Пазарната икономика като система от връзки и зависимости предполага формирането на два големи и взаимообвързани процеса
Изтегляне 124.5 Kb.
|
Свързани:
Екология
| Банковата система като цяло е свързана с формирането и движението на паричната маса. Количеството на парите в обръщение или паричното предлагане зависи както от дейността на централната банка, която единствено има право да емитира (издава или отпечатва) пари и да определя механизмите на движението им в икономиката, така и от дейността на търговските банки, които въз основа на своята кредитна активност могат да имат важна роля при определяне на мащабите на паричното предлагане, т.е. да променят количеството на парите в обръщение, без това да е свързано с отпечатването на нови емисии от пари.
Съвременната банкова система е основана на поддържането на частични резерви. Втората важна особеност на банковата дейност е, че това, което не е по силите на отделната банка, може с успех да се направи от банковата система като цяло, а именно да се създават нови пари в обръщение, без това да застрашава сигурността и ликвидността на банковата система. Количеството на пари в банките зависи от количеството резервни и пълноценни пари, които те съхраняват. Банките са задължени да държат резерви в централната банка. Отношението между банковия резерв и общата сума на депозитите се нарича норма на банковия резерв или резервна норма (reserve ratio). Същността на паричния контрол от страна на централната банка е в поддържането на банковите резерви. Тяхната функция е да даде възможност на централната банка да контролира сумата на разплащателните и текущите влогове и парите в банките. Чрез налагането на определено равнище на минималните задължителни резерви централната банка е в състояние да ограничава и, или стимулира растежа на парите в банките до определено, желано равнище. Количеството пари, с което общите резерви (наличните пари) превишават задължителните резерви, се нарича свръхрезерви на банката. Способността на банката да дава заеми зависи само от равнището на свръхрезервите и затова те са от голямо значение за банковата дейност. Когато банката дава заеми, тя създава допълнително количество пари. Кредитирането създава депозити, които са нови, налични пари. Това, което отделната банка не може да направи - да създаде пари, по-големи от свръхрезервите си, е по възможностите на цялата банкова система. Паричната политика е дейност по контролиране на инфлацията и моделиране на икономическия цикъл чрез промяна на количеството пари в обращение и изменение на различните лихвени проценти. Средства на паричната политика са минималните задължителни резерви, сконтовият процент, ломбардните и краткосрочни заеми и операциите открития паричен пазар. Централна банка на България е Българска народна банка (БНБ). Понастоящем в България има паричен съвет, който забранява провеждането на активна парична политика. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Може да се обобщи, че парите са финансов актив с висока ликвидност, който е всеобщоприето средство за размяна срещу други стоки и се използва като еталон за измерване на стойността на другите стоки. Настоящата разработка направи опит за характеристика на природата и функциите на парите, разгледа тяхната същност, възникването и еволюцията им. Проследи видове пари: стокови, книжни, кредитни и съвременни. Описа основните функции на парите: средство за размяна, средство за натрупване, мярка на стойността, платежно средство. Парите имат ликвидност и покупателната сила. Разработката описа накратко и начина на функциониране на банковата система. Банковата система включва централната банка и всички финансови институции, които извършват банкова дейност. Изтегляне 124.5 Kb. Сподели с приятели:
|