невероятно умение да мислиш в образи и затова се надявах да съчетаеш рисуването и терапията така, че двете да се допълват и подсилват. Не знам, може би очаквах картината ти да е по-експресионистична, да показва катарзис или пък да хвърля
светлина върху някой проблем, който сме обсъждали. Може дори да претвориш болката си на платното и по този начин да се освободиш от нея. А натюрмортът, макар да е прекрасен, е толкова… ъъъ,
толкова застинал, далеч от конфликта и болката.
Видях как Ирен завъртя глава и затова добавих:
– Попита ме какво мисля и ти отговорих. Не твърдя, че съм прав.
Всъщност дори подозирам, че е грешка да критикувам нещо, което ти носи поне малко спокойствие.
– Ърв, явно не си много добре запознат с изобразителното изкуство. Знаеш ли откъде идва думата „натюрморт“?
Поклатих глава, не се бях замислял.
– От френски. Nature morte.
– Мъртва природа.
– Точно така. Натюрмортът е размисъл върху смъртта и разложението. Когато рисувам плодове, няма как да не забележа, че с всеки изминал ден те повяхват и се скапват. Пред статива съм много близо до нашата терапия, осъзнавам преминаването на
Джак от живота към небитието, долавям присъствието на смъртта и лъха на разложението у всичко живо.
– Всичко? Абсолютно всичко ли? – подхвърлих аз.
Тя кимна.
– И у теб? И у мен?
– Във всичко. Особено в мен самата.
Най-сетне! Очаквах тези думи или нещо в този смисъл от самото начало. Те показваха нов етап на терапията, което си пролича и от яркия сън, който Ирен ми разказа няколко седмици по-късно.
Сподели с приятели: