Пазар на земята и поземлена рента

В сферата на земеделието, но може и в добиваната промишленост възникват особени рентни отношения, а земята като производствен ресурс създава доход – рента. Под понятието рента в икономическата теория се разбира доходът от капитала, имуществото, земята, облигациите, акциите, който се присвоява от техния собственик.

Аренда – форма на пазарна сделка между земевладелеца и арендатора, в която се определят условията за наемането на земята и нейната цена.

Поземлена рента – факторен доход за производителното използване на земята.

Аренда и рента са понятия, които касаят милионите собственици на земеделски земи, които по една или друга причина нямат възможност за самостоятелната им обработка, в следствие на което отдават под аренда наследените или придобити собствени земи или се включват в земеделски кооперации за съвместната им обработка. Аренда  е вид сделка между земевладелец (арендодател) и земеползвател (арендатор). Чрез нея земя се предава за временно владение и ползване при определени условия и срещу арендна такса. Арендата е широко застъпена сделка в земеделието и в добивната промишленост. Чрез нея арендаторите окрупняват големи площи, което спомага за постигането на по-добри производствени резултати. Рентата е парично плащане, дължимо от ползвател на земеделска земя по споразумение за създаване на масиви за ползване съгласно чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Възнаграждението, което получава собственикът за използването на земята му като производствен фактор от наемателя, се нарича поземлена рента и тя се плаща от наемателя (арендатор). Поземлената рента отразява икономически отношения между три групи собственици в селското стопанство: собственикът на земята, който за собствеността си получава поземлена рента, арендаторът (собственикът на капитали), който срещу вложените пари за наемане на земя и обработката й получава печалба и наемни работници, които за своя труд получават работна заплата. Рентата е доход на земевладелеца, който той получава за правото на собственост върху даден участък земя, а земеползвателят (предприемач) получава печалба – трансферен доход за това, че му се предоставя правото да стопанисва тази земя.

Много често поземлената рента се отъждествява с арендата, т.е. с парична сума, която арендаторът изплаща на поземления собственик по силата на сключен аренден договор за това, че предоставя правото да обработва неговата земя. Между рентата и арендата обаче има разлика. Арендата освен рентата включва и други плащания – ползване на постройки, насаждения, пътища, намиращи се в дадения поземлен участък. След като изтече арендният срок, всички подобрения стават собственост на поземления собственик и това увеличава арендата. Арендата предполага наличие на два субекта: поземлен собственик и арендатор. Първият предоставя правото на стопанисване и разпореждане на земята от арендатор, за което получава определен доход. Следователно арендното плащане е конкретна форма на присвояване на доход. При кратък срок на аренден договор, арендаторът избягва да влага капитал и да прави подобрения в обработването на почвата, защото с неговото изтичане тези подобрения стават собственост на поземления собственик.

И двата вида доходи – аренда и рента са такива, които дават право на собственика на земеделската земя да получи облага срещу предоставената за ползване земя, като основното различие се изразява в това, че арендното плащане може да се оприличи на наемно плащане в един договор за наем, а рентата е възмездяване на собственика на земята от страна на юридическото лице (кооперацията), в която самият той е един от собствениците (член на кооперацията).