П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Въпроси и учебно-научни задачи
- Глава шеста Психология на общуването 21. Психологически аспекти на обущуването в образователната сфера
| 10. Екзалтиран тип. Субектът реагира бурно от единия до другия полюс на поведението – от възторга до отчаянието. Емоционалното си състояние изразява ярко и впечатляващо.
Когато се натрупат наблюдения за определен тип характер и клонят към патология, ученикът следва да се отнесе до лекар за медикаментозно лечение. Въпроси и учебно-научни задачи 1. Дискутирайте по общото и различното между личността и характера на ученика 2. Направете си самооценка на характера по тест, приложен в посочената литература. Глава шеста Психология на общуването 21. Психологически аспекти на обущуването в образователната сфера 21.1. Особености на общуването Проблемът за общуването е един от глобалните проблеми на психологията, доколкото общуването се разглежда като основно условие на развитието на човека респективно на детето, и е важен фактор във формирането на личността. Общуването е необходим фактор и условие за успешно и ефективно възпитание и обучение на подрастващите, за тяхното развитие и личностно изграждане. В отделните разработки сред психолозите се прави опит да се определи понятието общуване и да се отделят неговите основни критерии. Някои автори разбират под общуване всяко действие, което носи информация за партньора. Дж. Брунер дава едно по-конкретно определение като изтъква, че общуването е осъзнато въздействие върху връстника, което включва зрително възприемане на партньора, определена осъзната цел, настойчивост в постигането на целта и търсенето на другите действия, и отказ от общуване след постигане на целта. Тези критерии имат крайно прагматичен характер. Друго конкретно и съдържателно определение за общуване представя Рос, където се отделят следните критерии на комуникативния акт: о насоченост към партньора, с цел привличането му в процеса на общуване; о потенциална способност да се приема информация за целите на партньора; о комуникативните действия трябва да са достъпни за разбирането на партньора и да могат да предизвикат неговото съгласие за постигане на целта. Общуването е съвместна дейност на хората, чиито участници се отнасят към другите и към самите себе си, като към субекти. Определянето на общуването, като субект - субектно взаимодействие дава възможност да се разкрие на ниво междуличностни контакти, т.е. обикновено при трактовка на общуването като "персонификация" на обществените отношения, но и на ниво - вътреличностно. Така общуването се оказва не само междуличностно взаимодействие, но и вътрешен диалог (самообщуване). По този начин връзките на индивида с другите хора протичат на две нива и обхващат както външното общуване, така и вътрешното, което представя другите в субективния свят на мислите, представите. Така собственото АЗ се ражда в хода на съвместното съжителство с другите хора. В зависимост от това, какво е било качеството на контактите с тях, се увеличават или намаляват шансовете за утвърждаване и укрепване на собственото "АЗ". Следователно, в резултат на добрите контакти на индивидите, между контактуващите се наблюдава засилване на чувството за идентичност и нарастване на чувството за собствена ценност. Утвърждаването на собствената личност в хода на комуникирането на хората е извънредно важен фактор в развитието на личността. По отношение на генезиса на самосъзнанието общуването и взаимодействието с другите е определящ фактор. Човек е необходимо да общува с другите, за да може да осъзнае своето собствено "Аз". Трудните ситуации и проблеми предизвикват сериозни нарушения в общуването със заобикалящата среда, което води до нарушаване на вътрешното общуване. Редица психолози смятат, че общуването е особен вид дейност, която обслужва предметно - практическата дейност на човека и съдейства за формирането на типични за човека общи характеристики. Във връзка с това трябва да отбележим, че общуването се разбира от различните психолози нееднакво. Едни утвърждават, че общуването - това е дейност или поне частен случай на дейността, а други смятат, че това са два самостоятелни и равноправни процеси. Разпространено е схващането за общуването в детската психология, че то е свързано с изследванията на ролята и функцията му с възрастните и връстниците от предучилищната възраст. Според представителите на това виждане решаващо значение за психическото развитие и формиране има непосредствено - емоционалното общуване, което представлява водеща дейност на този възрастов етап. Друга насока на разбиране и анализ на общуването е, че дейността и общуването представляват два аспекта, две страни от живота на личността. Тук се акцентира върху формиращия характер на общуването като се изтъква, че в него се формира, развива и проявява цялостния свят на човека и най-вече основните свойства на индивидуалното съзнание, които могат да бъдат разбирани чрез анализиране на процеса общуване. В психологията е разработена трикомпонентна схема за реализирането на общуването от руския учен В. И. Мясищев, която се разбира като многостранно взаимодействие. Трите компонента на общуването са: първо, психическото отражение на участниците в него един с друг; второ, отношението на единия към другия и трето, обръщането на единия към другия. Употребявайки термина отражение, се има предвид познанието, а когато се говори за отношение, се има предвид характера на емоционалния отклик. А терминът обръщение се употребява, за да се отделят особеностите на поведението. В рамките на различните психологически направления се дават различни аспекти и интерпретации на понятието общуване, където то може да се срещне като идентифицирано с понятиего комуникация, или пък само като междуличностно общуване, а също така като осъзнато въздействие, като защитен механизъм и др. Независимо от различните трактовки на общуването единодушни са специалистите, че то има три важни страни-комуникативна, интерактивна и перцептивна. Общуването, като необходимо условие за осъществяване на цялостния живот на човека, създава образци и модели на процесите, които протичат вътре в индивида. Анализирането, оценяването, наблюдаването и разбирането на другите и себе си, са резултат от общуването. Във всеки един човек, в неговия вътрешен живот, функционира някаква вътрешна комуникация, т.е. различни вътрешни диалози, спорове, вътрешна критика и др. Така някаква част от общуването с другите преминава вътре в нас т.е. във. вътрешно общуване. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|