Педагогически факултет



страница2/5
Дата07.02.2024
Размер112.07 Kb.
#120238
1   2   3   4   5
Kursova rabota- tvorchesko pisane (1)
Свързани:
Kursova rabota- tvorchesko pisane (1)
Същност на общуването.

Междуличностните отношения в организацията са разнообразни и тяхното основно съдържание включва общуването. Хората постоянно влизат в разнообразни контакти помежду си, разменят мнения, влияят си взаимно, прекарват свободното си време съвместно. Чрез общуването се реализира цялостната система от жизнени отношения на човека. Общуването намира израз в два типа отношения:



  • Междуличностни отношения – това е неформалното общуване по интереси.

  • Обществени отношения – те са безлични по своята природа, свързани са с положението на човека в обществото и мястото, което заема в организацията. Този вид отношения се отнасят към категорията на деловото общуване.


  1. Различни форми на общуване.

Участници в общуването в образователната сфера са обучавани и обучаващи (преподаватели, автори на учебници, на компютърни програми и пр.). Целите са да се съдейства за социализацията на обучаваните чрез овладяване на информация от предвидените за изучаване дисциплини и на умения, нужни за бъдещата професионална дейност на подрастващите. Подборът на учебна информация се регулира институционално в съответствие с функциите на училището; начините на нейното поднасяне се съобразяват с потребностите на обучаваните и с техните възприемателни възможности. Общуването в образователната сфера е официално.



  • Професионалното общуване е свързано с упражняването на определена професия. Предпоставка за резултатност на извършваната трудова дейност са професионалните умения, придобити в образователната сфера.




  • Публичното общуване е вид официално общуване по социалнозначими проблеми; осъществява се в научната, стопанската, институционалната, медийната и естетическата сфера; характеризира се със строго спазване на книжовните и стиловите норми. Личното общуване е вид неофициално общуване по битови и лични проблеми; осъществява се в битово-разговорната сфера; допустими са отклонения от книжовните и стиловите норми.



  • пряко/ непосредствено/

  • косвено /опосредствано/

Прякото общуване или личният контакт при общуването притежава голяма сила на емоционалното въздействие, на внушението. В него най-непосредствено се разкрива личното отношение на индивидите един към друг. Косвеното общуване има по-обобщен, абстрактен характер. То се осъществява посредством усвояване на общественото съзнание чрез четене на литература, гледане на филми, възприемане на произведения на изкуството. Това е духовно общуване без непосредствен личен контакт, което, макар и едностранно по характер, надхвърля пространствено-времевото битие на личността и й дава възможност да бъде съпричастна към всички събития в света.





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница