Трета главаДа бъдеш влюбен

13 среща с мен, за да обсъди появила се конкретна трудност с някоя от връзките
ѝ. По природа бе дисциплинирана, съвестна, организирана, внимателна и грижовна. Беше напълно извън стила ѝ да се появи в офиса ми без предупреждение. Помислих: трябва да е станало нещо много сериозно с
Джанис, за да дойде, без да си е уговорила среща. Казах на секретарката си да я пусне и очаквах Джанис да избухне в сълзи и да ми разкаже някоя трагична история, още щом затворя вратата. Вместо това тя влезе буквално подскачайки в офиса ми, с щастлива развълнувана усмивка.
-
Как си днес, Джанис? - попитах аз.
-
Страхотно! — отвърна тя. - Никога не съм се чувствала подобре в живота си. Ще се омъжвам!
-
Сериозно? - казах аз, като не скрих изненадата си. - За кого и кога?
-
За Дейвид Джилеспи - възкликна тя, - през септември.
-
Това е вълнуващо. Откога се познавате?
-
От три седмици. Знам, че е лудост, д-р Чапмън, след всички онези хора, с които съм се срещала, и всички онези случаи, когато съм била на път почти да се омъжа. Самата аз не мога да повярвам, но знам, че Дейвид е точно човекът за мен. От първата среща и двамата го разбрахме. Разбира се, не говорихме за това през онази първа вечер, но седмица по-късно той ме попита ще се омъжа ли за него. Знаех, че ще ми предложи, и знаех, че ще му кажа да.
Никога не съм се чувствала така по-рано, д-р Чапмън. Известни са ви връзките, които имах през годините, и борбите, през които преминах. Във всяка връзка нещо не бе наред. Никога не съм се чувствала спокойна да се омъжа за някой от тях, но знам, че Дейвид е правилният човек.
В това време Джанис вече се клатеше напред-назад на стола си, смееше се и казваше:
-
Знам, че е лудост, но съм толкова щастлива. Никога не съм била пощастлива в живота си.
Какво бе станало с Джанис? Тя се бе влюбила. В ума ѝ Дейвид бе найпрекрасният човек, когото бе срещала някога. Той бе съвършен във всичко.
Щеше да стане идеалният съпруг. Мислеше за него денем и нощем. Фактът, че
Дейвид се бе женил два пъти преди това, че имаше три деца и че бе сменил три работи през последната година, бе незначителен за Джанис. Тя бе щастлива и бе убедена, че ще бъде щастлива завинаги с Дейвид. Беше влюбена.
Повечето от нас влизат в брака с преживяване на влюбването. Срещаме някой, чийто физически характеристики и черти на личността създават достатъчно електрическо напрежение у нас, за да се задейства системата за
„любовна тревога“. Сирената пропищява и ние се включваме в процеса на опознаване на личността. Първата стъпка може да е да изядем заедно някой хамбургер или пържола, в зависимост от възможностите, но истинският ни

14 интерес не е в храната. Ние търсим любовта. „Дали това топло, трепетно чувство, което чувствам отвътре, не е истинското нещо“?
Понякога трепетът изчезва още с първата среща. Разбираме, че тя смърка енфие, и трепетното чувство се изнизва през пръстите на краката ни - повече не искаме да ядем хамбургери с нея. Друг път обаче трепетното чувство е още по- силно след хамбургерите отколкото преди това. Уреждаме си още няколко преживявания „заедно“ и не след дълго нивото на интензивност нараства дотолкова, че започваме да си казваме: „Струва ми се, че се влюбвам“. Накрая сме убедени, че това е истинското нещо и го споделяме с другия, като се надяваме чувството да е взаимно. Ако не е, нещата охладияват малко или удвояваме усилията си, за да направим впечатление и накрая да спечелим любовта на възлюбения. Когато е взаимно, започваме да говорим за брак, защото всички са съгласни, че да си „влюбен“ е необходимата основа за един добър брак.

Изтегляне 1.28 Mb.

Сподели с приятели: