Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
20страна, иска твърде много внимание, а, от друга, се
страхува, че ако иска много, това може да свърши с обезпокояването на другия. Тогава другият може да го изостави. За
зависимия мислят, че обича страданието, за да проявява търпимост към известни положения, макар че не го допуска. Да вземем за пример жена, която живее с алкохолик или която търпи мъжът й да я бие. Може би нейното страдание ще е по-голямо, ако го напусне, отколкото ако търпи още по-тежки положения.
Всъщност нейното съществуване почива на надеждата, една емоционална надежда. Тя не
може да допусне своята травма, защото ако го направи, би рискувала да преживее отново страданието, което тази травма представлява.
Зависимият човек притежава най-голямата способност да не вижда проблема в своето семейство. Той предпочита да вярва, че всичко е много добре, защото се страхува да не бъде изоставен. Ако другият му съобщи, че иска да си тръгне, той страда изключително много, защото,
тъй като не вижда проблемите, не е очаквал такова нещо. Ако това е твоят случай и виждаш как си се вкопчил, как правиш всякакви пируети, за да не бъдеш изоставен, трябва да потърсиш подкрепа.
Намери някакъв умствен образ, представи си нещо, което ти дава опора. И особено не се „отпускай", когато преживяваш моменти на отчаяние и смяташ, че вече нищо не можеш да направиш, за да ти помогнат отвън.
Може би смяташ, че не би могъл да се справиш сам, но има решение за всеки проблем. Като се подкрепиш сам, ще ти просветне и ще намериш решение.
Зависимият изпитва големи трудности с думата „оставям", която за него е синоним на
„изоставям". Ако например
зависимият говори с някого, който му казва: „Трябва да те оставя, трябва да тръгвам", него го заболява сърцето. Простият факт да чуе думата „оставям", дори по телефона, събужда емоции в него. За да не се почувства изоставен, би трябвало другият да му обясни
причината за своето тръгване, без да използва тази дума.
Когато
зависимият се чувства изоставен, той вярва, че не е достатъчно значим, за да заслужава вниманието на другия. Често съм забелязвала, че ако посмея да си погледна часовника, за да видя колко е часът (което правя често поради натоварения ми график), когато съм в компанията на
Сподели с приятели: