. Чрез извършването на чудеса се доказва състоянието на святост. Но това божествено съизволение не осенява всички суфии мистици, а е привилегия само на избрани - хаввас.³⁸ От житието на Отман Баба е видно, че той може да бъде отнесен именно към тази висша категория мистици.

Във вилайетнамето има индикации, че освен из Мала Азия, Отман Баба обикаля и съседни земи, населени с тюркоезични племена. Казва се, че известно време той престоява в Азърбейджан, в място, известно като Саидчукуру в полите на Агръдагъ. Ръкописът говори в полза на това, че тук Отман Баба разгръща пропагандна дейност сред тюркски маси, изповядващи неортодоксалния мистичен ислям. Ако приемем за хронологично достоверни сведенията от разказа, следва да отнесем този престой в азерските земи между 1451-1453 г. Отман Баба напуска територията на Азърбейджан по необичаен начин. В този епизод го виждаме като повелител на природните сили. Един ден той казал на Ер /Ерен/ Хаджъ: “Аз ще се кача на облак, ще превърна светкавицата в камшик и ще се върна отново в Рум.” Това качество на Отман Баба се среща и в преданията на алевиите-къзълбаши в българските земи. Според тях той седем години подкарвал облаците на небето, той бил овчарят, определящ посоката на движението им.³⁹

Подобни възгледи за контрол над природата са разпространени сред древните тюрки дълго преди да възприемат исляма.⁴⁰ Отман Баба може да се разпорежда с природните сили по начин, по който той си пожелае. Можел да предизвиква светкавици, с удар на тоягата си в земята можел да породи виелици и бури, да поражда пороен дъжд. Във всички описвани случаи обаче тези вярвания приемат ислямска обвивка, защото светецът прибягва до тях с цел успех на света мисия, в случая победата на исляма.

Ако се доверим на информацията, че Отман Баба е роден в 780 / 1378-1379 г., ще установим, че когато е пренесъл дейността си на балканските и в частност български територии, той бил вече в доста напреднала възраст – над 60-годишен. Житието не показва да е циркулирал в тези райони по-рано.

Първото от описаните в житието чудеса, които се случват в балканските земи, е в Бабаески. То свързва Отман Баба с друг религиозно-мистичен водач, получил широка популярност сред неортодосалното мюсюлманско население на Балканите - Саръ Салтък Баба. В текста се казва, че в този град горял свещник /çerağ, çırağ/, запален още от самия Саръ Салтък. Само чрез поглед, отправен към горящия свещник, Отман Баба загасил пламъка. Пред учудените погледи на присъстващите той казал: “Онзи, който е запалил този свещник - Сару Салтук, и първенецът на вселената съм аз.”

В този и редица други епизоди се забелязват остатъци от по-стари вярвания и култове. Да заповядваш на огъня, е един от най-често срещаните шаманистки мотиви в бекташийските менакъбнамета.⁴¹ При нашия герой, както и при другите му събратя, способността да заповядва на огъня се явява един от белезите на неговата святост. Тя накарала останалите, обикновени привърженици на суфизма да му се поклонят и да повярват в тайната му сила.

Редица епизоди от житейския път и чудесата на Отман Баба са ситуирани в Истанбул, който според ръкописа е превзет с неговата духовна мощ, съчетаваща пророчеството и светостта. Според текста на житието при пребиваването си в този град Отман Баба се подвизавал най-вече в едно теке, намиращо се под Ески сарай.⁴² Засега нямаме по-конкретна информация за това теке, но е известно, че по време на управлението на Мехмед ІІ в Истанбул се появява теке на календерите заедно с джамия и медресе.⁴³ За обител на индийските календери в Кагид Хан /предградие на Скутари/ говори Евлия Челеби.⁴⁴ Като имаме предвид годината на строежа на първия османски дворец, следва да предположим, че Отман Баба е дошъл тук в 1456 г. и е останал няколко години.

Отман Баба обикаля всички благотворителни места /имарети/ в града и става инициатор за възстановяването на разрушените места в него. Той заповядва да възстановят крепостта с аргумента, че това е градът на Хасан и Хюсеин. След като напуска Истанбул, заедно с абдалите си престоява известно време в Одрин, след което напуска и този град и се установява в едно село близо до града Чирмен - Татар Кьою.⁴⁵

Изглежда, именно в балканските територии дейността и пропагандата на Отман Баба сред юруците са били особено плодотворни. Причината за този успех се крие в религиозната и социална доктрина на абдалите, чийто представител е той. Според Иналджък юруците в по-голяма степен от уседналото население страдали от централистично-бюрократичния режим на османските султани, тъй като подлежали на различни военни и трудови задължения.⁴⁶ Последните са несъвместими с естеството на тяхната икономика и номадския им начин на живот. По същество абдалската доктрина отрича легитимността на всякакво външно, светско управление. Тази черта е типична за всички социално-религиозни движения с радикални възгледи, към които можем да причислим и това на календерите абдали. Тяхната радикална пропаганда намира благоприятна почва сред юруците в Източните Балкани и в Анадола, които таят дълбока враждебност към все по-бюрократизиращата се османска държава. Районът, където най-често се локализират странстванията на Отман Баба, обхваща и териториите на движение на танръдагските юруци.⁴⁷

Може да се предположи, че дервишите - ученици на Отман Баба и болшинството от последователите му са били по произход юруци. За съжаление ръкописът не дава по-обширни сведения за неговите дервиши абдали и за мюсюлманското население, в чиято среда го виждаме да циркулира. Визираните исторически събития, влизайки в ролята на коректив, ни позволяват да отнесем ранните странствания на Отман Баба из българските земи към 1445-1451 г.

От изключителна важност за нас във връзка с проучването на ислямската хетеродоксия в българските земи е, че след 1451 г. значителна част от дейността на Отман Баба е ситуирана именно тук.

Пребиваването и чудесата на Отман Баба в териториите на днешните български земи се локализират най-напред в Агачденизи /Лудогорието/ - в града Улусъкесирийе.⁴⁸ Засега обаче не ни е известно дали е имало град с такова име и кой е той. В случая този факт е интересен от гледна точка на това, че там в по-късно време и до днес се локализира клон от неортодоксални мюсюлмани, почитащи Отман Баба като главен религиозен водач - светец. В едно от тези чудеса той е представен като победител на ламя. Борбата с ламята, символизираща борбата между доброто и злото, е сред най-разпространените мотиви в преданията и приказките. Фигурата на дракона присъства в религиозните вярвания на Далечния Изток, Иран, в тюркските предания. Вероятно оттам тя е заимствана от неортодоксалния ислям, олицетворяван в най-обобщен вид от бекташизма. В бекташийските менакъбнамета и във вилайетнаметата на светци, инкорпорирани в бекташийския пантеон фигурата на ламята, причиняваща зло, неизменно присъства. Победата над нея е и едно от най-големите чудеса на неортодокасалните мюсюлмански светци.

Освен в Агачденизи и в Бабаески, скитанията на Отман Баба се ситуират в Източна България, по Черноморското крайбрежие, подножията на Стара планина /Балкандаг/. Многократно виждаме Отман Баба да се усамотява в полите на Балкандаг. Поначало една от типичните черти на календерите абдали и на дервишите от теченията, изповядващи сходна доктрина, е, че прекарват голяма част от времето си в бродене из планините, в усамотяване и медитация в самите планини или в пусти, гористи местности. Явно е, че те провеждат своите мистични упражнения именно сред природата, защото в разглежданите текстове нееднократно се подчертава, че тогава лицата им били огряни от сияен ореол.

За тази черта от образа на повечето неортодоксални мюсюлмански светци от теченията на календерите абдали, бабаите и бекташите красноречиво говори разглежданото житие, а също така има ясни индикации в житията на Демир Баба и на Баба Илияс Хорасани, преданията за Дениз Али Баба, чиято обител се намира до с. Варненци /Денизлер/, Силистренско. Аналогични сведения срещаме и в ранните османските хроники. Всъщност това произтича от доктрината на самия суфизъм. Живеейки в постоянно състояние на ентазис /джезбе/, висшата категория мистици забравят за мирските неща, намират се в постоянно състояние на размисъл за Бога.⁴⁹ В епизодите, описващи скитанията на Отман Баба из Балкандаг, е видна и друга типична за мистиците черта – те се хранят с растения и диви плодове. Поначало задоволяването с изключително оскъдно количество храна е задължителен принцип за всеки суфи. Това е един от белезите на светостта при обрисуването на образа на абдалите.

По-нататък Отман Баба показва своите способности на чудотворец в страната Мюсеври /Musevri diyarı/. След това се появява в Балкандаг, където дървари го видели да седи и да говори сам със себе си. Многократно при своите бродения Отман Баба е взиман от останалото население за луд или за беглец, за избягал роб. Тези дървари-секачи също се усъмнили в него и го завели с тях в селото си. От ръкописа научаваме, че тази група дървари имали един пир ата, т.е. баща-старейшина-наставник. Пир е термин за обозначаване на личността на суфийския наставник в много суфийски тарикати и неортодоксални мистични течения. По-старото тюркско название ата /баща/ също се използува в смисъл на духовен наставник, но по-рядко. Обикновено под ата се разбира най-старият представител на рода или пък родовите предци /аталар/. Но в народната суфийско-мистична религия на тюрките тези две функции често се сливали. След като популярният суфийски ислям се превръща в религия на многобройни тюркски маси, функцията на религиозен и духовен наставник се приема от старейшината на рода, от тези най-големите родове, от племенните водачи или от водачите на племенни разклонения. Понятието пир ата символизира това сливане. Ако информацията на Кючюк Абдал се приеме за достоверна, това говори, че в близост до Стара планина или в полите й са живеели тюркски общности, адепти на суфийско-мистичния, може би неортодоксален ислям. От ръкописа става ясно, че те се занимавали с дърводобив. Посочва се също, че хората, за които става дума, все още имали чергарски начин на живот, лете се преселвали в летните пасища /яйла/. Тези сведения могат да бъдат показател за идването на тюркски миграционни притоци от Анадола в подбалканските територии и в Тракия още в ранния етап на османското владичество тук /до средата на ХV в./.

При едно от скитанията си из Източна Стара планина, в състояние на мистично откъсване от света, ловци видели Отман Баба и го отвели при кадията в град Дърнавъ /Търново/. Можем да датираме и периода на пребиваването на Отман Баба в Търново - то се отнася към времето след смъртта на султан Мурад ІІ и след заемането на престола от сина му Мехмед ІІ в 1451 г. и още по-точно след похода на Мехмед ІІ срещу караманските бееве непосредствено след възцаряването му, т.е. между 1451-1453 г. От съдържанието на ръкописа става ясно, че по времето на падането на Константинопол в османски ръце /29.V.1453 г./ Отман Баба все още се намира в града. След превземането на Константинопол жителите на Търново паднали в горещи поклони пред светеца и го обдарили. Трябва да отбележим, че в текста неизменно се подчертава възхищението на местното население към светеца – след демонстрираните чудеса хората, които ги виждали, се превръщали в негови горещи почитатели, дарявали го с милостиня и курбани.

Пред търновския кадия Отман Баба обяснява що е абдал: “Абдалът е човек, който се е отказал от всичко освен от Аллах. Той е преминал през всички степени на духовното себеусъвършенстване и вече се ръководи само от божествената любов и божествената истина. Той вече не представлява тяло. Отказвайки се от подражание и подчинение на тялото, той се стреми към `Айн ел-Якъйн`.”⁵⁰ В мистичното учение на абдалите и в това на бекташизма Айн ел-Якъйн означава да опознаеш Бог, виждайки го непосредствено с очите си. Според суфиите практици и теоретици това визира познанието изобщо и се разделя на три степени: да знаеш /знание/, да видиш /виждане/, да станеш /превръщане/. Първата степен, свързана със знанието на нещо и за нещо се нарича Илм ел-Якъйн; втората степен, изискваща да превърнеш знанието си във виждане, т.е. в опит, се казва Айн ел-Якъйн; а третата, изискваща да станеш съответстващ на знанието и виждането, да узрееш, знанието ти и съществуването ти да се превърнат в едно цяло, да са в пълна хармония, се нарича Хак ел-Якъйн.⁵¹

Според Отман Баба абдалът открива себе си във всички неща, които са написани в божествената таблица /Hatt-ı İlahi/ на божествените създания, и не вижда нищо друго около себе си освен божествената истина.

Отдадени на скитания дервишите-абдали не се занимавали с постоянен и точно определен труд. Те се препитавали от милостинята, която получавали от обикновените вярващи. Отман Баба например попада в града Акча Къзанлък /дн. Казанлък/, където престоява година в дома на местен човек. През това време помага на хората от този край без да иска заплащане за това. Част от простодушното мюсюлманско население - най-вече селско, но и градско - наистина гледа на календерите като на “унесени, екзалтирани светци” /meczup evliya/. Те се отнасят благосклонно към дервишите и дори ги приютяват в домовете си за определено време. Представяйки се за творци на чудеса, познавайки психологията на народа и пророкувайки техните желания и искано от тях бъдеще, някои дервиши взимат срещу това пари и други материални неща, особено храна. Въпреки, че Отман Баба на няколко места се обявява против търсенето на лична изгода от мистиците шейхове, когато неговата абдалска свита набъбва, той също обикаля Балканите, за да събира дребен и едър рогат добитък /курбани/ за препитанието на своите ученици.

От друга страна безкористната помощ на хората е черта, която виждаме и при други тюркменски хетеродоксни водачи в Анадола - например у Баба Илияс Хорасани.⁵² Поначало основополагащ принцип в социалната философия на абдалите е да се помага на потиснатите, бедните и безпомощните, на безвластните, на онези, които са напуснали дома си и скитат. Това подпомага утвърждаването на идеята за светостта на тези хора в паметта на обикновеното мюсюлманско, а дори и християнско население. Именно този егалитаризъм способства да се привличат на нови адепти към тези течения и става една от причините за разрастването и утвърждаването на култа към светците в исляма. Кючюк Абдал възхвалява дейността на своя наставник: “Във вилайета Рум нямаше място, където да е стъпил и да не се е видяла неговата помощ и святост, да не са станали видими неговите чудеса.”

От текста личи, че в района на Казанлъшко мюсюлманските общности /джемаат/ се оказват особено подвластни на пропагандата на Отман Баба. За това говори отношението им към него, използуваният от тях речник, а също и мистичните стихове, които те съчинили в прослава на светеца.

Във вилайетнамето виждаме Отман Баба по своя инициатива да строи мост над река в старопланинските дебри близо до Казанлък. Помощници в тази дейност стават и хора от джемаатите на чергарите, ловуващи в тези места. Както посочихме вече, тази информация е индикация за наличие на юрушки и номадски тюркменски общности по тези места. Без да цитира документални източници, Иналджък пише, че Добруджа и Източна Стара планина са гъсто населени с юруци и тюркмени.⁵³ Сведения за джемаати на юруци в района на събитията, описани във вилайетнамето, дава по-късен подробен регистър на тимари, зеамети, мюлкове, чифлици и вакъфи върху територията на санджака Паша - в казите Загра-и Ески Хисар, Филибе и Станъмака от 895 / 25.ХІ.1489-13.ХІ.1490 г. Този регистър отбелязва присъствие на юруци в села на каза Филибе.⁵⁴ Села на юрушки джемаати са описани и в друг подробен регистър на тимари, зеамети, хасове, мукатаи, чифлици, вакъфи в казите и нахиите Едирне, Диметока, Юскюдар, Къзълагач, Фикле, Правади и Гелиболу от 2.ІІІ.1481-9.ІІІ.1513 г.⁵⁵ Като абдали към Отман Баба се присъединяват овчари от юрушкото население в Източна Стара планина.⁵⁶

Място на следващата случка в разказа е дюкянът на един железар, живеещ в тази околност /Казанлъшко/. Пасажите тук навеждат на мисълта, че този майстор и намиращите се при него хора били привърженици на ислямския мистицизъм. В текста те са наречени суфии. Индикация за присъствие на суфийски общности в българските земи са и имената на някои села, като Софулар и Софулари, чиито названия със сигурност идват от турската дума софу.⁵⁷ Самата дума софу има няколко значения, но в турския език често през разглеждания период тя се използува за суфиите.

След като напуснал селото на железаря, Отман Баба е видян по пътя между Загра-и Йениджеси /Нова Загора/ и Янболъ /Ямбол/ от един човек, явно числящ се към вспомагателните военни корпуси в османската държава - акънджийските отряди. Мислейки го за беглец, той го вързал и го отвел у дома си. Отман Баба останал в дома на акънджията месец, като по заповед на жена му пасял патките. И тук Отман Баба е показан да твори чудеса. Във всички случаи в този жанр съчинения, които разглеждаме, способността на светеца да твори чудеса цели да покаже на обикновените и на високопоставените хора, че неговата тайна мистична сила владее света и движи събитията в него, а също така да накаже онези, които се отнасят неправедливо с него.

На 13 джемазиелахър /януари/ 883 /1478 г. Отман Баба и абдалите му напуснали Хъзърилияс тепе и дошли в Конукчу кьой /неуст./. Светецът се настанил на отсрещния бряг на същото голямо дере и прекарал тук до месец реджеб. Докато се намирал тук, заповядал на абдалите: “Бързо постройте мост над това дере, за да отидем пак на мястото, където бяхме преди.”

Сам той надзиравал строежа на моста. След като мостът бил завършен, той поискал да премине по него, но не могъл. Събрал абдалите си и им казал: “Хей, бедни, нещастни и безпомощни, вие се страхувате от смъртта! А аз не се страхувам от нея! В действителност аз съм безсмъртен, аз имам един кон и качвайки се на него, отивам на небето!”

Това били неговите предсмъртни думи - на 8 реджеб 883 г. Отман Баба починал. Датата на неговата смърт научаваме от анотация на Мурат Бардакчъ към фототипното издание на част от ръкописа.58 Тъй като не разполагаме с препис от оригинал на житието, не можем да се уверим дали тази дата е точна и дали е посочена в оригиналния текст. /Същата година се споменава и в цитираното по-горе произведение “Фазилетнаме”./ Ако приемем за вярна информацията, че Отман Баба е роден в 780 /1378-1379 г., ще установим, че е починал почти на сто години.

В деня след смъртта му от тялото на Отман Баба излязъл един възглас, превърнал се в сияние, осветило цялата вселена. Този мотив с превръщането на гласа на светеца в сияние, огряващо земята се среща и в други вилайетнамета на хетеродоксни ислямски водачи, например в това на Демир Баба.

В житието се разказва, че след смъртта на Отман Баба един от абдалите му сънувал сън, според който двама души - боси и гологлави, слизайки от небето, довели на Отман Баба сив кон със зелени криле. В ръцете си двамата държали по един железен прът. В същото време се показали няколко души с червени наметала и се насочили към Отман Баба, казвайки: “Хей, ти, вездесъща святост, ти, качвайки се на този крилат кон отиваш на небето.” В този момент от морето се отворила врата и се появил един човек с тюлбент върху кон, водещ за юздата друг кон. Няколко хиляди войници застанали мирно пред Отман Баба. Бабата, качвайки се върху коня /не става ясно на кой кон - б.а., Н. Г./, се насочил към вратата, която се отворила откъм морето.”

Житието на Отман Баба и разказът на Евлия Челеби си схождат в твърдението, че мистикът водач е прекарал част от живота си в завоевателни походи /газа/ и пътешествия. Евлия дори го обкичва с прозвището “гази”, като приписва даряването на тази титла на Отман Баба на един от предците на тюркския мистицизъм – Ахмед Йесеви; представя го като гази, участвал активно в завладяването на Румелия. Докато вилайетнамето отдава предпочитание на чисто дервишките му пътувания, свързани с религиозно-мистична и проповедническа дейност, на моментите, в които се усамотявал, за да общува с Бога.

* * *

Повече от други ръкописни източници от този жанр вилайетнамето на Отман Баба съдържа сведения за достоверни събития от политическата и военна история на османската държава, тъй като хроникира и разглежда духовната мисия на светеца в тясна връзка с държавническата кариера на султан Мехмед ІІ, претендиращ да е най-изтъкнатият гази на своята епоха.⁵⁹ Изтъква се, че победите на този владетел се дължат на самия Отман Баба.⁶⁰ Като полюса, оста на света в своето време той въплъщава божествената истина и всеобхватната и единствена власт във Вселената, която решава да се случват нещата. Духовният водач Отман Баба показва на султана, че без неговото знание и подкрепа султанските начинания не биха имали успех. В обичайния си суфийско-мистичен стил Кючюк Абдал приписва заслугата за военните победи на Мехмед ІІ на тайната сила на вилайа: “Понеже явното в тая работа е пророчеството, а тайното е светостта, а пълномощник по това време беше Полюсът на полюсите Султан Баба. А пророчеството е предадено на светостта. Сегашното време се управлява от светостта.”⁶¹

В разказа Отман Баба е представен като светец, с чиято благословия се осъществява превземането на Константинопол и като вестител на това събитие. Тъй като според суфийската концепция за кутб на полюса е известно всичко, което се случва по всяко време и навсякъде в света, понеже самият той се претворява в тайната и мистична двигателна сила на нещата, Отман Баба узнава за превземането на Константинопол чрез съкровеното знание и мистичните си способности едновременно със самото събитие. Рано сутринта в един петъчен ден той излязъл до моста в град Дърнавъ, качил се върху една скала и извикал с висок глас: “Слава на Великия Аллах, превзехме Истанбул.” Това се случило в същия ден, когато султан Мехмед ІІ завоювал Константинопол. Според Кючюк Абдал това е знак, че този град е превзет с тайната сила на Отман Баба и е следствие от друг подобен знак на светеца - след като напуснал Азърбейджан по необичаен начин, той се установил на един хълм срещу Константинопол и прекарал времето си в непрестанно съзерцание на града, повтаряйки: “Аз дойдох да превзема този град.”

В житието са представени няколко срещи между Отман Баба и султан Мехмед ІІ от времето, през което нашият мистик светец пребивава в Истанбул. Пресрещайки султана и неговия везир Махмуд паша при Силиври капъсъ, Отман Баба предрича неуспеха на първата военна кампания срещу Белград от 1456 г.

Идването на Отман Баба в село Акпънар, което отнасяме към 883 /1478 г. също е разгледано успоредно на военните начинания на султан Мехмед ІІ. Става въпрос за политиката на Мехмед ІІ спрямо Египет и военните му планове в тази насока. Житието ни съобщава, че в пролетта на същата година султанът тръгнал на поход за завоюване на крепостта Искендерийе /Александрия в Египет/. В един ден, съвпадащ според разказа с атакуването на крепостта, Отман Баба се изкачил на хълма Хъзърилияс и заповядал на абдалите си да накладат огън. Действията на нашия светец и неговите повели към абдалите се тълкуват като духовно посредничество за превземането на Искендерийе по мирен път след неуспешните военни обсади. Това чудо на светеца визира сложния дипломатико-политически и военен конфликт между мамелюкски Египет и османската държава, подклаждан от борбата за влияние в тюркменския бейлик Зюлкадърлъ /Дюлкадърлъ/. С думите си Отман Баба отново подчертава, че не султан Мехмед ІІ е този, който може да победи неверниците, да превземе крепостта; че не той е изградил този султанат, че светът не е негов, не той управлява света. В сърцето на султана се намирал всъщност Отман Баба, с неговия език говорел Отман Баба, с очите му виждал пак Отман Баба и с ушите му чувал пак той. В този смисъл можем да кажем, че самият владетел Мехмед ІІ също се явява едно от превъплъщенията на Отман Баба.

По време на една от обиколките на султана из Истанбул, Отман Баба, преграждайки пътя му, го попитал директно: “Бързо отговори, султанът ти ли си или аз?” След като се консултирал с везира си за личността за питащия го, султанът отвърнал: “Падишах си ти и ти си тайната на Бога, а аз съм само помощник на такива като теб, бащице мой.” Отман Баба изрекъл: “Трябва да знаеш, че падишах съм аз, не си ти.”

След този случай Мехмед ІІ изпратил на Отман Баба по един от своите пазачи кесия жълтици. Светецът реагирал остро и ядосан се развикал: “Бързо се махай, не донасяй лайната си отгоре ми.” Султанът бил учуден от постъпката на нашия дервиш, но според агиографа тези негови действия го убедили в истинската му светост. Според разказа след неуспешната Белградска кампания султанът имал пълна вяра във вилайа на Отман Баба.⁶³ Кючюк Абдал обяснява с назидателен тон, че това е епохата на “светостта”. Светците са пазители на пророчеството и негови продължители. Онези, които се отнасят пренебрежително и нехайно към техните думи, винаги са постигани от възмездие.

Скоро султанът пак му изпратил акчета. Но той ядосан казал: “Виж бе, мръснико, с това ли искаш да ме шпионираш?” и ударил с тояга кесията акчета.

На какво се дължи самонадеяността на Отман Баба в контактите му със светската власт? Отговорът се корени в самата доктрина на абдалското течение. Базирайки се на анализа на Макс Вебер, следва да отнесем типа дервиш като Отман Баба към категорията на размишляващите мистици. Те се концентрират върху осмислянето на същностния смисъл на света, върху Единството отвъд цялата емпирична реалност; стремят се да поддържат своето състояние на благодат, въпреки целия натиск на сивото ежедневие.⁶⁴ Размишляващите мистици считат себе си за божие оръдие. Тяхната активност се уповава на вярата, че са достигнали мистичните истини. Те започват да заемат централна вътрешна позиция и да оказват интегриращо влияние върху всеобхватния възглед за света.⁶⁵ Абдалската доктрина се отнася отрицателно към онези, които се стремят към светски придобивки. Според нея те не са истински роби на Бога. Култът към бедността, отказът от стремеж към материално замогване е една от основните суфийски идеи още при зараждането му. Впоследствие това изискване претърпява деградация и много суфийски водачи – шейхове, контролират големи източници на приходи и стават богати собственици на земи и добитък. Групата на абдалите отявлено се противопоставя на такива конформистки шейхове. Пасажи във вилайетнамето казват, че тяхното познание /ма`рифа/ и светостта, за която претендират, всъщност са фалшиви. Твърдейки, че осигуряват духовно водачество, всъщност те трупат светски притежания. Както видяхме, Отман Баба реагира бурно срещу тези, които му дават подаръци, дори в случая това да е султанът. Той и абдалите му, съгласно принципа таваккул, живеят от дарения, дадени им доброволно и чистосърдечно от обикновени вярващи. Виждаме, че докато е странстващ мистик, все още без свои ученици и собствен тарикат, той живее в аскеза. Отман Баба и неговите абдали са описани като останали верни на суфийския принцип за доброволната бедност /факр/ и разграничаващи се от “лицемерите”-дервиши и шейхове. Но явно той не е от крайните последователи на принципа таваккул, защото се противопоставя на просията. В коментара си Кючюк Абдал застъпва идеята, проповядвана от нашия баба, че благотворителността може да се приеме само тогава, когато е давана абсолютно доброволно от дарителя.

Отман Баба не отхвърля изцяло и директно властта на Мехмед ІІ, но често го предизвиква с цел да покаже превъзходството на властта, която самият той олицетворява - духовната. Причината за частичното противопоставяне на нашия абдал на султана се корени и в това, че Мехмед ІІ се превръща в един от най-властните и автократични османски султани и налага особено на поданиците номади тежки задължения във връзка с военните си планове.⁶⁶

От гледна точка на проблема за взаимоотношенията на Отман Баба и неговите ученици абдали с централната османска власт в лицето на султана и висшите сановници буди интерес и сведението на Евлия Челеби, че седмостенният замък⁶⁷ е благотворително богоугодно дело на султан Баязид ІІ. Тази информация изглежда любопитна на фона на отношението на този султан – “Менакъб-ъ Султан Баязид Хан”, показва, че той преследвал календерите в Тракия. Преследванията са предизвикани от покушението срещу него по време на неуспешната му военна кампания срещу Албания. През 1492 г. в Битоля султанът е нападнат от един дервиш календери, който явно целял да го убие. Тази случка разгневява Баязид ІІ и той разпорежда всички дервиши сектанти да бъдат изгонени от Тракия в Мала Азия, а някои да получат смъртно наказание.⁶⁸ За атентата са обвинени и наказани именно дервишите на Отман Баба. На фона на представеното от нас религиозно учение на Отман Баба, отличаващо се със своя социално-политически радикализъм, действията на неговите ученици имат своето обяснение.

Във вилайетнамето виждаме, че сред висшите османски сановници има такива, които се ползват с благоразположението на Отман Баба. Такъв е Али Бей Михалоглу. В житието се разказва, че след като заема поста на санджакбей, на връщане от Истанбул Михалоглу Али Бей вижда Отман Баба и неговите абдали да седят около един огън край пътя за Едирне. Като ги видял, Али бей слязъл от коня си, поискал да целуне ръката и нозете на Отман Баба и да получи неговата благословия. Но Отман Баба го накарал да се качи на коня си и да обиколи горящия огън. Съгласно контекста на целия ръкопис, Отман Баба е представен като разковничето за военни победи на Михалоглу Али Бей и за придобитата от него богата плячка от набезите. Според Евлия Челеби Али Бей Михалоглу става благотворител на гробницата на светеца, което проличава от надпис над входа й.⁶⁹

Преразказани откъси на епизоди от житието, които сме записали от български алевии при теренни проучвания, говорят, че в повечето случаи османските сановници и представителите на ортодоксалната османска улема не гледат с добро око на Отман Баба. Сред тях е Махмуд паша - везир на Мехмед ІІ, който според Кючюк Абдал не оценявал силата и мисията на Отман Баба, затова е поставен в категорията на отрицателите на исляма /мюнкир/.

Особено интересна е една случка в Одрин. След продължителни скиталчества из Тракия, Отман Баба и абдалите му идват в този град. Настаняват се в едно теке, където “живеели шейхът и улемата”. Те започнали да разпитват абдалите на Отман Баба: “Вашият водач що за човек без доктрина и школа е? Не прилича на нито един народ с религия.”

Тогава преданите на нашия Баба ашъци отвърнали: “Нашият баща е Полюс на полюсите, първенец и владетел на двата свята, наш учител.” А самият Отман Баба допълнил към отговора на дервишите: “Аз съм Отман Баба, по заповед на Бога премахвам от пътя си големите бееве и големите шейхове, оставям онези големи дворци пусти и без стопани. Събирам софрите на всички шейхове и правя така, че да изхвърчат във въздуха, и на тяхно място слагам и разстилам моята софра.” След като чули тези думи, шейхът и улемите напуснали това място и написали на султан Мехмед ІІ следното писмо: “Султане наш, в държавата ти се е появил един човек, наричан Отман Баба. Той слага себе си на мястото на пророците Мохамед Мустафа, Иса и Адем. А онези, които го съпровождат, са разбойници, пресичащи пътищата и обирджии. В същото време тези хора са от онези, които развалят религията и поради това, че са такива, казват, че са от “ючлер, бешлер, йедилер и кърклар”.

Думите на Отман Баба илюстрират за пореден път радикализма на неговите възгледи. Отношението на улемата към него е красноречиво. Той попада в категорията, известна от източниците като зенадика/зъндъклар /еретици/ и мюлхид /отричащи религията/.

Прочитайки писмото, султан Мехмед ІІ изпратил нареждане до кадията и субашията на Одрин Отман Баба да бъде отведен в Истанбул. Одринският кадия и субашията приготвили биволска кола, качили в нея Отман Баба и абдалите му и ги изпратили в Истанбул заедно с приносителя на писмото.

В откъсите от житието, които сме записали при теренни проучвания, се говори, че дори се провел султански съвет /диван/, на който бил подготвен план за ликвидирането на Отман Баба. В тази връзка бил изработен ферман за настаняването му на Ат мейдан. Отман Баба се възпротивил на решението да го закарат на Ат мейдан. Впоследствие султанът наредил да го откарат в Кълъч Манастъръ. Отман Баба усетил, че нещата се развиват в опасна за него насока, седнал, подпрял гърба си на едно кипарисово дърво и започнал да оглежда околността. После заплашително казал на служителите на султана и стражата: “Хей, неприятни, гнусни хора! Какво мислите да направите? Ако аз пожелая, хей сега мога да съборя двореца на султана на главата му и да изявя своята същност пред него. Мен ме наричат “големецът на крайното, отвъдното време /ahir zaman kocası/.” Изричайки тези думи, той ударил с тоягата си по земята. Едва сторил това, и от три страни над Истанбул се появили три черни облака и се спуснали над града, напомняйки потопа на Ной. За миг целият град останал под вода, а в единия край на султанския дворец паднала светкавица.

Така Отман Баба влиза в ролята на инициатор на природни стихии, целящи да накажат противниците и враговете му, които искат неговото унищожение. Отново той е повелител на природните сили и е в състояние да обезсили наказанията, които му налагат. В разказа се казва, че султанът седял в един ъгъл на двореца и четял горещи молитви, за да спре бедствието. На султански съвет на втория ден от бедствието той обсъдил ситуацията с пашите, везирите, а после с астрономите и астролозите. Последните му казали: “Ти с държавническата си мощ искаш да унищожиш онзи човек. Но той има мощ и сила, колкото за целия свят и колкото за 24 хиляди пророци. В същото време той седи на трона на пророчеството и светостта. Ако мръднеш пръста си срещу него, той само с една ръка ще те унищожи заедно с трона и короната ти.”

Ядосан, султанът настоявал Отман Баба да бъде премахнат, защото потъпквал султанските заповеди и повелитe на шериата. И в този, и в следващите епизоди, на които тук няма да се спираме, Отман Баба като полюс на света оспорва авторитарната султанска власт. В цялото вилайетнаме, което се върти около суфийската доктрина за кутб и инсан ал-кямил се налага идеята за превъзходството на духовната власт над светската и за превъзходството на силата на природата, ръководена от “полюса” над обикновения човек, пък било то и владетел.

Постепенно отношенията между Отман Баба и представителите на османската власт придобиват все по-остър и конфликтен характер. Следва да изтъкнем, че дервишите от различните суфийски течения са изключително влиятелни при оформяне на общественото мнение в традиционното мюсюлманско общество.⁷⁰ Това определя и влиянието им в държавата, и предизвикателното поведение на част от тях. В мюсюлманските средновековни държави редица опозиционни на властта движения се ръководят от мистици, споделящи радикалните суфийски идеи в съчетание с шиитски идеи. Пропагандата на такива дервиши - календери и абдали, има значителен принос за размаха на опозиционните движения в османската държава.

Придворният историк Мустафа Али съветва султана да изгони проповедниците, които се сравнявали с Баязид Бистами и Джунейд Багдади и обърквали умовете на простите хора с демагогията си. Той твърди, че тези т.н. духовни водачи /мюршид/ с необоснованите си критики предизвиквали отчуждаването на народа от султана.⁷¹

Във всички епизоди на сблъсък и с представителите на официалната религиозна /улемата/ и централната администрация, описани в менакъбнаметата и вилайетнаметата, неизменни морални победители са религиозните водачи мистици. Съгласно суфийската доктрина на абдалството мистиците абдали стоят на много по-високо стъпало от служителите на явния религиозен закон /шериат/ и ортодоксален култ, тъй като за усвояването на езотеричното знание се изискват много повече способности. Това е израз на превъзходство на светостта над видимия закон. В своето житие Отман Баба многократно влиза в ролята на победител благодарение на това, че е усвоил универсалната истина за нещата. На няколко места в житието проличава отявлено отрицателното отношение на османската улема към него и неговите мюриди /послушници/. Улемата определя календерите и техните приемници рум-абдалите като зъндък, рафъзи, ехл-и бида`т, поради това, че не съблюдавали стриктно шериатските предписания и споделяли вярванията хулул и тенасюх, които според богословите били в рязко противоречие с шериатските ислямски догми. Освен това те се дразнели много и от външния вид на календери абдалите. Последните си бръснели косите, брадите, мустаците, веждите, ходели голи до кръста. Намятали се само с едно теннюре. В ръцете си носели дайрета и барабани, свирели на рогове. На едното си рамо носели брадва, наречена “Ебумюслими наджак” и имали тояга /аса/, дълга и закривена от единия край, наречена “Шюджаи чомак”. В някои описания се вижда, че от едната страна на пояса им имало закачени две торби. В едната имало наркотично вещество /есрар/, а в другата прахан /кав/ и запалително средство. От другата страна на пояса си закачали кешкюл /кокосова паничка за просене/. По телата си имали татуировки на сабята на Али - Зюлфикяр, на името на Али или на неговите многобройни прозвища, а също и изображения на змии. Само интимните си места покривали с трева или клони.⁷² Пасажи от нашето вилайетнаме показват, че външният вид на Отман Баба носел някои от горепосочените белези, типични за външността на абдалите.

Въпреки честото противопоставяне между мистиците абдали и представителите на ортодоксалната улема, на няколко места във вилайетнаметата на Отман Баба и Демир Баба се изтъква, че някои кадии и мюфтии се отнасят с почит към техните мистични способности. Кадията на Търново например, ставайки свидетел на чудеса на Отман Баба, проявил голямо уважение към него и го настанил като гост.

* * *

Във вилайетнамето са показани контактите между Отман Баба и други духовни водачи-мистици от този период. Срещаме имена, които са много популярни сред последователите на алевизма и бекташизма - Шахкулъ Баба /в текста се среща и като Шахкулъ Баб/, за когото се казва, че бил известен светец в Рум по това време /средата на ХV в. / и бил гьозджу /надзирател, пазител, наблюдател/ на района, Коюн Баба, Ахмед Баба, Кара Кочак Баба, Байезид Баба, Мюмин Дервиш. Наред с това извличаме данни за отношението на Отман Баба към по-ранни във времето, но популярни сред неортодоскалното мюсюлманско население светци, като Саръ Салтък и Хаджи Бекташ.

В двубоите с тях, преки и косвени, Отман Баба е показан винаги като победител и в крайна сметка те са принудени да “поискат” неговата благословия. По този начин разказът го налага като най-висш водач мистик в листата на мистиците, известни по това време и по тези места.

Що се отнася до неговите ученици, то Кючюк Абдал използува за следващите суфийската доктрина на Отман Баба обръщенията taliban-i sadikaan-ı vilayet /ученици, последователи, предани и верни на светостта/, âşıkaan-ı abdalan-ı Hakk' el-Yakian /влюбени, абдали, превърнали се в едно с истинния Бог/.⁷³ Наречени са още ашък/ашъклар /влюбени в Бога/, дервишлер /дервиши/, фукара /бедняци/, абдали.

Проследявайки дейността на Отман Баба в Анадола и на Балканите, така както е представена в неговото житие, констатираме, че в началото той действа сам. С разрастването на влиянието му сред мистичните общности и сред обикновеното мюсюлманско население, той започва да изгражда своя дервишко-абдалска свита, рекрутирана основно от средите на балканското мюсюлманско население и от дервиши, свързани преди това с други водачи. В началото дервишкото му обкръжение е малобройно. Негови най-верни абдали и неизменни спътници стават Дели Умур и Кемайъл Абдал, свързани преди това с Байезид Баба, споменат в житието.⁷⁴ С него се свързват и споменатите двама братя Етйемез Дервишлери - Делю Джидаа и Ата, собственици на теке в Ямбол.

Във вилайетнамето не го виждаме да предсказва, че ще бъде наследен от някого, или пък да предава своята инвеститура и иниация на свой духовен ученик. В с. Татар кьой Отман Баба събира на съвет своите абдали и им казва, че те ще изградят два клона /бьолюк/. Той предвещава, че единия клон ще оглави някой си Дели Яхши, който ще ги отведе в планината срещу селото, а водач на другия бьолюк ще стане човек на име Хасан. След известен престой там Отман Баба заедно с дервишите си се установява на гости у един дервиш, живеещ в полите на Еферем дагъ.⁷⁵ След това идва в Кадъ Кьою.⁷⁶

Отман Баба живее известно време в това село, като по време на престоя си тук той вече се чувствал физически доста слаб и отпаднал. След като го напуска, отива в Хаскьой /Хасково/, намиращо се в полите на Танръ Дагъ. Заедно с абдалите си той се настанява край едно дере в Хаскьой, където прекарва зимата. С настъпването на ранна пролет, те се преместват в Акпънар /вер. с. Ак бунар, дн. Бял кладенец, Хасковски окръг/. Отман Баба много харесал местността и тук отправил завещание към абдалите си. Показвайки камъните на Акпънар, той им казал: “Станете стопани на тези камъни и ги пазете. Един ден тези камъни ще станат ваши надгробни камъни и ваше жито.”

На югозапад от Акпънар се намирал един хълм, наричан Хъзърилияс тепеси. Откъм страната в посока къбле /към Мека/ на този хълм имало още два хълма. По-високият от тях се наричал Танръ тепеси, а по-ниският - Евлия тепеси. Един ден както си седял до Хъзърилияс тепеси, Отман Баба казал на абдалите си: “Аз искам да се разходя и да разгледам това голямо дере. На това дере вие трябва да имате воденици, а също тези орехови дървета ги отсечете и на мястото им направете лозя и градини, и този кладенец го насочете насам.”

От словата му, изречени като завещание към абдалите, се вижда, че той се възприемал като единствената и изключителна мистична тайна. Той им казва: “Най-напред аз бях тайна и пак ще стана тайна. Нито някой върви пред мен по моя път, нито някой ще дойде след мен.” В тези думи за пореден път проличава религиозната изключителност, която си приписвал Отман Баба. Основателно можем да приемем, че те са белег за това, че той не се счита за обвързан с пътя на друг религиозно-мистичен водач преди него - нито в организационен, нито в духовен аспект, въпреки че отчасти признавал авторитета на известни мистици, живели преди него. Навсякъде обаче се подчертава както от самия него, така и от Кючюк Абдал, че той ги превъзхожда. Възприема се като последният голям светец, който няма да има наследник равен на себе си.

Всъщност според суфийската концепция за вилайа постът на кутба не е наследствен. За да достигнеш този най-висок ранг сред светците, трябва да се изявиш в духовен смисъл, да покажеш, че си достоен за това, да се проявиш като чудотворец. В този смисъл не би било точно да се твърди, че Акязълъ Баба, известен сред алевиите като Ибрахим Саани, наследява “трона” и функциите на кутб.⁷⁷ По-скоро той получава признание и през 901 /1495 г. това признание се увенчава с обявяването му за кутб от неговите мюриди. Потвърждение на нашата теза са редовете от “Фазилетнаме”, където се посочва, че след смъртта на Отман Баба през 883 /1478 г. на неговото място водач става Акязълъ Ибрахим Султан, а след това посочва годината, в която е признат за “полюс”.

В друго поетично съчинение от ХVІ в. – “Диван” на Мухйид-Дин Челеби, познато още като “Хъзърнаме”, също се говори за духовната връзка между Отман Баба и Акязълъ Баба. Стиховете на известния с името Мухйиддин /или Мухйиддин Абдал/ поет⁷⁸, в които се споменава Акязълъ, ситуират по-ясно йерархичния статут на този религиозно-мистичен функционер сред последователите на Отман Баба: “За глава на бедните, нищите (букв. на мършата) // на нас ни е необходим доблестният, великодушният, щедрият шах Али, // За да стане водач (рехбер), бидейки сега мюршид // на нас ни е нужен човекът Акязълъ.”⁷⁹

В традицията на неортодоксалните мюсюлмани от клона бабаи в българските земи, функциите на рехбер /водач/ и мюршид /насочващ по правилния път/ се различават. В общината /джем/ има рехбер, който всъщност е религиозният старейшина /баба/, а също при встъпване в джема на всяка двойка се назначава мюршид, чията задача е да ги въведе в правилата и изискванията на религиозно-мистичния път. Явно тази традиция се е спазвала още при Отман Баба, а след това и от последователите му. Личността на мюршида има обществено значим статут в религиозната община. В случая предполагаме, че Акязълъ Баба най-напред е изпълнявал функцията на мюршид, след което е избран за главен водач.

От текста изпъква и различието в образите на Отман Баба и Акязълъ Баба, описан във вилайетнамето на Демир Баба. Докато Акязълъ Баба предрича раждането на друг светец, който ще наследи неговата духовна мощ и дори ще я надмине, Отман Баба подчертава своята незаменимост. Акязълъ Баба счита за една от най-важните си мисии да подготви появата на своя духовен наследник и да го насочва духовно в следвания мистичен път. Този духовен наследник е Демир Баба.

Позицията на Отман Баба влиза в известно противоречие с концепцията за вилайа, която е постоянно свойство /истикрар/, винаги активно и безкрайно.⁸⁰ Докато пророческият цикъл /дайрат ан-нюбувва/ се явява краен във времето, цикълът на светостта /дайрат ал-вилайа/ е нескончаем.

Но и тук следва да уточним, че не всички суфии приемат това тълкуване на вилайа. Известният суфи от ІІІ / ІХ в. ал-Хаким ат-Тирмизи смятал, че вилайа е ограничена във времето, също като нюбувва. Както нюбувва, тя също е белязана с “печат на светостта” /хатм ал-вилайа/, който се явява най-главният сред светците, техен господар. Според ат-Тирмизи той трябвало да се прояви при края на света и да бъде посредник в деня на Възкресението.⁸¹

Позволяваме си да изкажем предположението, че Отман Баба в известна степен споделя концепцията за вилайа на ат-Тирмизи и сам се възприема като “печат на светостта”. По този начин гледат на него и учениците му и това личи от мистичните стихове на Кючюк Абдал.

От завета на Отман Баба разбираме, че е вярвал в безсмъртието на душата: “Не плачете подир мен, защото аз не умирам, ще живея по всяко време /вечно/ на земята и небето.”

* * *

От изложението на житието можем да направим заключението, че в района, където днес се намира неговото теке - с. Текето, Хасковски окръг, той е прекарал твърде кратко време - последната година на живота си.

След смъртта на водача си абдалите украсили погребалната дъска /табут/ на Отман Баба. В преписаните от нас осъвременени откъси от житието четем, че хиляди души се стекли да изпълнят погребалния му намаз. Посочено е мястото, където погребват тялото му, а именно в югоизточната част на хълма Хъзърилияс. Това място става обект за посещение /зияретхане/ на вярващите мюсюлмани и най-вече на неговите духовни последователи.

Явно там неговите абдали въз основа на завещанието му да превърнат околността на Акпънар в градина изграждат обител, посветена на техния водач. Това е показател, че култът към светеца се разраства сред местното мюсюлманско население след неговата смърт. Местата,където той прекарва последната част от живота си, и мястото на погребението му се превръщат в свещени места на исляма.

Евлия Челеби ни е оставил доста подробно описание на култовия комплекс на Отман Баба. От неговите славословия научаваме, че той бил внушителен за времето си и включвал много сгради с различно предназначение и функции. Според неговия пътепис обителта е разположена на брега на река Маден-дере /приток на Олу дере, дн. Харманлийска река/, вляво от пътя за Одрин, на върха на един хълм сред равна и плодородна земя, плътно покрита с дървета. Заслугата за построяването на текето на Отман Баба той отдава на султан Баязид ІІ Вели /1481-1512 г./. Пътеписецът отбелязва, че този владетел наредил да се построи един висок седмостенен замък – трапезна зала, по подобие на крушовидната седмоъгълна дервишка шапка, която символизира седемте климата.⁸³ Неговото описание показва, че архитектурното изпълнение на религиозния камплекс било свързано с култа към седемте /йедилер/ и четиридесетте /кърклар/. За изповядването на култа към “ючлер, бешлер, йедилер, кърклар” /тримата, петимата, седмината и четиридесетте/ от Отман Баба и от неговите ученици и последователи свидетелства и вилайетнамето му. Това вярване е едно от основните доктринални положения в алевизма /респ. бекташизма/. Ценно е и съобщението на Евиля Челеби, че кюляхът /тадж/ на Отман Баба бил седмостене /т.е. ушит от седем парчета, ленти/. В самото житие също се разяснява, че неговата дервишка шапка /кюлях, тадж/ била от седем ленти и нея той наложил на своите абдали.

Като цяло разказът на Евиля Челеби за Отман Баба е плод на компилация най-вече от устни предания с измислици и хвалебствия на ревностен мюсюлманин. Много от сведенията му са плод на чиста фантазия. Фактологични измислици са пасажите, свързващи Отман Баба посредством духовно ученичество с Ахмед Йесеви и Хаджи Бекташ, както и онези, които го представят като съмишленик на Орхан Гази, Сюлейман паша и Мурад І и като завоевател на Румелия. Неотговаряща на истината е и информацията, че Мурад І след многобройни беседи с Отман Баба и неговите дервиши му предоставил като вакъф земя, където с неговото спомоществувателство било изградено неголямо теке. Източник на преданията, изглежда, е бил водачът на ордена, когото пътешественикът заварил в текето – наставникът шейх Али Баба. Предполагаме, че османският пътеписец при посещението си в текето е видял житието на този светец. Индикация за това предположение са изредените от него предци на Отман Баба. Те присъстват и в родословната му верига, посочена във вилайетнамето на Демир Баба.

* * *

В заключение ще кажем, че житието на Отнман Баба дава ценни сведения за живота и дейността на един неортодоксален ислямски дервиш мистик, когото с основание можем да причислим към течението на каледерите и техните приемници в османския период – Рум абдалите. Сведенията от него, допълнени с информация от други източници, позволяват да реконструираме аспекти от историята на неортодоксалния ислям в Мала Азия и на Балканите.