345 отразяваха едновременно любовта, на която се радваше, както и разочаро- ванието ни от някои негови животински навици. Боклукчията беше най- любимият ми от всички, но освен това оценявах по достойнство и прякори като Ловеца на плъхове, Пухчо и Смръдльо. Децата най-често му казваха
Крадльото и Доносника, но понякога разнообразяваха с Дългоноско,
Немирника и Снорфалопогус (признавам, че това беше просто ужасно). А напоследък Микейла най-много харесва името Снорбс. Използва го, за да приветства Сико след продължително отсъствие. За по-силен ефект се произнася с изненада и леко писклива интонация.
Оказа се, че Сико си има собствен хаштаг в Инстаграм:
#JudgementalSikko.
Разказвам за кучето си, вместо да пиша направо за котките, тъй като не искам да се сблъскам с феномена, известен като „минимална групова идентификация“. Той е открит от социалния психолог Хенри Тайфел.
324
Тайфел събира група доброволци в лабораторията си и ги настанява пред екран, на който показва изображения, съставени само от точки. Участниците трябва да предположат какъв е техният брой. След това той ги разделя по категории – подценяващи и надценяващи, прецизни и непрецизни – и според показаните резултати обособява групи. Тогава им поставя задача да разпределят определена сума пари между членовете на всички групи.
Тайфел установява, че доброволците проявяват изразено предпочитание към членовете на собствената си група, като отхвърлят принципа за равномерно разпределение и дават повече на онези, с които сега се иденти- фицират. Други изследователи разделят участниците на групи на
съвсем произволен принцип, като хвърлят монета. Но независимо дали са наясно как точно са образувани групите, хората отново показват предпочитание към членовете на своята група.
Изследванията на Тайфел налагат две заключения: първо,
че хората са социални; и, второ,
че хората са антисоциални. Те са социални, защото харесват членовете на собствената си група, и антисоциални, защото не харесват членовете на другите групи. А въпросът защо е така е тема на продължителен дебат. Мисля, че това може да е решение на сложния проблем, свързан с оптимизацията. Този тип проблеми възникват, когато има два или повече важни фактора, но ако се
даде предимство на един от тях, това значи другите да бъдат омаловажени. Тези проблеми могат да се дължат на противоречието между стремежа към сътрудничество и стремежа към съревнование, като и едното, и другото представляват желани модели на поведение от социална и психологическа гледна точка. Сътрудничеството осигурява безопасност, сигурност и приятелски отношения. А сърев- нованието е предпоставка за личностно развитие и статус. Ако една група е
324
Tajfel, H. (1970). „Experiments in intergroup discrimination.“
Nature, 223, 96-102.
346 прекалено малка, тя няма нито властта, нито престижа да противостои на другите групи. В резултат на това е неизгодно да принадлежиш към нея. Но ако групата е твърде голяма, тогава имаш много по-малки шансове да стигнеш до върха ѝ или даже да се доближиш до него. В такъв случай става прекалено трудно да бележиш напредък. Вероятно хората се идентифицират с дадена група, в която са попаднали на
произволен принцип, заради дълбокия стремеж към създаване на структура, която предлага безопасност и шансове да напредват в йерархията. Затова облагодетелстват членовете на собствената си група, защото така ѝ помагат да просперира – а да се стремиш към върха на една разпадаща се йерархия, е просто безполезно.
Във всеки случай, откритието на Тайфел за минималните условия, необхо- дими за идентификация с групата, е причината да започна тази посветена на котките глава с описанието на моето куче. Иначе самото споменаване на думата котка в заглавието би настроило срещу мен многобройните любители на кучета просто защото съм пропуснал да включа най-добрия приятел на човека в групата на създанията, които трябва да бъдат погалени. И тъй като самият аз обичам кучетата, би било незаслужено да си спечеля подобна ненавист. Така че,
ако обичате да галите кучетата, които срещате на улицата, не се чувствайте длъжни да ме мразите. Бъдете сигурни, че това също е поведение, което одобрявам. Освен това бих искал да се извиня на любителите на котките, които в този момент се чувстват излъгани, защото са очаквали това да е история за котки. Вероятно ще бъдат удовлетворени, като ги уверя, че котките илюстрират тезата,
която ще се опитам да докажа, и че малко по-нататък ще стане дума и за тях. Но сега да разгледаме някои други въпроси.
Сподели с приятели: