105
притискане, Бърнард пусна луничавата си ръка под роклята й отдолу нагоре. Гащичките й се разтвориха в неговата хватка. Майчице мила!
Ако в този момент Крал Макс беше телефонирал на своя агент по залаганията, щеше да открие, че курсът е осем към едно срещу безбрачието.
„Химическата индустрия и нейните активисти правят всичковъзможно правителството да забави изследванията за алтернативнии по-безопасни методи за контрол над насекомите.“Бърнард й подаде една таблетка и чаша текила, за да я прекара.
— Ето. Глътни това.
— Какво е това?
— Ши-линк. Китайско противозачатъчно. То е много старо и много безопасно. Една таблетка държи в продължение на месеци.
Вземи я, скъпа.
— Не знам… Какво има в нея?
— Четирите безсмъртни съставки.
— Само четири? С шест бих се чувствала по-безопасно.
— Вземи я.
— А бе, с шест ще ми бъде по-лесно, ти казвам.
— Вземи я.
Тя я взе, като, гълтайки я, се опитваше да не мисли за колоната маршируващи китайци, по осем на ред, покриващи земното кълбо по дължина.
— По-късно ще те науча на лунацепция: как да координираш хормоналния си цикъл с този на светлината. Можеш да се научиш да синхронизираш тялото си с фазите на Луната и хем да
бъдеш сто процента сигурна, хем да си в хармония с Вселената. Страхотна сделка.
Лей-Чери беше толкова приятно изненадана от това, което чуваше, толкова очарована от загрижеността на този луд бомбаджия за нейната утроба, че го обгърна с ръце и го целуна така, сякаш вече му минаваше модата, което според много хора си беше така. Тя се смееше,
целуваше го и се събличаше — всичко това едновременно.
Бивши президенти-републиканци, изяжте си ушите.
„Конкуренцията, свободното предприемачество и откритиятпазар не би трябвало да бъдат символични смокинови листа закорпоративния социализъм и монополистичния капитализъм.“ 106
Осъзнаваше ли героят, че, докато говореше за символични смокинови листа, истински листа от смокиня образуваха балдахин,
който предпазваше неговия лъскав бизнес костюм от игривите лъчи на
Луната?
На борда на „Хай Джинкс“ и последното символично смокиново листо беше паднало. Шортите на Бърнард — естествено черни —
кацнаха на
палубата, секунди след като Лей-Чери напусна своите гащички. Тяхното бельо остана да лежи там и да събира прах като призрачни градове, изоставени с изчерпването на найлоновите мини.
Те се изтърколиха в долната каюта. Лей-Чери и преди се беше възбуждала до такава степен, но не се беше чувствала така спокойна от това. Коленете й рамкираха нейното усмихнато лице. Тя представляваше мишена, която беше трудно да не бъде улучена.
Луната, ярка като лимон, влезе в катера през страничния отвор и блесна върху мокрия илюминатор. Прицелът му беше добър. Той потъна до дръжката.
— Мили Боже! — викаше тя.
— Йъммм — пъшкаше той.
Морето клатеше корабчето, сякаш ги подстрекаваше.
Сподели с приятели: