Петдесятното движение 12 неделната служба на 30 октомври 1831 г. една жена получава много силен подтик да се моли на език. За да се подчини на реда, тя излиза в коридора. Малко след това друга жена чувства същия подтик и излиза на улицата. Това убеждава Ирвинг, че говоренето на езици трябва да се разреши и по време на неделните служения. Тук вече търпението на висшестоящите над него църковни водачи прелива - тези прояви са
толкова непоносими за тях, че те настояват пред презвитера на Лондон да забрани на Ирвинг да проповядва.
И наистина, на 26 април 1832 г. презвитерът на Лондон обявява Ирвинг за нарушител на църковната дисциплина и виновник за изкривявания в църковното учение. В петъка на 4 май 1832 г. хората, които се събират за служение намират вратата на сградата заключена. Обаче това ни най-малко не изплашва Ирвинг и съратниците му. Те веднага намират друга зала, която взимат под наем, и само след два дена в нея се събират на служение 800 човека. Движението продължава да се развива. Ирвинг не
става водач на движението, а се отдава на проповядване.
Ирвинг особено се интересува от пророческия дар. Самият има пророчески дар и пророкува, че ще има голямо изливане на Святия Дух поради скорошното пришествие на Христа, и че евреите трябва да се завърнат в собствената си земя. Проповедникът вярва, че пришествието предстои много скоро.
През 1834 г. Ирвинг се разболява от туберкулоза и умира на 42 годишна възраст.
Движението, започнато от Ирвинг, се
разпространява и в Америка, Германия,
Франция и Швейцария. Идеите за духовно обновление постепенно си пробиват пьт през втората половина на 19 век, особено в средите на методизма.
Сподели с приятели: