Старогръцки легенди и митове

48
хвърлил върху любимия на Афродита и го наранил смъртно с грамадните си стърчащи зъби. Адонис умрял от страшната рана.
Когато Афродита научила за смъртта на Адонис, преизпълнена с неизразима скръб, сама отишла в планините на Кипър да търси тялото на любимия младеж. Тя вървяла по стръмни планински склонове, през мрачни клисури, покрай дълбоки пропасти. Острите камъни и бодлите на трънката изранили нежните нозе на богинята. Капки кръв падали по земята и оставяли следи навсякъде, където минавала тя. Най-после
Афродита намерила тялото на Адонис. Горчиво плакала тя над загиналия без време прекрасен младеж. За да се запази навеки споменът за Адонис, богинята заповядала да израсне от кръвта му нежната съсънка. А навсякъде, където били падали от изронените крака на Афродита капки кръв, израсли великолепни рози, алени като кръвта на богинята. Смилил се Гръмовержецът Зевс над скръбта на богинята на любовта. Той заповядал на брата си Хадес и на жена му
Персефона да пускат всяка година Адонис на земята от мрачното царство на сенките на умрелите. Оттогава Адонис остава по половин година в царството на Хадес, а половин година живее на земята с богиня Афродита. Цялата природа ликува, когато се връща на земята при ярките лъчи на слънцето Адонис, младият, прекрасен любим на златна Афродита.
ЕРОС
Прекрасната Афродита царува над света. И тя като
Гръмовержеца Зевс си има пратеник. Чрез него осъществява тя своята воля. Този пратеник на Афродита е нейният син Ерос, едно весело,
коварно, а понякога и жестоко момче. Ерос се носи на своите блестящи, златни криле над земи и морета, бърз и лек като повей на ветрец. В ръцете си държи малък златен лък, а на рамо носи стрелник със стрели. Никой не е защитен срещу тия златни стрели. Ерос улучва безпогрешно; като стрелец той не отстъпва на самия златокъдър стрелометец Аполон. Когато Ерос улучи в целта, очите му светват от радост, той тържествено вдига високо къдравата си главица и гръмко се смее.
Еросовите стрели носят със себе си радост и щастие; но често донасят те страдания, любовни мъки и дори гибел. На самия

49
златокъдър Аполон, на самия облакогонец Зевс са причинили немалко страдания тия стрели.
Зевс знаел колко много мъка и яло ще донесе със себе си в света синът на златна Афродита и искал да бъде той умъртвен още при раждането му. Но нима можела да допусне това майка му? Тя укрила
Ерос в непроходима гора и там, в горските дебри, са откърмили мъничкия Ерос с млякото си две свирепи лъвици. Пораснал Ерос и ето го сега се носи по целия свят млад, прекрасен и сее със стрелите си в света ту щастие, ту печал, ту добро, ту зло.
ХИМЕНЕЙ
Афродита има още един помощник и придружител — младия бог на брака Хименей. Той лети със снежнобелите си криле начело на сватбените шествия.
Ярко свети пламъкът на брачния му факел. Хорове от момичета призовават през време на сватбата Хименей, като го молят да благослови брака на младоженците и да изпрати радост в живота им.

50
ХЕФЕСТ
Хефест, син на Зевс и Хера, бог на огъня, бог ковач, с когото никой не може да се мери по коваческо изкуство, е роден на светлия
Олимп. Родил се като слабо и куцо дете. Разгневила се Хера, когато й показали на нея, богинята, грозния хилав син. Сграбила го и го запокитила от Олимп долу, на далечната земя.
Дълго се носило във въздуха нещастното дете и паднало най- сетне всред вълните на безбрежното море. Смилили се над него морските богини Евринома, дъщеря на великия Океан, и Тетида,
дъщеря на морския мъдрец прорицател Нерей. Прибрали падналия в морето малък Хефест и го отнесли със себе си дълбоко под водите на беловласия Океан. Там, в лазурна пещера, отгледали те Хефест.
Порасъл бог Хефест грозен, куц, но с яки ръце, широки гърди и мускулест врат. Какъв чуден художник бил той в своя ковашки занаят!
На Евринома и Тетида, които го отгледали, изковал много и великолепни украшения от злато и сребро.
Дълго спотайвал Хефест в сърцето си гняв към майка си, богиня
Хера. Накрая решил да й отмъсти, загдето го хвърлила от Олимп.
Изковал необикновено красиво златно кресло и го изпратил на Олимп
— подарък на майка си. Жената на гръмовержеца. Зевс изпаднала във възторг, като видяла чудесния подарък. Наистина само царицата на богове и хора можела да седи на такова необикновено красиво кресло.
Но — о, ужас! — едва седнала на креслото, и я обвили яки вериги.
Хера се намерила прикована към креслото. Притекли се боговете да й помогнат. Напразно — никой от тях не бил в състояние да освободи царица Хера. Разбрали те, че само Хефест, който изковал креслото,
може да освободи своята велика майка.
Веднага изпратили бог Хермес, вестителя на боговете, да доведе бога ковач. Като вихър профучал Хермес към края на света, към бреговете на Океана. В миг се понесъл Хермес над земя и море и се озовал в пещерата, където работел Хефест. Дълго молил той Хефест да отиде с него на високия Олимп и да освободи царица Хера, но богът ковач рязко отказал; той не можел да забрави злото, което му сторила майка му. Молил, умолявал Хермес — нищо не помогнало. Тогава му

51
дошъл на помощ Дионис, веселият бог на виното. С гръмък смях поднесъл той на Хефест чаша ароматно вино, после втора, а след нея трета, четвърта… Опил се Хефест, сега вече било лесно да правиш с него всичко — да го водиш, където си искаш. Богът на виното Дионис победил Хефест. Хермес и Дионис качили Хефест на едно магаре и го повели за Олимп. Хефест яздел, полюшвайки се. Около него се кършели във весел танец обвити в бръшлян менади с тирси в ръце.
Тромаво скачали пияни сатири. Димели факли, чували се силен звън на тимпани, смях, биене на дайрета. А начело вървял великият бог
Дионис с лозов венец на глава и с тире в ръка. Весело напредвало шествието. Най-сетне пристигат на Олимп. Хефест в миг освободил майка си — сега вече не помнел обидата.
Хефест останал да живее на Олимп, построил там на боговете величествени златни дворци и за себе си построил дворец от злато,
сребро и бронз. В него живее с жена си, прекрасната, приветлива
Харита, богиня на грацията и красотата.
В същия дворец се намира и Хефестовата ковачница. По- голямата част от времето си Хефест прекарва в своята пълна с чудеса ковачница. По средата стои грамадна наковалня, в къта — огнище с пламтящ огън и духало чудно е това духало — не е нужно да се движи с ръце — то се подчинява на Хефестовите думи. Щом той каже, и духалото започва да работи, раздухвайки огъня на огнището в ярко лъхащ пламък. Потънал в пот, черен от прах и сажди, работи богът ковач в своята ковачница. Какви чудни произведения изковава в нея
Хефест: солидно оръжие, златни и сребърни украшения, чашки и чаши, триножници, които сами се движат на златни колела като живи.
След като привърши работата си и като се изкъпе в благовонна баня от потта и саждите, Хефест отива, накуцвайки и поклащайки се на слабите си крака, на пира на боговете, при баща си, гръмовержеца
Зевс. Приветлив и добродушен, той често предотвратява готовата да пламне свада между Зевс и Хера. Боговете не могат да гледат без смях как куцият Хефест шета около трапезата, наливайки на боговете ароматния нектар. Смехът кара боговете да забравят свадите си.
Но бог Хефест може да бъде и страшен. Мнозина са изпитвали силата на неговия огън и ужасните, силни удари на грамадния му чук.
Дори вълните на бушуващите реки Ксант и Симоис укротил при Троя

52
със своя огън Хефест. Страшен, той повалял със своя чук и могъщите гиганти.
Велик е богът на огъня, най-изкусният, божествен ковач Хефест;
той дава топлина и радост, той е ласкав и приветлив, но и страшно наказва.

53

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: