Петте езика на Любовта г ари Чапмън
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
povedencheski-podhod-na-konsultirane
- Навигация на страницата:
- Пълноценен разговор
ЗаедноЕдин централен аспект на пълноценното време е времето заедно. Нямам предвид съседство. Двама души, които седят в една и съща стая, са в близко съседство, но не са непременно заедно. Заедно е свързано с насоченото внимание. Когато един баща седи на пода и търкаля топката с двегодишното си дете, вниманието му не е насочено към топката, а към детето му. За един кратък момент, колкото време трае играта, те са заедно. Ако обаче бащата говори по телефона, докато търкаля топката, вниманието му е раздвоено. Някои съпрузи и съпруги мислят, че прекарват време заедно, когато всъщност те само живеят в близко съседство. Те са в една и съща къща едновременно, но не са заедно. Един съпруг, който наблюдава спорта по телевизията и в същото време разговаря с жена си, не ѝ отделя пълноценно време, защото тя не получава пълното му внимание. Пълноценното време не означава, че трябва да прекарвате всяко време заедно, като се гледате в очите. Това означава да правите нещо заедно и да отдаваш изцяло вниманието си на другия човек. Дейността, в която участвате заедно, не е толкова важна. Важно емоционално е да прекарвате времето си, насочени един към друг. Дейността е средството, което създава чувството за „заедно" Важното за бащата, който търкаля топка с двегодишното си дете, не е самата дейност, а емоциите, които се създават между бащата и детето. По същия начин съпруг и съпруга, които играят тенис заедно, ако е истинско пълноценно време, ще насочат вниманието си не към играта, а към факта, че прекарват време заедно. Какво става на емоционално ниво е онова, което има значение. Нашето време, прекарано заедно в преследването на обща цел, говори на другия, че той ни интересува, че ни е приятно да бъдем заедно, че ни харесва да правим нещата заедно. Пълноценен разговорСъщо както утвърждаващите думи, езикът на пълноценното време има много диалекти. Един от най-разпространените диалекти е пълноценният разговор. Под пълноценен разговор имам предвид диалога, в който двама души споделят своите преживявания, мисли и желания в приятелска спокойна атмосфера. Повечето личности, които се оплакват, че партньорът им не говори, нямат предвид, че той никога не казва думичка. Те искат да кажат, че той рядко участва в истински диалог, като показва разбиране. Ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време, този диалог е изключително важен за неговото емоционално чувство, че е обичан. Пълноценният разговор е съвсем различен от първия любовен език. Утвърждаващите думи са насочени към това, което казваме, докато пълноценният разговор е съсредоточен към това, което чуваме. Ако споделям любовта си към теб чрез пълноценното време, ще насоча вниманието си да те накарам да излезеш от черупката си, като слушам съпричастно това, което казваш. Ще ти задавам въпроси, не като ти досаждам, а като показвам истинско желание да разбера твоите мисли, чувства и желания. Срещнах Патрик, когато той бе на четиридесет години и бе женен от седемнадесет години. Спомням си го, защото първите му думи бяха толкова драматични. Седна на кожения стол в офиса ми и след кратко представяне се наведе напред и каза много развълнувано: Д-р Чапмън, бях глупак, истински глупак. Какво те доведе до такъв извод? — попитах аз. Бяхме женени седемнадесет години - каза той - и жена ми ме напусна. Сега разбирам какъв глупак съм бил. Повторих първоначалния си въпрос: В какъв смисъл си глупак? Жена ми си идваше у дома след работа и ми разказваше проблемите си в офиса. Аз я изслушваш и след това ѝ казвах какво според мен трябва да направи. Винаги ѝ давах съвет. Казвах ѝ как да се справи с проблема. „Проблемите не си отиват просто така. Трябва да разговаряш с хората, свързани с тях, или с шефа си. Трябва да се справиш с проблемите.“ На следващия ден тя се връщаше от работа и споделяше същите проблеми. Винаги я питах изпълнила ли е съветите ми от предния ден. Тя поклащаше глава и казваше не. Затова повтарях съвета си. Казвах ѝ какъв е начинът да се справи със ситуацията. На другия ден тя се прибираше у дома със същите проблеми. Отново я питах последвала ли е съвета ми. Тя поклащаше глава и казваше не. След три или четири такива вечери, аз се ядосвах. Казвах ѝ да не очаква съчувствие от мен, щом не желае да следва съветите ми. Не бе необходимо да живее под такъв стрес и напрежение. Можеше съвсем лесно да разреши проблема, ако просто направеше каквото я съветвах. Следващия път, когато споделяше с мен проблема, аз казвах: „Не искам да слушам. Казах ти какво да направиш. Ако не желаеш да слушаш съвета ми, и аз не желая да те слушам.“ Много от нас... са обучени да анализират проблемите и да дават разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да бъде изпълнен, или проблем, който трябва да бъде разрешен. Просто се оттеглях и се връщах към работата си. Какъв глупак съм бил - каза той - какъв глупак! Сега разбирам, че тя не е искала съвета ми, когато ми е говорила за своите борби в службата. Искала е съчувствие. Искала е да я изслушвам, да ѝ отделям внимание, да ѝ показвам, че разбирам болката, стреса, напрежението. Искала е да знае, че я обичам и че съм с нея. Тя не е искала съвет, искала е да знае, че я разбирам. Никога не съм се опитвал да я разбера. Твърде зает бях да давам съвети. Какъв глупак. Сега я няма. Защо не разбираме тези неща, когато преминаваме през тях? -попита той. - Бях прекалено сляп за това, което ставаше. Едва сега разбирам как съм я предал. Жената на Патрик бе молила за пълноценен разговор. Емоционално тя е копнеела той да ѝ отдели внимание, като изслушва болката и разочарованието й. Патрик насочваше усилията си не в слушане, а в говорене. Той я слушаше само толкова, колкото да чуе проблема и да формулира разрешение. Не я слушаше достатъчно дълго или достатъчно добре, за да чуе нейния вик за подкрепа и разбиране. Мнозина от нас са като Патрик. Обучени сме да анализираме проблемите и да представяме разрешения. Забравяме, че бракът е взаимоотношения, не проект, който трябва да се изпълни, или проблем, който трябва да се разреши. Едни взаимоотношения изискват съчувствено изслушване с цел разбиране мислите, чувствата и желанията на другия. Трябва да сме готови да дадем съвет, само ако ни искат съвет, и никога със снизхождение. Много от нас не са научени да слушат. Много по-добре се справяме с мисленето и говоренето. Да се научим да слушаме може да се окаже толкова трудно, колкото научаването на чужд език, но трябва да се научим, ако искаме да показваме любов. Това е особено важно, ако първичният език на твоя съпруг или съпруга е пълноценното време и ако диалектът му е пълноценният разговор. За щастие много книги и статии са написани за изучаването на изкуството да изслушваш. Няма да се опитвам да повтарям написаното другаде, но ви предлагам следното обобщение на практическите съвети. Поддържане на зрителен контакт, докато говорите. Това ти пречи да се разсейваш и показва на другия, че му отделяш изцяло вниманието си. Не прави нещо друго, докато слушаш партньора си. Помни, че пълноценното време означава да отдадеш неразделеното си внимание. Ако гледаш, четеш или правиш нещо друго, което много те интересува, и не можеш веднага да обърнеш внимание на партньора си, кажи му истината. Ето един положителен подход: „Знам, че искаш да поговорим и съм готов, но искам да ти отделя изцяло вниманието си за това. Не мога да го направя веднага, но ако ме изчакаш десетина минути, ще свърша, ще седна и ще те изслушам.“ Повечето съпрузи биха уважили такава молба. 3. Вслушвай се в чувствата. Запитай се: „Какво изпитва моят партньор?“ Когато мислиш, че си намерил отговор, провери го. Например: „Струва ми се, че се чувстваш разочарован, защото забравих...“ Това му дава възможност да изясни чувствата си. Също показва, че слушаш внимателно какво ти говори. 4. Наблюдавай езика на тялото. Свити юмруци, треперещи ръце, сълзи, събрани вежди и движението на очите могат да ти подскажат какво чувства другият. Понякога езикът на тялото говори едно, ДОКАТО думите казват друго.' Поискай изясняване, за ДА разбереш КАКВО ВСЪЩНОСТ мисли и чувства другият. 5.Реши да не прекъсваш. Последните изследвания показват, че повечето хора слушат само седемнадесет секунди преди да прекъснат или да вметнат собствените си идеи. Ако ти отдавам неразделеното си внимание докато говориш, ще се въздържам от това да се защитавам или да отправим обвинения към теб, както и догматично да поддържам позицията си. Целта ми е да открия твоите мисли и чувства, Намерението ми не е да се защитавам или да те насоча към верния път, а само да те разбера. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|