начин да запомняте имена е да проявявате интерес към

90
ИЗКУСТВЕНИТЕ СИСТЕМИ
ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ
През последните 2000 години са изобретени множество методи за запомняне, всеки от които е бил възхваляван от своите автори и техните привърженици. Повечето от авто- рите им са се радвали на голяма популярност и дори слава, което им е донесло и много пари. Но макар да са изобрете- ни в различни страни и в различни столетия, тези методи се отличават с една характерна особеност – теоретични са и са трудно приложими на практика. До един са изградени върху закономерностите, с които ви запознах – за асоци- ативните връзки, сходството, противоположностите и др.
Без да оспорвам остроумието на техните изобретатели и привърженици, които като по чудо успяват да възприемат множество разнообразни предмети, съм длъжен все пак да се изкажа твърде скептично за тях. Защото поради изкуст- веността на тези системи, колкото повече научавате по тях, тлокова по-плачевни са крайните резултати. Те по-скоро приличат на някакви фокуси с паметта ви, тъй като не я укрепват и не я развиват, а дори водят до отслабването ú.
Повечето от тях използват сложни „вериги“, „връзки“, „зве- на“ и „знаци“, с помощта на които се свързват запомняните предмети. Отначало като че ли всичко тръгва добре, но впоследствие помненето на всички тези „звена“ се превръ-

91
ща в непосилно бреме за паметта, а самият предмет, който бихме могли лесно да запомним при други обстоятелства, често окончателно бива забравен.
Първата изкуствена система за запаметяване е изобре- тена от гръцкия поет Симонид, живял 500 г. пр. н.е. Преда- нията разказват как веднъж бил поканен на един пир да рецитира стиховете си, но преди да завърши, му се наложи- ло спешно да напусне залата. Едва успял да излезе, когато таванът паднал, стените се срутили и погребали стопанина заедно с гостите му. Телата им били толкова обезобразени, че близките им не могли да ги разпознаят и изпаднали в отчаяние. На помощ им се притекъл Симонид, който заявил, че помнел къде стоял всеки от присъстващите. Той нарису- вал план на залата, отбелязал на него месторазположението на всеки и така били опознати труповете. В този случай била приложена първата от системите за запомняне, известни под названието мнемоника.
Впоследствие Симонид изобретил системата за изкуст- вено запаметяване, която имала голям успех в Гърция. При- ложеният в нея метод бил същият, който той използвал, за да установи мястото на участниците в пира. На нейните пос- ледователи се препоръчвало да нарисуват в ума си картина на здание, което трябвало да олицетворява паметта им – то се деляло на много стаи, коридори и пр. Те трябвало добре да запомнят тези помещения и да ги асоциират с предме- тите, които запомняли. Всяка стая имала номер и във всяка една от тях се съхранявали образи на определени предме- ти. Така постепенно се запълвали всички стаи на сградата.
Някои съвременни защитници на тази система дори стигат дотам, че предлагат да се запомнят имената на предметите във всяка стая, като мислено се преминава от съдържание- то на една към съдържанието на друга.
Системата на Симонид била доразвита от Метродор в
Рим и станала основа на много други древни и съвременни системи. На практика всеки нов „автор“ прибавял към нея нещо от себе си и я променял в детайлите, като твърдял, че изобретил „нова“ система.

92
Преди няколко столетия Конрад Целтий предложил сис- тема, която имала голям успех, но в същността си представ- лявала вариант на системата на Симонид, при който стаите били заменени с букви.
В края на ХVІ в. английският поет Томас Уотсън изобретил система, сходна с тази на Целтий, но заменил стаите и бук- вите със стена, която била разграфена на части. Един немец на име Шенкел също предложил вариант на тази система, но го обвинили в магьосничество и едва се спасил от смърт.
Но все пак успял да спечели много пари преди един негов ученик да разкрие тайната на метода му през 1619 година.
През 1848 г. Станислав Винкелман измислил нов вид система за мнемоника, която ляга в основата на всички следващи системи. Макар и да заимствал някои положения от Симонид, той отишъл по-напред от него, като изобретил
„азбуката на цифрите“. Впоследствие всички изобретатели използват различни „азбуки на цифрите“, поради което предлагам да се запознаем с нея в първоначалния ú вид. (За удобство на читателя вместо букви от латинската са използ- вани букви от славянската азбука – бел. ред.)
Азбука на цифрите на Винкелман

Изтегляне 0.66 Mb.

Сподели с приятели: