| 4.3 Платежно средство (standart of deferred payments).
Третата основна функция на парите е свързана с използването на парите като платежно средство. Тя е резултат от масовото разпространение на кредита, на банковото дело и на съответните институции и инструменти, съпътстващи кредитните отношения между пазарните участници. Разделянето на покупката и продажбата във времето превръща продавача в кредитор, а купувачът в длъжник и създава условия за промяна на функциите на парите. При покупко-продажба на кредит парите измерват стойността и определят цената на продаваната стока, след което, те се проявяват като идеално покупателно средство – макар да имат специфичната форма на “парично обещание” от страна на купувача, парите все пак са осигурили преминаването на стоката от едни ръце в други. Накрая, след изтичане на предварително договорения срок, парите са в ръцете на продавача, а осъществяването на всяка от фазите на размяната, обуславя едно ново, по-различно качество на парите – като средство за отсрочване на плащанията и погасяване на задълженията.
Като средство за отложени плащания парите се използват при плащане на дългове или когато времето на покупка е отдалечено от времето на плащанията. Според тази функция на парите икономическите субекти могат да финансират дейността си и при недостиг на собствени парични средства. Дълговете се трупат в реални парични единици и затова трябва да се възстановят в пари със същата покупателна способност. За реализацията на този принцип от съществено значение е стабилността на цените. Затова реализацията на тази функция на парите е в голяма зависимост от развитието на инфлацията.
Сподели с приятели: |
