40 както сте свикнали.
После се привеждате във вид, в който всички очакват да ви видят, миете зъбите си по запаметения начин. Пиете кафе от любимата си чаша и изяждате обичайната зърнена закуска. Обличате якето, което винаги носите, и несъзнателно го закопчавате.
После автоматично шофирате до
службата по привичния, удобен маршрут. В работата си вършите същите неща по запаметения начин. Виждате същите хора, които предизвикват едни и същи емоции у вас, и това ви кара да мислите същите неща за тях, за работата и за живота си.
По-късно
бързате да се приберете у дома, за да се нахраните, да гледате любимото си предаване по телевизията, да си легнете, да направите всичко това отново. Дали мозъкът ви изобщо се е променил през този ден?
Защо тайно очаквате в живота ви
да се появи нещо различно, след като продължа- вате да мислите същите мисли, да изпълнявате същите действия, да преживявате същите емоции ден след ден? Нима това не е дефиниция на лудостта? Всички в един или друг момент сме ставали жертва на този тип ограничен живот. Сега вече разбирате защо.
Можем спокойно да кажем, че вие всеки ден възпроизвеждате едно и също ниво на ума. А
ако квантовият свят показва, че средата е продължение на ума (и че умът и материята са едно), докато умът ви остава същият, животът ви също ще запазва статуквото.
Така, ако средата ви остава същата и вие реагирате, мислейки по един и същ начин, не трябва ли според квантовия модел на реалността да създавате още и още от същото?
Погледнете го така:
входните данни не се променят, значи и изходните не се променят.
Как тогава да създадеше нещо
ново?Сподели с приятели: