Ученическата група /класът/ е устойчиво, социалнопсихологическо образувание, което се изгражда и функционира върху основата на доминираща дейност - обучението. Той се включва в обществото чрез училището, селището или общината. Хомогенността на училищния клас му дава възможност да се развива върху основата на трайни „перспективни линии” под внимателното и ненатрапчиво педагогическо ръководство на учителя. Тази, макар и кратка характеристика на ученическия клас, показва колко малко е постигнато от практиката в тази насока. Силното „дидактизиране” в резултат на авторитарното педагогическо ръководство, грешките в ръководенето на тези групи от по-горните органи, ограниченият демократизъм в общуването и избора на ръководни органи /избори отсъстват!/, намалява значително тяхната самостоятелност, до голяма степен ги откъсва от интересите на децата и младежта. Резултатите са известни: ученикът бърза да напусне училищното занятие, за да се впусне в интимния свят на своите приятели.
Неформалната групасе създава стихийно или организирано върху основата на интереси, които не са покрити с дейност от ученическия клас - музикални, технически, колекционерски, спортни и т.н. Характеризира се с демократизъм в определяне на дейността, в оценките и резултатите. Сцеплението между отделните членове има дълбоко интимен характер. Когато отсъства „поглед на възрастните”, групата може да се окаже с негативни черти, целите й да придобият антиобществен характер, а общуването - под влиянието на силата, жестокостта, шантажа и т.н.
Какво може да препоръча психологията на ученическия клас и на неформалните групи? Повече внимание към субекта, към неговите лични интереси. Не подчиняване на тези интереси, а съвместяването им с интересите на групата, не игнориране на интересите, а създаване на условия за тяхното задоволяване. Не негативно отношение към неформалните групи, а внимателното им приобщаване като привлекателна среда за децата и младежта, за тяхното цялостно и хармонично развитие. Нали голяма част от тях се оглавяват от педагози ?
