34ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕи членовете на семействата им. Има здравноосигурителни каси на земеделци, еднолични търговци и специфични групи от населението, напр.
студенти, държавни служители, лекари.
Задължителното здравно осигуряване не дава пълно покритие, поради което приблизително 87 % от населението плаща допълнителни доброволни осигуровки във фондове за осигуровка срещу болести или в частни осигурителни фондове. Основната идея на това допълнително осигуряване е да се покриват високите разходи за
пациента извън частта, която се поема от задължителното здравно осигуряване.
Задължителните здравноосигурителни вноски се плащат от работодателя и от работещия.
Здравното осигуряване е организирано в:
- 1 общ фонд (CNAMTS) – за работещите на заплата (обхват около 80% от населението);
-
2 допълнителни фонда (MSA)- обхват от 9% предимно фермери и земеделски работници;
-
4 фонда (CANAM) – обхват около 6% от населението – предимно самоосигуряващи се;
- 11 допълнителни фонда – обхват около 5% от населението –
предимно миньори, жп и метроработници, артисти, счетоводители и т.н.
Усложнена система на осигуряване с множество фондове и схеми. Финансирането е за сметка на работещите и работодателите
(двупартиден принцип)
Сподели с приятели: