Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
10съществуваща травма. В такъв случай е нормално и човешко да не го приемаш и да му се сърдиш до степен да го мразиш.
Ролята на родителя от същия пол като нашия е да ни научи да обичаме, да се обичаме и да даваме обич. Родителят от противоположния пол ни учи да позволяваме да бъдем обичани и да получаваме обич. Като не приемаш този родител, е напълно нормално да си решил той да не ти служи като модел.
Ако се виждаш с тази травма, това неприемане обяснява трудностите, които изпитваш да се приемеш и да се обичаш,
при положение, че си от същия пол като този родител.
Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на другите.
Думата „НИЩО" често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите. Ще го чуеш, например, да казва следното:
• „Шефът ми казваше, че
съм нищо, така че напуснах".
• „ Майка ми е нищо, що се отнася до домакинските работи".
• „Баща ми винаги е бил нищо по отношение на майка ми, също както е съпругът ми към мен.
Не я обвинявам, че го напусна".
В Квебек се използва същата дума. Например:
• „Знам, че не струвам нищо, че другите са по-интересни от мен".
• „Без значение какво правя, нищо не се получава, все трябва да започвам отначало"
• „Прави
каквото искаш, това никак не ме интересува".
Един
бягащ мъж споделяше на едно ателие, че се чувства нищо и за-нищо-не-ставащ по отношение на баща си. Казваше: „Когато говори с мен, се чувствам смазан и задушен и мисля само как да избягам, защото пред него губя всякаква сила. Стига ми само присъствието му, за да се чувствам подтиснат". Една
бягаща жена ми разказа, че когато била на 16 години, била решила, че майка й вече не представлява „нищо" за нея,
когато майка й казала, че може да изчезне завинаги, че може дори да умре, защото това напълно я устройвало. От този момент насетне, за да избяга от майка си, тя напълно скъсала с нея.
Интересно е да отбележим, че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето, което се чувства отхвърлено.
Ситуация, която често съм чувала, е тази, в която детето иска да напусне дома и родителят му казва: „Добра идея, заминавай си, ще бъдем свободни!" При това положение детето се чувства още по-отхвърлено и се сърди още повече на родителя си. Този вид ситуация се случва с родител, който също страда от травмата на отхвърлянето. Той насърчава бягството, тъй като този начин му е познат, дори и да не го осъзнава.
Думата „несъществуващ" също е част от речника на
бягащия. Например на въпроси като „как е сексуалният ти живот?" и „какви са отношенията ти с еди-кой-си?",
бягащият ще отговори „несъществуващ", докато повечето хора ще отговорят просто, че не върви.
Той използва също така думата „изчезвам". Например ще каже: „Баща ми се отнасяше с майка ми като с курва... и на мен ми се искаше да изчезна" или „Исках родителите ми да изчезнат".
Сподели с приятели: