Американскасчетоводна форма. Тази счетоводна форма е създадена в континентална Европа и нейната поява се свързва с името на Едмонд Дегранж (1795). Формата намира най-широко приложение в Америка откъдето идва и нейното наименование. Най-характерната особеност на тази форма е съчетаването на хронологическите и систематически записвания. За целта се използва специален вид регистър, наречен Дневник-главна книга, в лявата част на който се извършва хронологическата регистрация, а в дясната – систематическото отчитане. При американската счетоводна форма отпада необходимостта от съставяне на оборотна ведомост на синтетичните сметки, тъй като проверка за правилността на записванията може да се извърши в края на всяка страница на регистъра, преди преноса на данните на следващата страница, като общата сума на дебитните обороти следва да бъде равна на общата сума на кредитните обороти по сметките, Регистърът Дневник-главна книга следва да се разглежда като комбиниран регистър от гледна точка на признака вид на записванията и неговата форма и графировка беше представена при изясняване същността на счетоводните регистри. В основата на тази форма е залегнало разбирането, че хронологическото и систематическо отчитане имат еднакво важно значение за счетоводството, поради което трябва да се извършват едновременно. Дегранж счита, че систематическото отчитане може да се осъществи с помощта на 5 сметки: Каса, Стоки, Клиенти, Доставчици и Печалби и загуби. По този начин Дегранж свежда систематическото отчитане до 5 сметки, като записванията се осъществяват като се прилага способа на двойното записвано – дебитира се този, който получава, а се кредитира този, който дава. Като основен недостатък на формата следва да се посочи ограниченият брой счетоводно сметки, посредством който следва да се обхване счетоводството на цялото предприятие. Ограниченият брой сметки се разглежда от Хюгли като „усмирителна риза за счетоводителите.”163
