Хълма винаги е бил общинска собственост. Няколкото обекта на общественото обслужване “временно” са изградени върху общинска земя. Лятното кино е отдадено на концесия. За възстановяването на ресторанта също има желаещи, включително и изготвени проекти, както и писмо за намерения, но засега не се строи нищо.
1.7.управленска структура
Данов хълм административно е разположен на територията на Район “Централен”. В администрацията на Района няма изградена обособена управленска структура, която да е натоварена с грижата за хълма. В неговата администрация има отдел “Екология и околна среда”, в чиито прерогативи, наред с проблемите на чистотата, зелената система и т.н. са и общите грижи за хълма. Обикновено поддръжката и зеленото строителство се възлагат на ОП “Паркове и градини”.
Спецификата на обекта, като “защитена територия” изисква на градско ниво, т.е. в Община Пловдив, да се изгради специализирана управленска структура, на която да се възложат грижите не само за този хълм, а и за останалите защитени територии – Младежки хълм и Данов хълм.
1.8.съществуващи проектни разработки
През периода 1960-1962 год. в РПО-Пловдив, от инж.Надежда Петрова е разработен Идеен проект за хълма, последван от съответните работни проекти. Тези проекти са частично реализирани, в свободните от застройка площи на хълма. По тях са изградени пътеките в скалните му части, стълбите по тях, както и около площадката на часовниковата кула. Успоредно с това са извършени и известни залесителни работи, предимно по устройството на скални кътове и алпинеуми. До края на 70-те години хълмът е добре поддържан и посещаван. От края на 80-те години, обществените усилия очевидно са насочени в други посоки.
С Протокол от 14.03.2001 год., на Комисия назначена със Заповед № ОА-303/06.03.2001 год. на Кмета на Община Пловдив е извършен подробен оглед на защитената територия и са взети решения, мерки и действия за укрепване и възстановяване, част от които – изпълнени, а като цяло – залегнали в настоящата разработка. Същите решения и предложения би следвало да се ползват и в следващите разработки.
1.9.Съществуващо функционално площоразпределение и режими на обекта
Съществуващото площоразпределение и функционално зониране на територията е дадено на схема № 2. В нея са дадени елементите на територията, както в защитената, така и в контактната зона. Функционалното площоразпределение на територията е показано на едноименната схема.
.
Баланс на територията, Данов хълм (дка)
таблица 1
-
№
|
Елементи на територията
|
Площ, дка
|
% от зоната
|
1
|
Зелени площи
|
8.85
|
16.76
|
2
|
Алейна мрежа
|
1.85
|
3.50
|
3
|
Пътна мрежа
|
4.01
|
7.59
|
4
|
Социална инфраструктура
|
3.19
|
6.04
|
5
|
Техническа инфраструктура
|
0.15
|
0.28
|
6
|
Водни площи
|
0.07
|
0.13
|
7
|
Спорт
|
|
0.00
|
8
|
Скални образования
|
33.10
|
62.69
|
9
|
Несвойствени терени.
|
1.58
|
3.0
|
|
Общо:
|
52.80
|
100.00
|
О
сн. 5. Ниска зона. Югозападна граница. Кафето принадлежи на уличното пространство.
т направения баланс на територията е видно, че най голяма площ заемат скалните образувания. По този факт Данов хълм се отличава от останалите защитени територии, където съотношението скални образувания / обща площ е много по малко (26% - хълм Бунарджик; 17,7% - Младежки хълм). На второ место са зелените площи, в които са включени всички възможни “зелени петна” по хълма – територии с дървесни насаждения, с храсти, живи плетове, почвопокривни, дори единствените 4,5 м2 цветни площи, и те заемат едва 16,76% от територията (Бунарджик – 47,1%, Младежки хълм – 67,5%. Останалите показатели са сравними с другите хълмове.
Данов хълм се отличава от другите хълмове и по своите функционални особености. В него липсва обичайната “ниска – паркова” зона. “Парковата” зона тук е заменена от “обслужваща” зона принадлежаща повече на уличните пространства от колкото на хълма, заета от обслужващи обекти – кафета, ресторанти, лятно кино.
Всъщност “истинския” хълм е във втората – висока зона, разположена непосредствено “над” обслужващата и категорично отделена от нея със скален венец. Ето защо, по тези функционални характеристики, хълмът би могъл да се раздели на две условни зони:
- Ниска зона – “обслужваща” зона
- Висока зона – зоната на “истинския хълм”, пространствено и функционално обособена като зона за отдих с характерните на една такава зона особености – растителност, алеи и др.
Ниска зона – на обслужващите обекти
Характерна особеност на тази зона е, че посетителите не ползват парка, а една контактна, малка територия, пространствено и функционално отделена от хълма. Пространственото й отделяне е осъществено от отвесните скали, които маркират “истинската” граница на хълма по един категоричен начин – от тук той е недостъпен и е “зад” (над) тях.
Ф
сн. 6. Лятното кино. Привидно то е в хълма, но пространствено и функционално е към улицата.
ункционално, защото предназначението на обектите е за “други” функции – култура, обществено хранене, принадлежащи към друга функционална подсистема, при това характерни за тази градска част и органично привързани по-скоро към нея, от колкото към хълма.
Общата площ на тази зона е 5,88 дка, от които 2,76 дка са заети от обектите на обслужването, а от останалите 3,12 дка – 0,62 дка са обслужващи обектите площи и 2,5 дка са “паркови” площи, в т.ч. частта от обслужващата алея (320 м2).
При входа на киното “завършва” ниската зона и от тук започва “високата” зона на хълма.
висока зона – на “истинския” хълм
Високата зона на Данов хълм обхваща цялата останала територия с обща площ 46,92 дка и по своите пространствени и функционални характеристики всъщност представлява “истинския” хълм.
Подходите към зоната са няколко.
Н
сн. 7. Висока зона – подход от запад. Началото на основната алея.
ай-ясния и достъпен е този от югозападната й част – от кръстовището на улиците “Дондуков” и “Т.Каблешков” (сн.7.). От него започва основната алея на хълма, която след лятното кино навлиза в хълма. Алеята след няколко живописни серпентини отвежда до площадката между двата върха на хълма – единият с часовниковата кула, другият с кулата с телевизионния предавател. Около тази алея е най-гъсто залесената част на хълма – предимно с дървесни видове и гъст подлес от храсти.
В момента растителността, вследствие на липсата на поддръжка е навлязла в алеята и тя изглежда значително по-тясна, от колкото е в действителност. От основната алея се отделят няколко пътеки, които отвеждат между скалите във високата част на хълма. По тях може да се обиколят скалните образувания както в южната, така и в западната част на хълма.
П
сн. 8. Западния склон. Пътеката по него е трудно различима.
о южния склон - пътеките достигат до наличната и тук зона с относително висока концентрация на защитени, “червени” и ендемични растения. Те преминават през нея високо по скалите и достигат до източния склон.
Другият подход към високата зона – източния, би следвало да е най-важния, защото започва от главната улица - основната пешеходна ос в градския център. Панорамната стълба “Каменица” обаче отвежда до един паркинг на фона на внушителна гладка скала, без видими ориентири за маршрут, който да отвежда към хълма
О
сн. 9. Панорама на изток - Трихълмието с
т ул.”Ангел Букурешлиев” вече ясно се вижда истинския вход на парка – стълбите. Вляво от него е разположена сградата на певческото дружество, сега затворено и пустеещо. Ако желае, посетителят може да свърне зад нея и по пътеките по източния склон да достигне до скалата над стълбището, да продължи до върха с телевизионната кула и от там да слезе до площадката между върховете – “центъра” на хълма, или да го обиколи по южния склон.
Навсякъде по пътя си той ще открива чудесна панорама към целия град и към другите хълмове.
От изток е трихълмието – с античния театър и стария град, от юг – градът на фона на Родопите, от запад – другите хълмове.
Ако се огледа, и ако случайно има нужните ботанически познания – току в краката си ще открие туфите със защитените растения. Няма да има обаче на какво да приседне да се наслади и на двете гледки – близката и далечната, освен някъде по скалите.
Както навсякъде по хълмовете и тук пътеките са полускрити от прорасналите треволяци и издънки и само стълбичките указват вярната посока.
Т
сн. 10. "Центърът" на хълма - запазената половина от площадката между двата върха.
ретия подход е от север – от ул.”Б.Здравков”. Той е най-труден за откриване, защото трябва да се мине през цял лабиринт от тесни и стръмни улички за да се достигне до хълма. От тук е и автомобилния подход, който отвежда колите пак до “центъра” на хълма – площадката между двата върха, (някога до) ресторанта и обслужва телевизионната кула.
О
сн. 11. Паметникът на Хр.Г.Данов
т самата площадка е останал само блед спомен от нейното простичко очарование. Естествено няма нито една пейка, фонтанът и чешмата отдавна са пресъхнали. Няма ги и посетители в ресторанта, където гледката винаги е “над” виното и мезетата и те кара да притихнеш, да гледаш и да мълчиш.
На север от терасата след няколко стъпала като че ли забравен от всички стои притихнал паметникът на Хр.Г.Данов. И как няма да е притихнал, като отпреде му стои купчина камъни – символ на човешката разруха и забрава. Кой ги копал и защо са нахвърлени върху площадката, никой не помни. Това е “другата” половина от площадката.
В ляво от паметника, покрай (разбира се) затворената тоалетна, по каменно стълбище се достига да часовниковата кула. Около нея има изградена площадка, от която се открива панорама във всички посоки – на запад към Бунарджика и Джендема, на север – към Марица и Стара планина, на юг към Родопите.
И всичко това – над градските покриви, над суетата и ежедневието.
На юг от часовника е другият връх – “на къщата на телевизията”, с многобройните сателитни антени, успешно конкуриращи “сахата” - днес превърнала се вместо него във визуален символ на тепето.
Данов хълм, Сахаттепе, на пръв поглед е с много по-скромни възможности от Бунарджика и Джендемтепе. Въпреки това тепето има свой неповторим чар, своеобразна, интимна атмосфера. Именно тази интимност , противопоставена на непосредствено прилежащата шумна “Главна” го отличава от другите тепета и като че ли точно тази негова уникалност трябва да се запази.
Сподели с приятели: |