Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.95 Mb. Pdf просмотр
|
| която си вярвал досега, не е добра за теб. Това понятие за отговорност е част от всички обучения в Слушай Тялото Си. Установих характера на зависим у по-голямата част на агорафобите, които съм срещала досега. Ако направиш справка в определението на агорафобията, ще видиш, че там се споменава страхът от смъртта и лудостта. Когато някой скъп човек за зависимия почине, той преживява чувство на изоставяне. За него става все по-трудно да преживява смъртта на когото и да било, защото всяка смърт пробужда неговата травма от изоставяне и води до повишаване на степента на агорафобията му. Можах да установя, че човек, у когото травмата от изоставяне преобладава, изпитва по-голям страх от смъртта, докато човек, чиято преобладаваща травма е предателството, изпитва по-голям страх от лудостта. Говоря за травмата от предателство в пета глава. Зависимата майка, поради това, че е сливаща се, зависи много от любовта на своето дете и прави всичко възможно то да чувства, че тя мисли много за него. Любовта на другите, особено на близките им, поддържа зависимите. Това им помага да се държат изправени. Често съм чувала зависими хора да ми казват: „Не мога да понеса ситуация, в която някой не ме обича; ще направя всичко възможно, за да оправя положението". Когато зависим твърди: „Важно е да ми се обадиш, за да ми кажеш как си , всъщност иска да каже: „Когато ми се обаждаш, се чувствам значим". Той се нуждае на всяка цена другите да го карат да се чувства значим и да му засвидетелстват уважение, защото той самият не успява да го стори. Когато зависимият преживява проблемите, които неговата зависимост поражда, в този момент, той желае да стане независим. Да се смята за независим става много често срещана реакция у зависимите хора и те много обичат да казват на другите до каква степен са независими. Но въпреки това, това само подчертава и скрива травмата от изоставяне, защото тя не е излекувана. Например зависим човек - мъж или жена, може да не иска дете под претекст, че желае да запази своята независимост. Често това скрива у зависимия мъж страха, че повече няма да получава всичкото внимание от страна на съпругата си, ако в семейството се появи дете. Що се отнася до зависимата жена, тя по-скоро ще се страхува да не бъде задушена от всички задължения, които детето води след себе си. Ако обаче такава жена иска деца, то тя ще предпочита те да са малки - в момента, когато са най-зависими от нея. Това я кара да се чувства по-значима. Зависимият има интерес да се стреми по-скоро към самостоятелност, отколкото към независимост. Обяснявам как да го постигне в последната глава. В сексуалния си живот зависимият има същото поведение. Той често използва секса, за да „закачи" другия. Това се вижда особено добре при жената. Когато зависимият човек се чувства желан от другия, по този начин той се чувства по-значим. Сред петте типа, бих казала, че това е човекът, страхуващ се да не бъде изоставен, който най-много обича секса. Той често иска повече, отколкото партньорът му, и не е рядко да се забележи, че мъжете и жените, които се оплакват, че им липсва секс, са тези, които страдат от травмата на изоставянето и които носят маска на зависим. Ако на зависимата жена й се случи да не й се иска да прави любов, тя няма да го каже на партньора си. Ще предпочете да се преструва, че й харесва, защото не иска да пропусне случай да се почувства желана. Познавам дори няколко жени, които бяха приели да живеят в семейство от трима, знаейки, че мъжът им прави любов с другата в съседната стая. От своя страна, зависимият мъж ще се прави, че не знае, че жена му си има любовник. Такива хора биха предпочели положението да стане още по-лошо, отколкото да бъдат изоставени. Това със сигурност не е тяхното предпочитание, но те са готови на всичко, за да не изгубят партньора си. Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от изоставянето засяга нашия начин на общуване. Страховете на зависимия, които му пречат да общува пълноценно и да изразява исканията си, са следните: страх да не се разплаче и да го вземат за бебе, страх, че другият може да си тръгне, че другият може да не е съгласен и да пренебрегне това, което е било казано или поискано, страх да не му се каже „не", да не му откажат нещо, да не бъде Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 24 подкрепен, както той очаква, да не отговори на очакванията на другите. Ако се виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си и че твоята травма от Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|