П. Николов Н. Александрова
Емоциите и чувствата в обучението
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 15.1. Емоциите и чувствата в обучението
Емоциите представляват важен фактор за регулацията на познавателните процеси. Емоционалната обагреност е едно от условията, което определя непреднамереното внимание и запомняне, като този фактор е в състояние съществено да облекчи или затрудни протичането на тези процеси. Добре известно е влиянието на емоциите върху процесите на въображението и фантазията. При определен стимулен материал или при изразена интензивност на емоциите могат да се променят и процесите на възприятието. От емоциите зависят цяла поредица от характеристики на речта, натрупват се данни за тяхното регулиращо влияние върху мисловните процеси. Всичко това подчертава още веднъж положението за единство на двете страни от развитието на личността: мотивационно-потребностна и познавателна. Л.С. Виготски изтъква необходимостта да се разглеждат емоционалните и познавателните процеси в динамично единство. В хода на развитието на психиката на учащите се поведението им става все по-преднамерено, т.е. те овладяват способността да подчиняват своите постъпки на целите, които съзнателно си поставят пред себе си. За подбудителната роля на емоциите свидетелствуват изследванията на Л.И. Божович като посочва, че импулсивното, непосредствено поведение на детето постепенно придобива преднамерен характер, като преднамереността се изразява в поставянето пред самия индивид на цели, приемане на решения, пораждане на намерения. Това са тези нови функционални структури, които възникват в хода на развитието на афективно-потребностната сфера. Смяната на импулсивността от преднамереността не означава отхвърляне на значението на емоциите като подбудителна сила. В процеса на възпитанието и обучението необходимо е да се поставят пред учащите се цели, да се поставят изисквания, но поставянето на тези цели трябва да бъде емоционално обагрено и емоционално прието, като придобиват за детето вътрешен личностен смисъл. При разглеждането на връзката между потребностите и емоциите необходимо е да подчертаем, че преживяването на нужда от нещо е задължителен компонент на потребностите. Потребностите на учащите се развиват и усъвършенстват във връзка с промените на социалната ситуация на развитието на личността на детето, с което се задълбочава, обогатява и усъвършенствува целият арсенал от емоционални негови преживявания. Потребностите обуславят характера, динамиката на емоциите и чувствата и по този начин индиректно оказват влияние върху поведението на детето. Фактически емоциите представляват субективна форма на съществуването на портебностите. Въпросът за съотношението на емоциите и мотивацията в най-кон-центриран вид е представен във формулировката на С.Л. Рубинщайн, в която се потвърждава, че емоциите са субективна форма на съществуването на потребностите (мотивацията). Това означава, че мотивацията се разкрива пред субекта във вид на емоционални явления, които му сигнализират за потребностното значение на обектите и подбуждат насочеността на дейността. Подчертава се, че емоциите и мотивацията не се отъждествяват, а по-скоро емоционалните преживявания представляват резултативна форма на съществуването на мотивацията. Необходимо е да се подчертае ролята на емоциите и за общуването, където те се проявяват като специфичен вид човешка активност. Тук емоциите играят ролята на регулатори на човешкото общуване. По външните изразителни движения, които съпровождат емоционалното преживяване (мимика, жеста, поза), а също и чрез речевата интонация ние съдим за вътрешните състояния, преживяванията на обкръжаващите. Външните изразителни движения представляват експресивната функция на емоциите като осигуряват невербалното комуникиране при общуването. При това външните изразителни движения могат да се използват от учащия се и преподавателя за създаване у партньорите на общуването на определено отношение, за оказване на въздействие върху тях. Основен източник, както за възникването, така и за развитието на емоциите и чувствата при учащите се е общуването с околните. Способността на детето за владеене на своите чувства се развива и усъвършенствува от година на година. По своята психологическа природа те представляват психическо отражение във формата на непосредствено пристрастно преживяване на жизнения смисъл на явленията и ситуациите. Главна емоционална единица, която по специфичен начин е обагрена от отношението на човека е преживяването. При всеки човек емоциите преминават сложен път на развитие. Това развитие се осъществява в постепенната диференциация на емоциите, която води до обогатяване качеството на проявяванията. Едновременно с това се променя съдържанието на емоциите. Така например емоциите на новороденото са твърде недиференцирани и са свързани с органическите, първичните потребности, докато емоциите на ученика са твърде богати на различни нюанси. Емоционалният отклик предизвиква у учащите се най-разнообразни явления: събития, които протичат в тяхното непосредствено обкръжение и взаимоотношенията с другите хора, техните постъпки, а особено са богати на различни емоции тези, които се раждат в общуването на човека с другите, като при това формирането на изразителната реч и мимика се съпровождат с развитието на способността на съпреживяване, съчувствие. Съществува още една група от динамични емоционални признаци, които характеризират протичането на емоционалните преживявания (дълбочина, продължителност, честота на възникването) и особености на външния израз на емоциите в поведението – емоционална експресия (мимика, жестове, интонация). Динамическите признаци представляват само форма на съществуване на емоциите като се проявяват в качеството си на индикатор на преживяванията и облекчават взаимоотношенията, контактите между хората. Съдържателните особености на емоциите се формират под въздействието на социалната среда. Динамичните и качествени черти на емоционалността не определят това дали детето ще бъде емоционално отзивчиво. Но все пак е по-лесно да се сформира способност към съпреживяване при тези ученици, които в арсенала на своите емоции гневът не е доминираща емоция. Така също и емоционалната впечатлителност като динамично свойство е по-благоприятна почва за формирането на отзивчивост, доброжелателност. Затова при развитието, изграждането на емоциите е необходимо умело да се съчетава стратегията за отчитане на емоционалните особености със стратегията за тяхното активно формиране. Основният източник за развитието на положителните и на отрицателните преживявания при учащите се са свързани с процеса на ученето и резултатите от учебната дейност, както и процесите на възпитанието. Характерният за всеки учащ се качествен емоционален настрой и неговото съдържание са най-съществените черти на емоционалността. В цялата си съвкупност те говорят за отношението на индивида към окръжаващата действителност. Едни деца са доброжелателни, могат да съпреживяват, други са равнодушни към чуждите радости и мъки, трети могат да злорадствуват. Тези черти са свързани с нравствените особености на личността на детето и се отнасят до съдържателните емоционални свойства. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|