П. Николов Н. Александрова
Въпроси и учебно-научни задачи
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 15. Емоциите в учебно-възпитателния процес
| Въпроси и учебно-научни задачи
1. Изяснете ролята на вниманието за ефективността на сензорното и логическото познание. 2. Могат ли да се формират начини за концентриране на вниманието? 3. Въпрос за дискусия: как ще постъпите, когато разсеян ученик ви пречи да работите с класа ? 15. Емоциите в учебно-възпитателния процес Чувствата и емоциите представляват преживявания на човека, на неговото отношение към това, което той познава или прави, към другите хора и самия себе си. Емоциите на човека говорят за основното съдържание на личността, защото помагат да се разкрива вътрешния свят на хората. Емоциите и чувствата не съществуват вън от усещанията, възприятията, представите, вън от познанието на човека, вън от емоциите. Характерът на емоциите на подрастващия много говори на окръжаващите за неговата изграждаща се личност. Емоциите на учащите се представляват своеобразни индикатори, които показват доколко благополучно се формира личността на подрастващия. Емоциите представляват особен клас психически процеси и състояния, които са свързани с инстинктите, потребностите и мотивите, отразяващи се във формата на непосредствено преживяване (удоволствие, радост, страх и т.н.), значимостта на действуващите на индивида явления и ситуации за осъществяване на неговата дейност. Според В.К. Вилюнас при едно широко трактуване на емоциите, тяхното възникване се свързва „с устойчивите, обикновени условия на съществуване, такива като отразяване на въздействията или на предмета (емоциите изразяват тяхното субективно значение), засилените потребности (емоциите сигнализират за това на субекта)" и т.н. Докато при тясното разбиране на емоциите те се обособяват като реакция на по-специфични условия, ситуации, например като невъзможност за адекватно поведение, реакция при неочаквано събитие, конфликтно развитие на ситуация и т.н. Емоциите съпровождат всяка проява на активност от страна на субекта в неговия живот и дейност. Конкретно на детето в неговия многостранен живот в училище, у дома, на улицата и т.н. Голямо значение за уточняване на проблема за емоциите имат формулираните във възрастовата психология от Л.С. Виготски и по-късно от Л.И. Божович положения за преживяването като централна емоционална единица на психическото, която по специфичен начин е обагрена от отношението на човека към събитията, към хората, към себе си. Мястото, ролята и функциите на преживяването, структурата на личността се променят в хода на цялостното психическо развитие. Разбирането на характера на преживяванията означава разбиране на това как даден индивид възприема действителността, хората. Към особеностите, които непосредствено характеризират преживяването се отнасят качествените и съдържателни черти на емоциите, които представляват центъра на емоционалните особености. Интересно е становището на С. Шехтер, основал двуфакторните теории за емоциите, където се различават физиологическите компоненти и когнитивен компонент. За определянето на емоциите е необходима когнитивна интерпретация свързана с конкретните ситуации на поводите и причините на вътрешното състояние на възбуда. Когнитивният компонент оценката на ситуацията С. Шехтер определя като съобщение за преживяваната емоция по отношение на съдържание, насоченост, моделност. Нивото на активация се определя от него като обща енергетична функция. Той постулира върху мултипликативната връзка между тези два компонента. Необходимостта от собствено психологическо изследване на въпроса за емоциите намира своето актуално и задълбочено разглеждане в научните разработки на В.К. Вилюнас върху феноменологията на емоциите. Авторът анализира цялостното емоционално явление като особено психологическо образование, което се състои от два момента „от една страна – някакво отразено съдържание, а от друга – емоционално преживяване, т.е. специфичната окраска, с която даденото съдържание се отразява на субекта. Едни от най-важните свойства в структурата на личността на човека представляват емоционалните особености. Емоционалните свойства на човека, т.е. способността му да изпитва емоции, се нарича емоционалност. В.Д. Небилицин разглежда емоционалността като едно от основните свойства, които съставят темперамента. Това положение има особено значение за развитото от А.Е. Олшанникова схващане за качествените характеристики на емоциите, които са основни, водещи в структурата на емоционалността. При това в психологическата литература и в изследванията на А.Е. Олшанникова в качественото многообразие на различните емоции са заложени и се анализират четири емоции, които са първични и представляват основните единици като съставна част съдържанието на повечето от другите емоции. Тези емоции са радост, гняв, страх и печал. Типът на съотношението между посочените емоции е важна характеристика на емоционалността, която определя различните емоционални типове хора. Знанието за особеностите на емоционалните типове хора е необходимо особено и за практическите апликации на психологията в образованието. Необходимостта от разглеждане на проблема за емоциите е обусловена не само от теоретически интерес. Психологическата наука разкрива ролята на емоциите за цялостното развитие на психиката на децата и ги разглежда като мощен инструмент за възпитанието на тяхната личност. Емоциите представляват една от най-важните характеристики на човешката личност. Те се отнасят към главното съдържание на личността, защото спомагат за разкриване на вътрешния свят на хората. Между психолозите няма пълно единодушие относно същността и различията на понятията „чувство" и „емоции". Неотдавна за термина „емоция" беше прието да се използва като обозначение на най-прости преживявания, които са свързани с първичните, органически потребности. Понастоящем все по-голям прием получава разбирането, че емоциите са относително кратковременни процеси, които имат подчертано ситуативен характер. При едно такова разбиране на емоциите те не може да се отнасят само към органическите потребности. Чувствата за разлика от емоциите се характеризират с устойчивост и са свързани с отношението към определен обект, човек, клас, училище, произведение на изкуството. Неотменен, постоянен признак на чувствата освен устойчивостта и свързаността им с определен обект е и тяхната полярност или амбивалентност. Това свойство се изразява в това, че едни и същи обекти могат да предизвикват противоположни по съдържание чувства. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|