Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| Ако трябва да отправи молба към някого и човекът е зает, той ще остави нещата така и нищо няма да каже. Знае какво желае, но не смее да го поиска, смятайки, че това не е толкова важно, за да безпокои другия. Много жени са споделяли с мен, че още от юношеската си възраст са престанали да се доверяват на майките си от страх, че няма да бъдат разбрани. Те са убедени, че да бъдат разбрани, означава да бъдат обичани. До обичаш, означава да приемаш другия, дори и да не го разбираш. Поради това убеждение те се превръщат в бягащи, измъкващи се личности, когато говорят. По този начин се опитват да избягнат темата и се страхуват да подхванат нова. Вследствие на това постъпват по същия начин и с другите жени. Да не забравяме, че когато мъж е бягащ, той преживява същото нещо с баща си и с другите мъже. Друга характеристика на бягащия е търсенето на съвършенството във всичко, което прави, защото смята, че ако допусне грешка, ще бъде порицан. За него да бъде порицан, е същото като да бъде отхвърлен. Тъй като не вярва в съвършенството си, той се повтаря, опитвайки се достигне съвършенството в това, което прави. За жалост смесва битието и правенето. Неговото търсене на съвършенство може да се превърне в обсебващо. Той до такава степен иска всичко да направи съвършено, че всяка една задача му отнема повече време от необходимото. По този начин си привлича други ситуации на отхвърляне от страна на околните. Най-големият страх на бягащия е паниката. Веднага щом си помисли, че може да се паникьоса в някаква ситуация, първата му реакция е да изчезне, да се скрие или да избяга. Предпочита да изчезне, защото знае, че в състояние на паника се сковава на място, убеден е, че като бяга по този начин, ще избегне някакво нещастие. Той до такава степен е убеден, че няма да може да го преодолее, че в крайна сметка му е лесно да повярва във възможността за бъдеща паника, когато това не е така. Желанието да изчезне е толкова вродено у бягащия, че по време на регресиите в зародишно състояние често съм чувала такива хора да казват, че се опитват дори да се скрият в корема на майка си. Можем да видим, че всичко това започва много рано. Тъй като ние привличаме в живота си видовете ситуации или хора, от които се страхуваме, бягащият често привлича към себе си ситуации или хора, които могат да го накарат да се паникьоса. Страхът му прави ситуацията още по-драматична. Той винаги намира всякакви правдоподобни причини, за да оправдае това, че си тръгва, своите бягства. Бягащият се паникьосва или се сковава на място по-лесно, когато става дума за родителя му или за хора от същия пол като неговия (особено тези, които му напомнят този родител). С родителя или с хора от противоположния пол не изпитва същия страх. Пред тях може да се изправи по-лесно. Забелязала съм също така, че бягащият често използва думата паника в своя речник. Например той ще каже: „Изпитвам панически страх при мисълта да престана да пуша". Човек, който няма тази травма от отхвърляне, би казал просто, че му е трудно да спре да пуши. Нашето его прави всичко възможно, за да не можем да забележим нашите травми. Защо? Защото несъзнателно сме му дали това пълномощно. До такава степен ни е страх да не преживеем отново болката, свързана с всяка травма, че с всякакви средства избягваме да си признаем, че ако Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 13 преживяваме отхвърляне, то е, защото ние самите се отхвърляме. Тези, които ни отхвърлят, са в живота ни, за да ни покажат до каква степен ние самите се отхвърляме. Страхът от паникьосване води до загуба на паметта у бягащия в множество ситуации. Той може да е убеден, че има проблем с паметта, когато в действителност става дума за проблем със страха. Често забелязвам по време на стажа „Да станеш водещ конферансие", че когато някой участник с характер на бягаш, трябва да излезе напред и да направи експозе или мини-конференция пред другите, дори и да се е подготвил много добре и отлично да познава материята си, в последната минута страхът му става толкова силен, че губи паметта си. Понякога дори напуска тялото си пред всички нас, застивайки на място като някой, който се е отнесъл „на луната". Хубавото е, че този проблем се поправя от само себе си, докато бягащият лекува своята травма от отхвърляне. Като следствие от всичко, упоменато в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от отхвърляне засяга нашата способност за общуване. Страховете на бягащия, които му пречат да общува ясно и да изразява желанията си, са следните: страх да не бъде безинтересен, да не го сметнат за нищожество или за човек без стойност, да не бъде неразбран, да не се паникьоса, да не би другият да го слуша от задължение или от учтивост. Ако виждаш, че изпитваш тези страхове, това е добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от отхвърляне взема надмощие. Интересно е да наблюдаваме, че нашите травми засягат също така и начина ни на хранене. Човек храни физическото си тяло по същия начин, както емоционалното и умственото си тела. На равнището на храненето бягащият предпочита малки порции и често няма апетит, когато изпитва страх или наситени емоции. Сред изброените типове бягащият е най-предразположен към анорексия. Анорексикът се откъсва почти изцяло от храната, защото смята, че е много дебел, когато всъщност е много слаб. Той използва този метод, за да се опита да изчезне. Когато му се случи да яде обилно, той се опитва да избяга чрез храната. Но това все пак е доста рядък начин за бягство при бягащия. Той избира по-често алкохола или дрогата, за да избяга. Когато много се страхува, е привлечен от сладките неща. Тъй като страхът изчерпва от човека енергията му, за него е обичайно да смята, че като яде захар, ще има повече енергия. За жалост, това приемане на захар дава само временна енергия, която често трябва да бъде обновявана. Нашите травми ни пречат да бъдем каквито сме. Това създава блокиране и в крайна сметка води до болести. Всеки тип привлича специфични болести и неразположения в зависимост от вътрешното си поведение. Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят у бягащия: • Той често страда от ДИАРИЯ, защото отхвърля храната си, преди тялото му да е имало време добре да усвои хранителните елементи, също както той самият се отхвърля или отхвърля твърде бързо дадена ситуация, която би могла да бъде добра за него. • Други страдат от АРИТМИЯ - неравномерност на сърдечния ритъм. Когато сърцето им започне да бие с бясна скорост, те имат чувството, че сърцето им иска да изскочи от гърдите, да си тръгне. Това е друг начин да искаш да избягаш от мъчителна ситуация. • По-горе казах, че травмата от отхвърлянето причинява такава болка, че е съвършено нормално за бягащия да мрази родителя си от същия пол, този, когото е обвинявал в детството си за това, че го е накарал да страда. Освен това на него му е изключително трудно да си прости, че се е сърдил на този родител, откъдето идва предпочитанието му да не вижда или да не знае, че му се е сърдил или че още му се сърди. Ако не си даде правото да мрази родителя си от същия пол, той може да развие РАК - болест, свързана със злобата или с омразата вследствие на болка, преживяна в изолация. Когато даден човек успее да си признае, че се е сърдил на родителя си, той няма да се разболее от рак. Може да си предизвика тежка болест, ако продължава да поддържа ожесточени мисли по отношение на този родител, без това обаче да бъде рак. Ракът се появява най-вече при човек, който много е страдал и обвинява себе си. Той не иска да види, че се е сърдил на родителя си, защото да си признае, че е изпитвал злоба, би било равносилно да признае, че е лош и безсърдечен човек. Това би означавало също така да се съгласи, че отхвърля този родител, при положение че обвинява него, че го е отхвърлил. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|