План за защита при бедствия ядрени и радиационни аварии



Pdf просмотр
страница23/104
Дата03.01.2022
Размер1.3 Mb.
#112050
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   104
План Радиация част III 13032019
Свързани:
План Радиация част III 13032019, PM PeticiyaDo EP, hran. kachestva na meda
Горивни
137
Cs и
90
Sr/
90
Y


Метални
60
Co и
54
Mn
Снимки – физически факултет, Тита консулт
Горивните горещи частици са фрагменти от горивните таблетки - UO
2
. Те са с форма на неправилни многостени с приблизително еднакви размери в 3-те измерения. Повърхността им е черна и зърнеста (микрокристална). Размерите им са в границите 50 µm до 1 mm.
Металните горещи частици са с най-разнообразни форми, обикновено неизометрични
(плочки, ленти, линейни и др. фрагменти) с размери в границите на 200 µm до 3 mm. Част от тях са оребрени (микростружки) с ясни следи от механично въздействие.
Активността им се определя основно от 60Co и 54Mn, които са продукти на активация на стоманата.

Горещите частици могат да се разделят на два класа:
А) Високоактивни горещи частици:
Откриват се върху открити повърхности, като асфалт, бетон и т.н. Активността на този клас частици е между 50 Bq и няколко kBq, при средна, активност - 203 Bq. Средния аеродинамичен диаметър на високоактивните горещи частици е 15,5 m, а времето за пребиваване в приземния двуметров слой въздух е около 4,6 мин. и поради това вероятността за инхалирането им е малка. Ако все пак бъдат инхалирани, те с голяма вероятност се задържат в горните дихателни пътища, поради големия си аеродинамичен диаметър.
Б) Високодисперсни горещи частици,
Активностите на този клас частици са основно в границите от 20 mBq до 2 Bq (средно геометрична активност - 250 mBq). Средният аеродинамичен диаметър на


ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ . ЯДРЕНИ И РАДИАЦИОННИ АВАРИИ

26 високодисперсните горещи частици е от порядъка на 1,5 m, а времето за пребиваване в приземния двуметров слой въздух е около 6 часа - т.е. те просто се носят от масите замърсен въздух. Като се има предвид тяхната висока концентрация в първите дни на ядрена авария
(по данни на проф. Бончев и доц. Белоконски за дните след аварията в Черновил), вероятността за инхалиране е с три порядъка по-висока от тази за високоактивните. При това, поради малкия си аеродинамичен диаметър, те могат да попаднат в дълбоките части на белите дробове (без ресничест епител) и с голяма вероятност да се задържат там.
Горещите частици на терена се откриват чрез сканиране на обследваната площ. Сканирането е процес на непрекъснато следене (в движение по паралелни курсове) на контролирания параметър, така че да бъде покрита цялата обследвана площ. Детекторът се движи възможно най-близо до повърхността.
При едно трансгранично замърсяване, може да се окаже с голяма степен на вероятност, че в краткосрочен план концентрацията на Cs-137 и Cs-134 в организъма на хората, може да се повишава непрекъснато, като достигна своя максимум след 12 месеца от датата на аварията. Това се определя основно от климатичните фактори, през годината – посока на вятър, замърсявания на атмосферата, и др.
Този процес трябваше да бъде следен на базата на многобройни измервания на целотелесната активност.
Дългосрочните последици от ядрените бедствия често могат да продължат в течение на хиляди години. Някои експерти прогнозират, че Чернобил няма да бъде обитаван поне още
20 000 години. Ядрените централи осигуряват приблизително 5,7% от световната енергия и
13% от световната електроенергия. В целия свят съществуват 438 атомни електроцентрали.
Вероятността да има инцидент с атомна централа, не е никак малка. Малки инциденти се появяват и могат да бъдат отстранени, но когато има големи инциденти, въздействието често може да бъде катастрофално. Щетите от аварията във Фукушима са за 166 млрд. долара – това са 60% от щетите на всички аварии в атомната енергетика в света. По разпръсната радиация на първо място е Чернобил.
„С вероятност 50% „Фукушима“ ще се повтори в следващите 50 години, „Чернобил“ – в следващите 27 години, и „Три Майл Айлънд“ – в следващите 10 години“, стигат до извод учените.
Сериозните аварии при ядрените реактори са рискови, не толкова с непосредственото разрушаване на обвивката на реактора, колкото с изхвърлянето на огромно количество техногенни раидонуклиди в околната среда. Изхвърлените вещества са много по-вредни и


ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ . ЯДРЕНИ И РАДИАЦИОННИ АВАРИИ

27 токсични от ядреното гориво с което е зареден реактора. Те са в милиарди пъти по-токсични от хлора, едни от най-често използваните отровни елементи в промишлеността.


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   104




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница