Пловдивски

41
фигура 23

Кодово разстояние - минималното от всички разстояния на Хеминг за дадения код. Означение - d
0
Тегло на кодовата комбинация – броят на единичните битове в нея.
Вектор на грешката (е) – двоична кодова комбинация, съдържаща единични битове на позициите на грешките и нули, където няма грешки за предаваната кодова комбинация (фигура 23).
Спектър на кода – списък на разрешените кодови комбинации, разпределени по тегла, т.е. колко разрешени кодови комбинации на дадения код съответстват на всяко тегло.
Шумоустойчивите кодове се използват в следните режими [94]:

Режим на откриване на грешки – най-често използваният режим.
Използват се основно циклични и итерационни кодове, поради по- простата реализация на кодека. Код с кодово разстояние d
0
, работещ в режим на откриване на грешки, може гарантирано да открива всякакви конфигурации от не повече от d
0
-1 грешки във всяка своя кодова комбинация;

Режим на коригиране на грешки – този режим се използва по- рядко и само ако обратната връзка е невъзможна или нецелесъобразна. В тези случаи се използват рекурентни, итерационни или каскадни кодове. Код с кодово разстояние d
0
, работещ в режим на коригиране на грешки, може гарантирано да коригира до [
𝑑
0
−1 2
] грешки във всяка своя кодова комбинация ([х] – цялата част на числото х).

Режим на частично коригиране с частично откриване на
грешки – при този режим код с кодово разстояние d
0
може да коригира t грешки включително (0

t

[
𝑑
0
−1 2
]) и да открива конфигурации от s грешки (t

s

d
0
-t) във всяка своя кодова

42 комбинация. Графичното представяне на този режим е показано на фигура 24.
фигура 24

Например, режимите на използване на един шумоустойчив код с кодово разстояние d
0
=5 могат да бъдат:

с откриване на всякакви конфигурации от не повече от 4 грешки;

с коригиране на 1 или 2 грешки;

с коригиране до 1 грешка и откриване на 2 и 3 грешки.

Изтегляне 7.37 Mb.

Сподели с приятели: