Мама и смисълът на живота
Урок № 5: Здрав разум или предателство
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Урок № 5: Здрав разум или предателство Съвместната ни работа навлезе в третата си година, а аз все повече се обезкуражавах. Терапията беше безнадеждно зациклила. Ирен беше потънала толкова дълбоко в депресия, че не можех да я помръдна. Не можех и да стигна до нея – на въпроса ми дали ме чувства близо, или далече от себе си, тя отговори: – На километри разстояние, едва те виждам. – Ирен, знам, че сигурно ти е писнало от моето настояване, но се налага да обмислим сериозно дали да не минеш на антидепресанти. Трябва да разберем защо толкова категорично възразяваш срещу лекарствата и да преодолеем задръжките ти. – И двамата знаем какво означават лекарствата. – Какво? – Ясен знак, че се предаваш, отказваш се от мен. От самото начало знаех, че не мога да разчитам на бързо възстановяване. – Бързо ли? Минаха три години, Ирен! – Имам предвид, че да се чувствам по-добре, не е решение. Това само отлага приемането на загубата. Каквито и аргументи да изтъквах, не успявах да я разубедя. В крайна сметка обаче тя отстъпи и ми позволи да ѝ предпиша антидепресанти. Резултатът беше същият като при предишния ни опит преди две години. И трите лекарства се оказаха неефективни и с неприятни странични ефекти: сънливост, странни, плашещи сънища, загуба на чувствителност и сексуалност, пълно безразличие, усещане, че е някак си далеч от себе си и тревогите си. Предложих да се консултира с психофармаколог, но Ирен категорично отказа. В отчаянието си ѝ отправих ултиматум: – Ако не се обърнеш към консултант и не изпълняваш препоръките му, повече няма да работя с теб. Ирен не трепна. Както винаги, беше сдържана и строга, не издаваше нищо нито с тона, нито с движенията си. – Ще помисля и ще ти отговоря следващия път – отвърна тя. На следващата ни среща не отвори дума за ултиматума, а вместо това ми подаде един стар брой на „Ню Йоркър“, отворен на есето на руския поет Йосиф Бродски „За скръбта и разума“. – Тук ще намериш ключа за безизходицата ни. Ако не ти стане ясно, след като го прочетеш, ще отида при твоя консултант. Често се случва пациенти да ми носят нещо за четене, привлякло вниманието им – книга за самопомощ, статия за ново лечение или нова теория, литературно произведение, което им напомня за тяхната ситуация. Не един и двама писатели от пациентите ми са ми връчвали дебели ръкописи с думите: „От това тук ще научиш повече за мен, отколкото от сеансите ни“. Техните надежди никога не се оправдаваха, в абсолютно всички случаи пациентите можеха да ми разкажат същината за далеч по-малко време. Причината не е и в желанието да получат искрено мнение за произведението си – като цяло в техните очи аз съм твърде значима фигура, че да си позволя свободата да изразявам обективно мнение. Ясно е, че целта е друга, че по този начин те търсят моето одобрение и възхищение. Терапевтът обаче разполага с много по-ефективни и преки пътища да задоволи тази потребност и няма смисъл да губи часове с четене на ръкописи. Затова се опитвам да намеря любезен начин да откажа подобни настоявания или най-много да се съглася да хвърля едно око на текста. Ценя и защитавам свободното си време за четене. Въпреки това не възприех като бреме молбата на Ирен. Имах високо мнение не само за литературния ѝ вкус, а и за острия ѝ ум, така че щом тя смяташе, че в есето се крие ключът за преодоляване на нашата безизходица, не се и съмнявах, че отделеното време няма да е безрезултатно. Разбира се, предпочитах да общуваме по-директно, ала вече се бях научил да приемам заобиколния и често пъти поетичен начин за изразяване на Ирен, който тя беше усвоила от майка си. За разлика от баща ѝ, преподавател по точни науки в малка гимназия в Средния запад и рационалист до мозъка на костите си, майка ѝ била човек на изкуството и предпочитала по-изтънчените средства за общуване. Показвала със знаци в какво настроение е. Когато била в добро разположение на духа например, подреждала ириси в синьо-бяла ваза; душевното ѝ състояние си проличавало и по начина, по който подреждала куклите по леглото на Ирен сутрин. Есето на Бродски започваше с анализ на първите две строфи от стихотворението „Влез“ на Робърт Фрост. 5 Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|