Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.95 Mb. Pdf просмотр
|
| Зависимият има навика да се вкопчва физически в любимия човек. В детството си малкото момиченце се вкопчва в баща си, а малкото момченце - в майка си. В семейството зависимият се опира на другия или му държи ръката, или го докосва често. Когато стои прав, той търси да се опре на някоя стена, врата или друго нещо. Дори седнал, на него му е трудно да се държи изправен; опира ръката си на облегалката или потъва в стола си. Във всички случаи на него му е трудно да стои изправен, гърбът му се накланя напред. Когато видиш някого, който се стреми към много внимание по време на публично събрание, погледни тялото му и ще видиш, че в него има нещо от зависимия. От своя страна, аз забелязвам, че в ателиетата винаги има хора, които се възползват от почивките и от времето преди или след ателието, за да ми зададат един или повече въпроса насаме. И всеки път установявам, че тези хора носят маската на зависим. В повечето случаи искам от тях да зададат въпросите си по време на ателието, защото това са хубави въпроси и отговорите сигурно ще са интересни и за другите участници. Когато ателието отново започне работата си, те често пропускат да зададат въпросите си. Това, което ги е интересувало, е било вниманието, което бих могла да им отделя специално на тях. Случва ми се да посъветвам такива хора да направят лична терапия, за да получат по този начин цялото внимание, което искат. И все пак това решение си има своите граници, защото рискува да подхрани травмата, вместо да я излекува. Друг начин да привлече вниманието е заемането на обществена длъжност, при която има достъп до широка аудитория. Много певци, артисти, актьори и други работещи в артистичната област, които са гледани от широка публика, са зависими. Те се чувстват добре във всяка една роля на звезда. По време на лична консултация зависимият е най-податлив да установи връзка със своя терапевт. Всъщност той търси у своя терапевт неполучената от своя родител или съпруг подкрепа. Една приятелка психоложка ми разказа, че веднъж един клиент й направил криза на ревност, когато му казала, че ще бъде заместена от свой колега през двете седмици отпуск, които щяла да прекара със съпруга си. По този начин тя установила, че клиентът й е направил „пренос" към нея. След като проверила, оказало се, че той е зависим. Използвам случая да предупредя всички онези, които работят по изграждане на връзка на помощ, да бъдат особено предпазливи към риска от трансфер, когато клиентът им страда от изоставяне. Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 22 Зависимият е човек, който лесно се слива с околните, което го кара да се чувства отговорен за нещастието и за щастието на другите, също както смята, че другите са отговорни за неговото щастие или за неговото нещастие. Сливащият се човек, наричан още физически човек, чувства емоциите на другите и лесно се оставя те да го погълнат. Това желание за сливане поражда множество страхове, които могат да доведат дори до агорафобия. Ето определението на агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се!": Тази фобия представлява болезнен страх от свободните пространства и от обществените места. Тя остава най-разпространена сред фобиите. Жените са два пъти по-чувствителни към нея от мъжете. Много мъже крият своята агорафобия с алкохол. Те предпочитат да станат алкохолици, вместо да признаят своя голям, неконтролируем страх. Агорафобът често се оплаква, че преживява безпокойство и най-вече болезнена тревожност, до степен на паника. Ситуация на болезнена тревожност води у агорафоба до физиологични реакции (сърцебиене, виене на свят, мускулни напрежения или слабости, изпотяване, дихателни затруднения, гадене, незадържане на урина и т.н.), които могат да доведат до паника; когнитивни реакции (чувство на странност, страх от загуба на контрол, от полудяване, от публично унижение, от припадане или от смърт и Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|