СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕПЖС НОМЕНКЛАТУРА Бс-69-Сф и Бс-69-Сф Уд 83-87

Номенклатурата за ЕПЖС БС-69-Сф е разработена в периода 1969-1972г,като запазва основната конструктивна схема на номенклатурите, прилагани до този момент. Новият подход при разработването е въвеждане на модул m=3 (30см.),с унифицирани оси:

- В надлъжна посока- 3.00 м и 3.60 м

- В напречна посока – 1.20, 3.00, 3.30, 3.60, 3.90, 5.10 и 6.30м.

Прави се унификация на санитарните възли, стълбищната клетка, кухни, дневни, спални и инсталациите. Новото при нея е, че се въвеждат вътрешни бакони /лоджии/ и се въвежда оста 2х 6.30 в напречна посока. Блок секциите са с един, два и три входа.
Разработени са различни комбинации типове апартаменти в блок-секции от 4 до 9 ет., между които са включени секции с обемни фасади и ъглови под 90° и 135° .

Фасадната обработка е или пласт мита мозайка, или пръскана мазилка с турбозол. Има единични бройки, изпълнявани с керамика /тухло-панел/.

По Бс-69-Сф е разработен и каталог за ОДЗ- по които не строено в гр.София.

Материалите, влагани в довършителните работи са:

Подове - нулева настилка , балатум , мокет , мозаечни плочи

Стени - тапети.

Дограма – двукатна - слепена по БДС

Покривът е двоен /студен/ с вътрешно отводняване, светла височина на подпокривното пространство 1.10 м. Покривната хидроизолация първоначално е била битумна мушама 3пласта, а по-късно е заменена с PVC -фолио и защита от филц.

Стъбищната клетка е ос размери 5.10м/3.60м, завършваща с машинното помещение за асансьора.

Входът при средните-секции е с двустранно влизане, а при крайните - едностранно.

Специфична особеност, касаеща възможността за надстрояване с допълнителен етаж е, че таванските панели на най-горния етаж нямат нужната носимоспособност, за да бъдат използвани като подови за последния нов етаж.