Педагогически факултет
Поведение повреме на общуването
Изтегляне 112.07 Kb.
|
Свързани:
Kursova rabota- tvorchesko pisane (1)
| Поведение повреме на общуването.
Социалните потребности и мотиви се определят като ценности и мотиви, които са се формирали с развитието на човешкото общество. В тяхното съдържание се отразяват различните взаимоотношения на индивида с другите членове на обществото. Социалните мотиви са свързани с потребността от общуване и се проявяват в стремежа на личността да намери своето място в значимата за нея група, да получи одобрението на членовете на групата, да осъзнава и анализира формите на взаимоотношение с другите. Волевата готовност се формира в процеса на индивидуалното развитие на човека, процеса на формиране на неговата личност и изразява способността на личността да взема решения, опирайки се на адекватна на ситуацията информация и на адекватни на целта действия. Поведението представлява целенасочена система от последователно изпълнявани действия, чрез които се реализира практическия контакт на организма със заобикалящите го условия. Поведението обезпечава достигането до определена цел. В социален аспект с поведение се обозначават такива действия спрямо обществото, спрямо другите хора и предметния свят, които са опосредствани / регулирани / от правните и морални норми на обществото. Човешкото поведение в различните негови форми се усвоява в процеса на развитие на личността. Наред със съзнателните форми на поведение човек осъществява и неосъзнато, автоматизирано поведение. То възниква в резултат на повтарящи се изисквания от страна на ситуацията и се развива в онтогенезата на основата на съзнателните форми и поведение. Заключение В комуникацията човек-човек, за разлика например от комуникацията човек машина, се осъществява комуникация между два активни субекта - "аз" и "другият", при която има интензивен, двупосочен обмен на информация. За тази цел всеки човек се опитва да се ориентира в другия и да създаде общ смисъл с него. В този процес комуникативните роли непрекъснато се променят. Комуникаторът се превръща в приемник и след това отново в комуникатор. Изграждането на вътрешния духовен свят на човека е неразривно свързано с общуването. Човешката личност се развива и формира в и чрез нейните отношения с другите хора. Единствено възможния път, по който детето усвоява натрупания от човечеството обществено исторически опит, е изграждането между него и другите хора на съвместни общности, които го заобикаляг, както и неговите връзки и отношения. От тази позиция психическото развитие на човека представлява своеобразна карта на човешките общности. В общуването ние задоволяваме много от нашите потребности. Без другите потребностите от доверие, сигурност, любов, топлина и признание биха останали незадоволени. Радостта и щастието, което търсим, е немислимо без другите. За силата на общуване можем да съдим, когато загубим близките. Чувствата на тревожност, угнетеност, несигурност и самота в много от случаите са свързани с продължителните раздели и загуби. Човек е способен да избере равнището на присъствие в битието, както и да остави друг или нещо да избира вместо него. Това може да се случи съзнателно или безсъзнателно. Възможността на човешкия индивид да избира поражда дилемата на свободата – и изборът, и отказът от избор са еднакво драматични за него. И все пак човек запазва човешкото в себе си като общува с другите. Общуването с другите ни помага да открием смисъла на нашият живот. Изтегляне 112.07 Kb. Сподели с приятели:
|