96
Хенри почувства, че не може да слуша повече, но в същото време усети, че е изпълнен с решителност:
— Мисля, че разбрах. Сега какво трябва да сторя най-напред?
— Ако си се променил —
каза Джоунс, — докажи го.
Той посочи мобилния телефон на колана на Хенри и се усмихна:
— Първо се обади на съпругата си. За останалото сам ще се сетиш.
Хенри измъкна телефона, погледна Джоунс и попита:
— Веднага ли?
— Веднага — отговори старецът, изправи се и се протегна.
Хенри набра познатия номер и зачака съпругата си да се обади.
Когато тя вдигна, думите му просто избликнаха:
— Скъпа! Съжалявам за толкова много неща. Обещавам, че всичко ще се промени към добро.
Аз ще се променя към добро. Знам,
че в момента
сигурно ти звучи безумно, но ще поговорим повече,
когато се прибера у дома. Срещнах един човек и бих искал да се запознаете. Искаш ли да му кажеш „здрасти“? Задръж само за секунда…
Хенри вдигна поглед. Огледа се, но старецът беше изчезнал.
Завъртя се наоколо объркан, оглеждайки се
във всички посоки, за да зърне Джоунс, но той сякаш бе потънал вдън земя.
В този кратък миг на смущение Хенри не знаеше, че Джоунс още не е приключил работата си с него.