4.5 Ликвидност и покупателна сила на парите
Търсенето на парите като активи произтича от функцията на парите като средство за натрупване. Този елемент на паричното търсене е най-добре развит в кейнсианската теория на парите и по-конкретно в теорията за предпочитанието към ликвидност. В икономическата теория под понятието ликвидност се разбира свойството на активите да се трансформират от един вид в друг бързо, лесно и без загуба или с минимална загуба на ценност.
Като финансови активи парите могат имат различни форми - акции, облигации, парични спестявания и разликата между тях е в различната доходност и ликвидност т.е. способността им да се превръщат бързо и лесно в средство за размяна. Облигациите, акциите и другите финансови активи са с по-висока ликвидност, докато парите по определение се отличават с абсолютна ликвидност.
За разлика от съвременността, когато парите, съхранени в банка, носят лихва, по времето на Кейнс парите не са носели лихва, докато притежателите на облигациите като вид ценна книга са получавали лихва. За човек е важно каква част от дохода му да бъде вложена в облигации, които ще му носят лихва, и каква част да запази във вид на пари. Притежателят на пари губи лихвата, като държи част от паричното си богатство в спестени пари, което изисква два вида разходи - комисионна на банката и пропуснатата от облигациите лихва.
Търсейки отговор на дилемата кои фактори определят подобно разпределение на паричните активи, Кейнс посочва три мотива - транзакционен, спекулативен и превантивен, стоящи в основата на подобни икономически решения.
В условията на бързо развиващи се пазари, на които се разменя безкрайно множество от активи (включително разнообразни финансови инструменти) е много трудно да се определи, колко ликвиден трябва да е един актив за да се квалифицира като пари.
Сподели с приятели: |
