1. Керълайн
11
– Удоволствието е изцяло мое – отвърна той.
Единственият проблем беше облеклото му: зелен панталон и кадифено спортно сако с цвят на патладжан, кафяви велурени обувки и – най-лошото – черна риза. Само свещениците и фашистите носеха черни ризи. Е, и гангстерите, разбира се.
– Може би искате да се преоблечете? – Едва се сдържах да не пригладя косата му, толкова дълга, че
можеше да я хване на опашка, – Или да се избръснете?
Според агента му мосю Родиер беше гост на хотела, така че Самобръсначката му беше само няколко етажа по-горе.
– Така ще съм облечен – каза и сви рамене.
Типичен актьор. Трябваше да го предвидя. Потокът от гости на път за балната зала растеше, жените бяха зашеметяващи във фините си рокли, а мъжете – до един – с фракове и обувки от лак или телешка кожа.
– Това е първата ми галавечеря, единственият шанс на Консулството да набере средства. Облеклото е строго официално.
Дали старият смокинг на татко ще му стане? По дължина ще е добре, но в раменете може да му е доста тесен.
– Винаги ли сте толкова... как да кажа...
изпълнена с енергия,
Miss Феридей?
– Ами тук, в Ню Йорк, индивидуалността невинаги се цени. – Подадох му свитъка с листове. – Не се съмнявам, че нямате търпение да видите сценария.
Той ми го върна.
– Не,
merci.
Пъхнах го обратно в ръцете му:
– Но как? Генералният консул лично го написа.
– Кажете ми пак за какво правя всичко това?
– За целогодишна помощ на френски граждани, принудени да напуснат родината, а също и за набиране на средства за Фрейския фамилен фонд, който ръководя.
Помагаме на сираци във Франция, чиито родители са загубени по различни причини. При тази нестабилност в Европа ние сме доста надежден източник на дрехи и храна. Освен това членове на семейство Рокфелер също са гости на събитието.
Той прелисти речта.
– Биха могли просто да напишат чек и да си спестят всичко това.
– Те са сред най-отзивчивите ни дарители, но моля ви, не ги споменавайте. Нито президента Рузвелт. Нито самолетите, които Съединените щати са продали на Франция.
Някои от гостите ни тази вечер обожават Франция, разбира се, но предпочитат да не се забъркват във война за момента. Роже иска да се избегнат всякакви конфликти.
– Пируетите около наболели въпроси винаги изглеждат изкуствено. И публиката го усеща.
– Може ли просто да
се придържате към сценария,
Monsieur?
– Тревогите могат да причинят проблеми със сърцето,
Miss Феридей.
Извадих иглата от букетчето момини сълзи.
– Заповядайте, това е букетче за почетния гост.
–
Muguet! – възкликна господин Родиер. – Къде намерихте момини сълзи по това време на годината?
– В Ню Йорк всичко може да се намери. Нашият цветар ги отглежда от семенца.
Опрях ръка на ревера му и забих иглата по-надълбоко във френското кадифе. Откъде идваше този прекрасен аромат, от него или от цветята? Защо американците не миришат така – на тубероза или на дървесен мускус и...