40 ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ • Равенство на шансовете – еднакви грижи при еднакви състояния; • Защита на социално слабите – модели на защита при рискови групи, свързани със солидарността; • Въздействие върху цялата популация – прилагане на мероприятия (публични услуги), които носят полза за цялото общество; • Ефективност, ефикасност и целесъобразност – подбиране и поставяне на обществено значими приоритети. .3 Политико-икономически модели на осигуряването Фундамент на социалната политика и съответно на социалното (здравно и пенсионно осигуряване) е взаимовръзката между следните категории: потребност – интерес – мотивация – стимул(санкция) – отношение – поведение – потребление. На базата на тази взаимовръзка постепенно държавата като субект на управлението формира и съответната политика – познаване и целево прилагане на законите на обществото, природата и възпроизводството на човека, населението и обществото, откъдето възниква и голямо разнообразие от отношения – икономически, обществени, социални, пазарни, регулаторни, регионални, международни и т.н. Основните социално-политически ценности, които могат да са база за класифициране и сравняване на видовете осигурителни системи могат да бъдат определени в четири групи: - лична отговорност; - социална ангажираност; - свобода; - равенство. В социалното осигуряване са класифицирани четири основни политико-икономически модела (Й. Христосков), а именно: - либерален модел – индивидът сам определя социалното и трудовото си поведение, което е свързано с лична предвидливост; - колективно-либерален модел - гарантиран минимум, финансиран с данъци (по системата Беверидж) плюс допълнително осигуряване чрез лична инициатива; - доходно-пропорционален (корпоративен) модел – адекватно
