Петте езика на Любовта

15 друг. Влюбени сме и завладени от красотата и чара в личността на другия.
Любовта ни е най-чудното нещо, което някога сме преживявали. Забелязваме, че някои семейни двойки сякаш са изгубили това чувство, но с нас това няма да се случи. „Може би просто не са изпитвали правилното нещо“, размишляваме ние.
За нещастие вечността на преживяването „влюбен“ е фикция, не факт. Д-р
Дороти Тенов, психолог, е направила дългосрочни изследвания на феномена влюбен. След изучаването на десетки двойки, тя стига до заключението, че средният живот на романтичното въодушевление трае две години. Ако е тайна любовна връзка, може да трае малко по-дълго. Накрая обаче всички слизаме от облаците и отново стъпваме на земята. Очите ни се отварят и виждаме брадавиците по другия човек. Осъзнаваме, че някои от неговите/нейните черти в характера са направо дразнещи. Моделът ѝ на поведение е дразнещ. Той има способността да наранява и да се ядосва, може би дори да използва груби думи и да съди критично. Тези малки недостатъци, които сме пренебрегвали, когато сме били влюбени, сега ни се струват като огромни планини. Спомняме си думите на мама и се питаме: Как съм могъл да бъда толкова глупав?
Добре дошли в реалния свят на брака, където в мивката вечно има косми, а огледалото е покрито с малки бели петна, където споровете са от кой край се стиска пастата за зъби и дали капакът на тоалетната трябва да е вдигнат или легнал. Това е свят, където обувките не отиват сами в шкафа и чекмеджетата не се затварят сами, където палтата не обичат закачалките, а чорапите се губят след пране. В този свят един поглед може да нарани и една дума може да смаже. Близките любовници могат да станат врагове, а бракът - бойно поле.
Какво е станало с чувството на влюбеност? За жалост, това е било само илюзия, която ни е излъгала да разпишем имената си върху пунктираната линия, за добро или лошо. Нищо чудно, че толкова много хора започват да проклинат брака и партньора, когото някога са обичали. Наистина ли сме били открили „истинското“ нещо? Смятам, че проблемът е в лошата информация.
Лошата информация е идеята, че страстта на влюбването ще трае вечно.
Трябвало е да се сетим. Един повърхностен поглед само дори е трябвало да ни научи, че ако хората се намират във вечно въодушевление, биха имали сериозни проблеми. Вълните на шока биха преминали през бизнеса, индустрията, църквата, образованието и останалото общество. Защо? Защото хората, които са „влюбени” губят интерес към всичко друго. Ето защо го наричаме „страст“. Студентът, който е влюбен до уши, вижда как оценките му спадат. Трудно е да учиш, когато си влюбен. Утре имаш контролно върху войната от 1812 г., но кой се интересува от войната през 1812 г.? Когато си влюбен, всичко друго сякаш не е толкова важно. Един мъж ми каза:
— Д-р Чапмън, работата ми върви на зле.
— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.

16
— Срещнах това момиче, влюбих се и сега не мога да върша нищо. Не мога да мисля за работата си. По цял ден мечтая за нея.
Еуфорията на състоянието „влюбен“ ни дава илюзията за близки взаимоотношения. Чувстваме се така, сякаш сме един за друг. Вярваме, че можем да победим всички проблеми. Чувстваме алтруизъм един към друг.
Както каза един мъж за годеницата си: “Не мога да си представя как бих я наранил по някакъв начин. Единственото ми желание е да я направя щастлива.
Бих сторил всичко, за да е щастлива.“ Такава страст ни дава фалшивото чувство, че егоцентричното ни отношение е изкоренено и сме станали нещо като Майка Тереза, готови да направим всичко за доброто на този, когото обичаме. Всъщност правим го толкова леко, защото искрено вярваме, че любимият ни изпитва същото към нас. Вярваме, че тя е готова да посрещне нуждите ни, че той ни обича по същия начин, както обичаме него, и че не би направил нищо, за да ни нарани.
Това мислене е винаги измамно. Не че не сме искрени в това, което мислим и чувстваме, но не сме реалисти. Не вземаме предвид човешката природа. По природа ние сме егоцентрични. Светът се върти около нас. Никой от нас не е напълно алтруистичен. Еуфорията на чувството „влюбване“ само ни дава тази илюзия.
Когато преживяването на влюбването тръгне по закономерния си път
(помнете, че обичайното чувство на влюбеност трае две години), ще се върнем в действителния свят и ще започнем да утвърждаваме себе си. Той ще изразява желанията си, но желанията му ще бъдат различни от нейните. Той иска секс, но тя е твърде уморена. Той иска да купят нова кола, но тя казва: „Това е абсурд!“. Тя иска да посети родителите си, но той казва: „Не ми харесва, че прекарваш толкова време със семейството си“. Той иска да поднови тренировките си по футбол, а тя казва: „Ти обичаш футбола повече отколкото обичаш мен“. Малко по малко илюзията за интимност се изпарява и различните им желания, емоции, мисли и модели на поведение започват да се налагат. Те са две отделни личности. Умовете им не са се слели, а емоциите им са се смесили само за кратко в океана на любовта. Сега вълните на действителността започват да ги разделят. Те се разлюбват и в този момент или се отдалечават, разделят, развеждат и тръгват в търсене на ново влюбване, или започват да се учат да се обичат един друг без еуфорията на любовната страст.

Изтегляне 1.28 Mb.

Сподели с приятели: